Ресурсното проклятие на Венецуела

Лявата вълна в Латинска Америка продължава по социалдемократически път

Авторитарна политика, корупция и макроикономически грешки - това са характеристиките на Венецуела

След 2013 г. падат цените на петрола и Мадуро започва да печата пари

„Ресурсно проклятие“ (overdepen-dence on oil), комбинирано с авторитарна политика, корупция и макроикономически грешки - това са характеристиките на Венецуела. До 2013 г. брутният вътрешен продукт на един човек във Венецуела е нараствал по-бързо, отколкото средно в света. Данните за икономически растеж (1999-2013) са страхотни: БВП на глава от населението нараства с около 40% (до 2013); външният дълг остава нисък благодарение на петролните приходи; държавните резерви достигат над 30 млрд. долара към 2013 (но започват бързо да намаляват след 2014).

Политиките на Уго Чавес (президент през периода на „възход“ - 1999-2013 г.) имат сложно наследство: те донесоха значителни краткосрочни социални ползи, но заложиха основите на дългосрочната икономическа криза във Венецуела.

Ето ключовите ползи до 2013 г.:

1. Рязко намаляване на бедността:

 • Бедността спада от 49,4% (1999) до 25,4% (2012).

 • Крайната (екстремна) бедност - от 21,7% до 7,1%.

Източник: CEPAL (Икономическа комисия за Латинска Америка).

 2. Разширяване на достъпа до образование и здравеопазване:

 • Безплатно здравеопазване чрез мисията Barrio Adentro (с кубински лекари).

 • Намаляване на детската смъртност с 34% (1999-2013).

 • Безплатно висше образование - броят на студентите се увеличава 3 пъти.

3. Инфраструктурни проекти:

 • Строителство на социални жилища, болници, метро в Каракас.

 • Развитие на селските райони (мисия Vuelta al Campo).

4. Повишаване на жизнения стандарт за работническата класа:

 • Минималната заплата се увеличава с над 200% (в номинал).

 • Намаляване на неравенството: Коефициентът на Джини спада от 0,49 (1999) до 0,39 (2011).

5. Политическо възкачване на маргинализираните слоеве:

 • Участие на бедните в политиката чрез обществени съвети (consejos comunales).

 • Национална гордост: Възстановяване на контрола над петролната индустрия (2003) и използване на приходите за социални програми.

Ползите за обществото са реални, но неустойчиви - те зависят от външни фактори (най-вече от високата цена на петрола). Държавният контрол обаче на практика убива частния сектор - производството на храни спада, което води към дефицити дори преди 2013.

Икономическите рискове и проблеми на управлението обаче бяха разпознаваеми още преди 2013 г.:

1. Зависимост от петрола:

 • Социалните програми се финансираха главно от високите цени на петрола (който тогава достига 100 долара за барел).

 • Липса на индустриализация и на диверсификация на икономиката.

2. Корупция и неефективно управление:

 • Социалните фондове (като FONDEN) бяха непрозрачни.

 • Масовите експроприации на частни предприятия предизвикаха спад в производството.

3. Инфлационни рискове:

 • Печатането на пари и държавният дефицит запалиха висока инфлация (вече 56% към 2013).

4. Поляризация на обществото:

 • Чавес централизира властта, затвори много опозиционни медии и раздели обществото на „чависти“ и „античависти“.

Към 2013 г. Венецуела вече показва тревожни сигнали: инфлация, дефицит на стоки, нарастващ дълг.

Изводите са, че Уго Чавес даде краткосрочно достойнство на бедните и промени политическия пейзаж в Латинска Америка, но неговите политики подкопаха икономическата устойчивост на Венецуела. След 2013 г., с падането на цените на петрола, моделът колабира драматично.

Падането на БВП на глава от населението във Венецуела след 2013 г. е резултат от комбинация от политически, икономически и външни фактори. Ето основните причини за катастрофалния спад:

1. Падане на цените на петрола (от 2014 г.):

 • Зависимост от петрола: петролните приходи са формирали 95% от износните приходи и 50% от държавния бюджет.

 • Ценови шок: цената на петрола спада от 100 долара за барел (2014) до под 30 долара за барел (2016), което унищожава държавните приходи.

2. Хиперинфлация и парична политика:

 • Правителството започва да печата пари за покриване на дефицита, което води до хиперинфлация (до 1,000,000% годишно през 2019).

 • Унищожена валута, която губи стойност, довеждайки до масово обедняване.

3. Държавен контрол и експроприации:

 • Национализация на индустрии - от 2000 г. Хуго Чавес национализира ключови сектори (енергетика, земеделие, телекомуникации), което намалява ефективността и инвестициите.

 • Контрол на цените - фиксираните цени на храни и лекарства създават дефицити и „черни пазари“.

4. Корупция и лошо управление:

 • Отсъствие на прозрачност - средства от петрола се пренасочват към непрозрачни фондове и политически проекти.

 • Масова корупция - според Transparency International Венецуела е сред най-корумпираните държави в света.

5. Международни санкции (от 2017 г.):

 • САЩ и ЕС налагат санкции срещу петролния сектор и венецуелски държавни облигации, което блокира достъпа до международни пазари и валутни резерви.

 • Според западната правна гледна точка, санкциите са законни като отговор на системни нарушения. Според странните от Глобалния Юг, те са незаконни поради липса на мандат на ООН и вреди на цивилните. Международното право е дивизирано - няма единно решение, тъй като Съветът за сигурност на ООН е парализиран от ветата на Русия и Китай.

6. Социален колапс и емиграция:

 • Бягство на човешки капитал - над 7 млн. души (25% от населението) емигрират след 2015 г., включително лекари, инженери, учени.

 • Спиране на основни услуги - системни кризи в здравеопазването, образованието и електричеството.

7. Политически конфликти и нестабилност.

 • Авторитарна власт: Правителството на Николас Мадуро игнорира демократични институции, което води до протести и международна изолация.

 • Паралелно правителство: Противоречия между Мадуро и опозиционния лидер Хуан Гуайдо (2019-2023) задълбочават кризата.

Резултати към 2024 г.:

 • БВП на глава от населението - спад с около 80% спрямо 2013 г.

 • Бедност - над 90% от населението живее отново в бедност.

 • Инфлация - остава огромна (около 200% годишно).

Изводът е че Венецуела е класически пример за „ресурсно проклятие“ (overdependence on oil), комбинирано с авторитарна политика, корупция, макроикономически грешки и външни санкции.

Възстановяването ще изисква съществени структурни реформи, огромна международна помощ и вътрешен политически консенсус.

Засега няма наличие на тези три фактори и условия.

Допълнителен въпрос: означава ли икономическата катастрофа на Венецуела край на „лявата вълна“ в Латинска Америка?

Категорично, не!

Сравнението между „левите“ режими на Уго Чавес (Венецуела) и Лула да Силва (Бразилия), например, е отличен пример за два различни модели на лява политика в Латинска Америка - единият радикален и държавно-централизиран, другият - социалдемократичен и пазарно-ориентиран.

Защо Бразилия устоява, а Венецуела колабира?

 1. Диверсификация на икономиката:

 • Бразилия има силен агробизнес, индустрия и услуги.

 • Венецуела е монокултурна (петрол).

 2. Политически институции:

 • В Бразилия има независими съдилища, преса и централна банка.

 • Венецуела обезсилва институциите (чавизъм като държавна идеология).

 3. Фискална отговорност:

 • Лула поддържа баланс между социални разходи и макроикономическа стабилност.

 • Чавес финансира социални програми чрез дълг и петролни приходи (неустойчиво).

Общи черти на „лявата вълна“ в Латинска Америка:

 • И двата режима намаляват неравенството (поне временно).

 • И двата използват социални помощи за политическа легитимност.

 • И двата са продукт на бедността и несправедливостта от 1990-те (епохата на неолиберализъм).

„Лявата вълна“ в Латинска Америка очевидно продължава по еволюционен утъпкан път.