Труд
Автор:
Д-р Илия Илиев
От векове Южна Америка е с прерязани вени, от които империалистически държави точат кръв
Военната операция на Вашингтон срещу Венецуела несъмнено бележи началото на качествено нов етап в развитието на геополитическите промени на планетата. САЩ нанесоха удар на тази страна, който трайно засяга значими интереси на много близки и далечни страни. Белият дом добави към образа си нюанси, от които дълго няма да се избави.
Съществените подробности около пленяването на президента Мадуро ще станат известни скоро. Дългосрочните последствия ще се наблюдават с години. Добре се вижда, че се касае за геополитическа акция на Вашингтон, предизвикана от обективни външни и вътрешни причини. Има много неясноти, рискове и явни опасности.
Военната операция в Каракас на 3 януари не може да се представи за предизвикана и законна. Разбират го и в Белия дом, Тръмп и обкръжението му не се и опитват да се крият зад обичайните манипулации. Нито дума за борбата за демокрация, правата на човека и всичко добро наоколо. Казано е пределно ясно: венецуелският петрол е само на САЩ, както и западното полукълбо!
Каква независима Канада, каква датска Гренландия? Ще ги защитим от британците, от Дания и дори от тях самите, за да щастливи като поредните наши щати! Да се готвят и надолу до Патагония, ще ощастливяваме и тях. Ами те са болни, казва Доналд Тръмп, налага се и да ги изцерим от налудните им представи за суверенитет!
Всъщност цялата намеса на Вашингтон във Вецуела е незаконна. Непровокирано нападение, вопиющо беззаконие, едно от над сто подобни действия след ВСВ срещу неудобни държави, казва професор Джефри Сакс.
Чешкият дипломат, профессор Петер Друлак за пленяването на Мадуро: „Беше отвличане. Международно престъпление и нарушение на всички правила на международното право и първа крачка към свят на насилие.“
Президентът на Бразилия Луис Инасиу Лула да Силва: „Тези действия представляват крайно опасен прецедент за грубо нарушение на международното право - това е първа крачка към свят на насилие, хаос и нестабилност, където надделява правото на силния.“
The Guardian, 3. 1. 2026 в „Путинизирането“ на външната политика на САЩ пристигна във Венецуела“: „Тръмп с конвои от булдозери гази през международното право. Вече не нарушава правилата - той ги разрушава, с последствия далеч отвъд Каракас.“
На 16.06.2020 г. в Труд news: „Новият Рим потъва по модела на Древния“ са изложени успоредиците межуду древния Рим и днешните САЩ. Създадени са от бащите-основатели като наследник на античната Римска република от емигранти - предишните са дошли с Еней от Троя.
От оная империя са думите „конгрес“, „сенат“. Символиката на античността се открива в архитектурата на Вашингтон, в белоглавият орел, взет от орлите върху знамената на римските легиони.
Римското право е било като Атинската демокрация - за малък процент от населението. Jus civile - „изключителното римско право“ е било привилегия, приложима само към римските граждани, предоставяйки им пълнота на статуси, недостъпни за не-гражданите.
По наше време отвличат лица като Нориега и Мадуро да ги съдят в САЩ, налагат закони като Магнитски... Всъщност засега Мадуро не е осъден за нищо, законен президент е, защото е положил клетва. Срамота е в ЕС и у нас дори депутати и юристи да го наричат престъпник.
Латински са важни поговорки, постоянно ползвани като предписания от САЩ: „Разделяй и владей!“, „На победените оставяй само очите, за да плачат!“, „Със сила, после с ум“, „Спрямо врага всичко е позволено“, „Войната принуждава законите да мълчат“, „Парите са нервите на войната“, „По отношение на врага всичко е позволено“.
Към тази месианска идеология се добавя и юдео християнското месиянство, те са в основата и на доктрината Монро, с която на световната сцена изгрява новият империалист САЩ. Изложено е в послание на президента Джеймс Монро пред конгреса на 2. 12. 1823 г.
В нея се обявява, че американските континенти, предвид придобитото им независимо положение, не трябва да се разглеждат като обект за бъдеща колонизация от която и да е европейска държава. Такива опити ще се разглеждат като посегателство върху сигурността на САЩ.
Испанският държавник граф Аранда казва: „Родили се като „пигмей“ САЩ ще се превърнат в опасен „гигант“. 80 години по-късно президентът Теодор Рузвелт доразвива и надгражда доктрината Монро, появява се Политиката на голямата тояга - силов подход за налагането на интересите на САЩ.
Труд news на 11.11.2016 в „Тръмп помита либерализма, предстоят световни промени“ писа: „Редица любопитни и знакови личностни успоредици могат да се прокарат между Тръмп и 26-я президент на САЩ Теодор Рузвелт.“ Ето го днес размахал Голямата тояга с претенция доктрината Монро вече да се нарича „Донро“. Невротичен вариант на „Монро“.
Според президента Удроу Уилсън: „Реалната власт в една страна принадлежи на капитала, който е вложен в икономиката и, финансовите интереси определят управлението.“
Официалният разказ твърди: „Америка се връща към себе си“. Вашингтон настоява за подчинение - на съюзници и противници. Тръмп превръща външната политика в серия от транзакции: или приемаш нашата линия, или плащаш цената - санкции, търговски бариери, финансово задушаване, морски блокади, пиратски нападения.
Действаме като свърхсила и без извинения. Размахваме „Тоягата“, защото не можем да допуснем някакви в „задния ни двор“ да си дават ресурсите не на нас, да не са наш актив. Старите идеи преопаковани според духа на епохата. Промяната е не в ценностите, а частично в инструментите. Сделките - само с резултат „САЩ печелят - вие губите“!
Нестабилността като управляем ресурс - ако една страна не следва линията, по-добре да бъде проблем на всички. Венецуела е част от тази нова аритметика на риска. На удара по масата: „А как ще ми попречите!“. Съюзниците - Европа, Япония - вече не са витрини на благополучието, а буфери, зони за натиск и геополитически разменни монети.
Александър Хумболд отбелязва, че Южна Америка е своеобразен паметник на човешката несправедливост. Европейският капитализъм се е формирал в значителна степен за сметка на ограбването на коренното и население. От векове Южна Америка е с прерязани вени, от които няколко империалистически държави точат кръв.
На родения в Каракас Симон Боливар е кръстена държава, той е бащата на борбата за свобода на Испанска Америка. „Ние сме държави от един народ“, казал е той. Тази борба се води над 200 години! С последователи ще се сблъскат САЩ днес и в бъдеще.
Върху щикове не може дълго да се седи. Венецуелците в мнозинството си ще се съпротивляват, голям процент са готови и за партизански действия. Ако не всички, то повечето латиноамерикански страни ще подкрепят Венецуела и вече го правят на официално ниво. Много страни по света ще го правят все по-активно.
БРИКС, Китай преди всичко, съдадоха икономически алтернативи за държавите там, това е голямото главоболие на Вашингтон. Върви дедоларизация, икономиките се отдръпват от американските корпорации и се насочват на изток. Алтернативата обезсилва диктата, агресията, отслабва контрола върху морските пътища. Военният потенциал на Китай и Русия впечатлява.
Венецуела е тест не за Каракас и Мадуро, а за САЩ. Светът приема лидерство, но трудно търпи хегемони, които управляват чрез спешни мерки. Когато всичко се решава с натиск, всяка победа е временна, а всяка грешка - стратегическа. Скоро може да се очаква, че Тръмп ще омекне. Както неведнъж през последните месеци.
Сфера на влияние не може да се запазва само с насилие и заплахи. Времената са други.
