Евровизия... Напразни усилия на песента...

Повече ни прилягат Златният кестен и Пирин фолк

Не щем еврото, ама голямо туткане, кудкудякане, перчене за Евровизия. Голям кобур, ама пищова малък. Дирникът и той гол, защото една песен няма кой да напише, че да ти рукнат сълзите или да ти се напълнят очите с гледки, а ушите с кеф. От 2000-та година насам не се сещам за една песен, от която да ти настръхне кожата, така както става докато слушам Първи петли, Незабрава, Ако си дал... Понеже конкурса бил „такъв“, всички изглеждат като бостански плашила, песните са някакви „сглобки“, дирещи сходство с вече популярни такива от световния музикален обмен. И все гледат някакви млади, алтернативни да извадят на показ, то така де, нали конкурса бил „такъв“.

Не, дами и господа, ние не сме такива. Ние не сме парцаливи и имитациите на всякакви западни и западнали фасони не са за нас. На нас ни приляга Златният Орфей, Златният кестен и Пирин фолк. Най- вече Златният, хванал за жалост, десетилетна ръжда.

Създавайте автентична българска музика, пейте автентична българска музика, като не е нужно да се слагате в кукерски одежди за да впечатлите някого. И като казвате, че някой е спечелил правото да ни представя на Евровизия, аз бих казал, че „спечелил“ не е точният израз. И като се сетя как се радваме, че сме пети в света, шести в света, чак ми се доплаква.

Ако Дара стане седма например, сигурно ще я направят почетен гражданин на града, в който е родена. И Армутлиева ще и занесе на летището хризантеми, мои хризантеми... Панаири, панаири, както пееше никога не участвалата на Евровизия Лили. Напразни усилия на песента...