Филантропът Сорос, доволен да го мразят

За Сорос имитирането на филантропия е чудесен бизнес

Отворени сме, а държавата ни е в разруха, нацията се разпада, населението опасно намалява

Списание Forbes през 2011 г. писа: „Сорос е мразен, защото много хора в Източна Европа и Централна Азия смятат, че той използва парите си, за да руши устоите на политическите им системи. Това клони към популяризиране на антиамериканизъм.”  През 2019 г. за The Guardian милиардерът казва: „Като хора или държави ме нападат, се уверявам, че правя нещо правилно. Гордея се с враговете си.“

Много отдавна трансформира омразата към себе си във възхищение от себе си. Естествено, отдавна е известен като такъв в различни кръгове. През 2010 г. в ТВ предаване „The Puppetmaster“ (Кукловодът) Глен Бек покрай други обвинения срещу Сорос казва, че „много хора биха го определили като антисемит“ и припомня, че като дете той е сътрудничил на нацистите.
Журналистът

е заявил това смело, защото още през 1998 г. интервю за колегата му Стив Крофт претендиращият да е и филантроп Сорос без капка съжаление признава за колаборацията си с нацистите по време на ВСВ.

Министърът по въпросите на диаспората на Израел Амичай Чикли изрази тези дни съжаление от избирането на ходжа шиита Зохран Мамдани за кмет на Ню Йорк и го нарече привърженик на „Хамас“. И призова нюйоркските евреи да заминават за Израел. Кметът е избран с огромното съдействие на фондация „Сорос“. Алекс Сорос, син на филантропа, възкликва: „Американската мечта е

жива!“. Дали?

Унгарският премиер Виктор Орбан през 2015 г. заяви: „Сорос е вероятно най-силният пример за човек, който подкрепя всяко нещо, което отслабва националната държава и всичко, което променя традиционния европейски начин на живот. Активисти, подкрепящи имигрантите, стават част от международна мрежа за трафик на хора.“

Журналистът от „Гардиън“ Шон Уокър: „Почти няма седмица без публично изказване, рисуващо Сорос като „безмилостен злодей с нечестиви планове за промяна на планетата“.

С нахълтването на мигранти, лъжливо наричани тогава бежанци, след 2011 г. от Азия и Африка доста източници в Европа и САЩ посочиха именно Сорос за отговорен за тази криза, обвиниха в участие и финансиране на този процес „Отворено общество“ и негови сродни организации. Една от причините за постепенното налагане на цензура в страните от ЕС.

След 16 септември 1992 г. филантропът с еврейско-унгарски произход, както още го наричат, става известен и като „Човекът, който взриви Английската банка“. В онази „Черна сряда“ провежда спекулативна операция срещу британския паунд. Английската банка е принудена да изтегли валутата си от Европейската монетарна система, а той печели $1.1 млрд. долара.

Не беше това просто спекулация, а мощна атака срещу британския паунд на финансовия капитал на САЩ, която осуети първия опит за въвеждане на общата европейска валута - Екюто. Не е сам Сорос и не само капиталът е зад него. Не им е нужен конкурент на финансовите пазари! Втори опит имаше и при днешното евро, той едва не успя в значително орязана форма вече без Англия.

Няколко години по-късно повтаря номера в Далечния Изток. През септември 1997 г. в МВФ и СБ се случва сблъсък по повод избухването на финансово-икономически кризи в Южна Корея, Индонезия, Тайланд и Малайзия. За едно от главните действащи лица там почти единодушно споменават Сорос, беше организирана и медийна контра с упреци за конспиративни теории.

Майкъл Волрайх писа за явлението „антисоросизъм“ и появилите се в резултат на дейността на фондациите „Отворено общество“, подкрепящи и финансиращи неправителствения сектор,

неправителствените организации (НПО) и свързани с тях лица „соросоиди“.

На които се приписвало прокарване на користни интереси в своя или на самия Сорос изгоди, също и протекционизъм над „малцинства“ - расови, етнически, сексуални и прочие - в ущърб на „мнозинствата“.

Няма нужда от кавичките около антисоросизъм и соросоиди, те си съществуват съвсем реално, по резултатите от дейностите им ги познаваме. От категорични антисоросизми в няколко държави за тях следват само придобивки и преди всичко рязко ограничване на вредите. От дейностите на разните отвореняци за страните еднозначно следват щети, някои от тях с катастрофално значение.

От началото на промените в Русия и бившите социалистически страни Сорос е насочен към проникване в тях чрез изграждане на свои структури с цел разрушаването на тези държави. Цели се налагането на подбран комплект от западни стандарти и поставянето на власт в тях на подбрани управници-марионетки, стриктно изпълняващи негови или пособски предписания.

Така се появяват „Отварените общества“, обучават се наемници и наивници, готови за подривна дейност. Създават се и интелектуални мрежи главно във ВУЗ за преформатиране на масовото съзнание. Демокрацията остава куха и се превърна в тези страни в инструмент на колониално управление. Оглавявана от колониални управници, действащи по волята на външни сили.

За Сорос това е чудесен бизнес, от разрухата в инфектираните със соросоидство страни прави много пари. Самият е признавал, че всичките му инвестиции в различните страни се възвръщат с печалба. Развиваш враждебност сред наличните малцинствени групи, насъскваш ги да искат още и още права и привилегии, протестите и улични сблъсъци свалят нежеланата власт, слагаш „сачмите“ си.

След въвеждането на своите структури в една държава идва заплахата за гражданска война или поне държавен преврат, идват на власт и хищни компрадори и безсмислени политици. Слугинажът, готов да служи срещу своя народ. От мизантропските тез дела да напълни кесията и филантропът днес, утре и синът му.

У нас Сорос пристига още в началото на 1990 г., силният тогава с подкрепата на Москва небългарин Андрей Луканов бързо урежда регистрацията на Обществото му, дава и пари от държавата. „Винаги сме подпомагали хора и структури, свързани с демократичните сили, но в политиката не сме участвали по никакъв начин. Самият Сорос не искаше“ казва Димитър Луджев.

И споменава първите лица, привлечени от |Сорос: той, Стефан Тафров и Георги Прохаски, Александър Кьосев, Владимир Тодоров, Иван Кръстев. Всичките минали през политиката...

Правил е Сорос дарения за Нов български и Американския университети у нас. 30 милиона долара във „фонд за ромско образование“, част от „Десетилетието на ромското включване“. Главен спонсор е на Международен център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия.

А държавата ни е в разруха, нацията се разпада, населението опасно намалява. Нищо филантропско.

В този момент лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов сподели: „Срещал съм се с него и ще продължа да го подкрепям, много от нещата, които прави за демокрацията, аз ги одобрявам, харесвам и заедно сме ги правили“.

След като съвсем наскоро президентът Тръмп поиска Сорос да бъде обвинен за „насилствени протести... а много от метежниците са платени от Сорос или други хора“. Вицепрезидентът Ванс заяви, че фондациите „Отворено общество“ са сред „агитаторите“, които са отговорни за протестите срещу служители на имиграционните и митническите власти.

Има и други срещу филантропа. В Италия Матео Салвини заяви, че Сорос иска страната „да се превърне в гигантски бежански лагер, защото обича роби“. Президентът на Турция Ердоган го нарече „човек, който възлага на хората да разделят нации и да ги разбият“. В Англия Найджъл Фарадж пък определи милиардера като „най-голямата опасност за целия западен свят“...

Сорос отдавна е политически символ. В различни държави той се превърна в знаме на сблъсъка между два свята - глобалният и националният. Подкрепящите - те са все по-малко - виждат в него филантроп с глобална визия. Критиците - архитект на подривни мрежи за влияние върху политическите процеси по начин, който заобикаля демокрацията и вреди на нациите.