Какво поведение да очакваме от САЩ в Латинска Америка

САЩ пипат с твърда ръка, действат категорично и си защитават интересите

Виждаме ясна воля на САЩ да изолира големите източници на дрога, която влиза в Америка

Случката, която се случи на Мадуро, обиколи земното кълбо за минути. Медии, говорители, политици, анализатори, въобще цялата световна общественост се занимава със ситуацията.

В България из социалните мрежи масово избликна експертност по темата. Всеки реши, че не просто трябва да има мнение, но и трябва да го вербализира пред света. Нищо неочаквано - Тръмп винаги е имал и винаги ще има множество вайръл моменти на световно ниво. Моето ниво на експертност минава през дешифриране на американската оптика, през която се гледа процеса. Макар да познавам добре Латинска Америка, нямам претенцията да съм експерт по отношение на държавите в района. Но Америка и настоящата администрация в Белия дом ги познавам по начин, който ми позволява да имам аргументирано мнение. Още повече, че поради битността ми на човек, който си изкарва прехраната с анализ на международната търговия, имам професионалната необходимост да познавам тези процеси.

Какво се случи с Мадуро и какво можем да очакваме?

Първо, нека изчистим един въпрос. Мнозина днес казват „този арест е нарушение на международното право“. Не е съвсем така, но добре, хубаво, нека приемем тази теза. В този смисъл аз питам обаче - на кое международно право е нарушение? На това на Клинтън, който бомбардира Югославия? Или на това на Буш, който влезе в Ирак и Афганистан? Или това на Обама и Хилъри, които разрушиха Сирия и най-вече Либия? Или пък международното право на Русия, която влезе в Грузия? Или това на Путин, който незаконно „анексира“ украински Крим? Или международното „право“ на Кремъл да нападне суверенна Украйна и вече 4 години да тероризира страната? Кое международно право по-точно?

Вижте, международният правов ред е отдавна умрял. И не го е убил Тръмп. Силата на правото отдавна е право на силата. Защо? Защото ООН и международните организации, които следва да са ангажирани с тези процеси, са се превърнали в тумба розовобузи тунеядци. Тяхната основна задача се свежда в последните години в това да мултиплицират климатичната истерия и да дърдорят благосклонно за миграцията. Кухи институции, пропити от корупция и некадърност. За да работи международният правов ред са нужни легитимни и авторитетни международни институции, които да имат комуникационната и политическа тежест, за да навигират процесите. Те го нямат. Нито умеят, нито желаят, нито знаят как, да правят друго освен да съчиняват декларации на коленце. Това не е сериозно. Нека не си губим времето да словополагаме по този въпрос. Безсмислено е. Разбира се, че това не е хубаво и не трябва да е така. Но е каквото е. Работата на анализаторите не е да слагат морално-етични оценки на процесите. Работата им е да ги оценяват обективно и да изграждат прогностични модели във основа на наличните факти. Толкоз.

Второ, какво направиха реално Щатите във Венецуела? Те не са „отвлекли“ президента и не са „нападнали“ страната. Америка арестува един обвиняем наркобарон. Нито повече, нито по-малко. Мадуро не е легитимен президент, той и затова не е признат за такъв от цивилизования свят. Той загуби последните избори с резултат 70 на 30 в полза на опонента му, но неговата тамошна ЦИК каза, че е спечелил с 60 на 40. Очевидна, опашата, рунтава лъжа. Това е диктатор, не легитимен президент. Не само това, но и той е един от най-големите наркотрафиканти в тази част на света. Един съвременен Пабло Ескобар, който обаче не просто контролира свой картел, а е превърнал цяла една държава в наркокартел. Който смята, че това становище е преувеличено, го призовавам да изчака да види какви доказателства ще бъдат представени пред съда в Ню Йорк. Уверявам ви, че тогава всички ще са съвсем наясно с тази истина.

Трето, случилото се във Венецуела е на принципа „бий самара, за да се сеща магарето“. Предупреждение, пряко, буквално и дословно, получи и Колумбия, на чийто президент беше казано в прав текст, че Америка знае за неговите нарколаборатории и той следва „да си пази задника“. Точен цитат. Ако разположим в обща координатна система ареста на Мадуро и предупреждението към Густаво Петро в Колумбия какво виждаме? Виждаме ясна воля на САЩ да изолира големите източници на дрога, която влиза в Америка. Логичният извод? Иде ред на наркокартелите в Мексико.

Кой е най-големият и опасен враг на Америка в тази част на света? Отговорът е еднозначен - мексиканските картели. Те са тези, които менажираха безконтролния миграционен поток, преди Тръмп да го пресече. Те са тези, които внасят фентанила (пръст, в който процес има и Пекин). Те са най-големите вносители и разпространители на дрога в Щатите. Процесът там е станал неуправляем и трябва да бъде вкаран в някаква норма. Как може да се справи Америка с картелите? Както с Мадуро. Но Мадуро е лесна мишена, защото няма никаква подкрепа, не е легитимен, нито народът му, нито международната общност го подкрепи. Докато с картелите в Мексико ситуацията е друга. Тяхното влияние е огромно, те фактически са се сраснали с мексиканската държава. А Мексико днес не е Венецуела.

Как да се справи Тръмп с картелите? Като първо им ореже достъпа до внасяната от Венецуела и Колумбия дрога. Като им ограничи „кислорода“, образно казано. Като подготви международната общност, че Америка повече няма да търпи наркобарони. Като подсети и властта в Мексико, и картелите сами по себе си, че ако те не се снишат, Белият дом „ще ги сниши“. Удряме Мадуро, за да накараме другите да се съобразят. Ако не се съобразят, ще последват съдбата му. FAFO в действие. Ако картелите не се ограничат, ще бъдат ограничени. И няма да е далеч времето да видим сходна операция срещу тях.

Четвърто, операцията срещу Мадуро имаше две големи идеологически цели и една техническа. Двете идеологически са наркотиците, за които стана дума, но и петрола. Техническата имаше за цел да демонстрира пред света на какво е способна американската армия. Този ефект се постигна безапелационно. Няма друга държава на планетата, която да може да направи това, което Щатите постигнаха с Мадуро. Това е факт. Но да се върнем на петрола. Няколко неща има важни тук - Америка няма „нуждата“ от венецуелския петрол. Каквато нужда имаше при ситуацията с Ирак, да речем. Днес Америка е най-големият производител на петрол в света и от вносител стана износител. Не е до нужда. Друго е - петролната инфраструктура във Венецуела е априори американска. Тя е създадена от американски компании, развита от американски компании и е била частна собственост на тези компании. Впрочем, когато това е било така, Венецуела е била една от най-богатите държави на планетата. После дойдоха социалистите и национализираха петролната индустрия, заграбиха неправомерно частните компании и ги изгониха. Днес Америка не прави нищо по-различно от това да проведе една реституция на неправомерно национализираното. Ни повече, ни по-малко.

Америка днес не може да бъде разигравана. Тя пипа с твърда ръка, действа категорично и си защитава интересите. И все повече ще го прави. Без значение на кой му харесва и на кой не, реалностите са такива. Realpolitik в действие.

Благодаря ви за вниманието по този въпрос.