Сезонът на подаръците

Те винаги са били традиционен израз на внимание и уважение към близък човек

Сезонът на подаръците започва от Коледа и продължава почти месец. Освен на Рождество Христово, подаръци се връчват и на над един милион българи за имените им дни. Те винаги са били традиционен израз на внимание и уважение към близък човек - приятел, роднина, колега.

Подаръкът има повече символично, отколкото стойностно значение. Изборът му е важен акт, съобразен с няколко изисквания като вкуса, възрастта, особености на тялото и лицето (ако има такива) на персоната, за която той е предназначен. Поднася се винаги в прилична хартиена опаковка. Получателят винаги го разопакова и държейки го в ръцете си, изразява своето мнение за него. Обикновено го харесва и благодари за втори път.

Много по-деликатна е размяната на подаръци с чужденци. Има държави и народи, които от векове поддържат специфични за тях собствени правила и обичаи, свързани с подаръците. Не е препоръчително например да се подарява вино на испанец, за когото най-доброто вино на света е испанското. Има и държава, в която връчването на букет с бели цветя е недопустимо. Те са, според традициите ù, лош символ. А още по-скандално е, на гражданин на друга голяма държава, да се връчва часовник, чието предназначение е да отмерва времето на човешкия земен престой.

При изобилието от стоки на пазара за жени и мъже е много важно умението да се избира най-подходящият от тях подарък. Подборът може да бъде направен и след консултация с експерти от специализирани фирми в тази област.
Изключително успешно се справят с избора и много интелигентни български граждани. Моя приятелка например, университетски преподавател, има безупречен вкус и тънък усет при подбор на подходящ подарък и то за всеки конкретен случай.

Особено деликатен е въпросът с избор на подаръци на високопоставени персони - президенти, премиери, министри, депутати, сенатори, конгресмени. Като дългогодишен дипломат често аз и колегите ми сме били принудени да решаваме не един или два тънки протоколни въпроса, свързани с подаръците.

Само един пример:
Гост от страна на САЩ за честването на 1300 годишнината от създаването на българската държава, е американският сенатор А. Стивънсън. На връщане от България ми показа на ръката си часовник, подарен му в София и ме попита за стойността му. Отговорих, че цената на пазара е около 280 лв. или приблизително 150 долара. В тази връзка той ми обясни, че според техните финансови разпоредби високопоставени държавни лица могат да задържат направен в чужбина подарък, само ако стойността му не надхвърля 180 долара.
На дипломатически прием във Вашингтон информирам съветския, чехословашкия и холандския посланик за посещението на американския сенатор в България, което е рутинна дипломатическа практика и споделих за връчения му подарък - часовника. От своя страна съветският посланик А. Добринин разказа любопитен случай, също свързан с подаръците. При срещата на президента Форд и съветския лидер Брежнев във Владивосток през 1975 година Съветската страна решава да подари на американския гост палто от кожа на сибирски вълк. За да се заобиколи разпоредбата, ограничаваща стойността на подаръка, цяла вечер пред камината Брежнев го държи наметнат върху себе си. По средата на разговорите той го сваля от гърба си, изразявайки най-добри чувства към своя колега и го връчва като подарък. Според друг нормативен текст, употребявани вещи - дрехи или предмети, не подлежат на оценка и получателят на подаръка, в случая Форд, има право да го задържи за себе си.
Тази и други подобни протоколни тънкости трябва да бъдат известни, поне на протоколните служби на всички държави. Това са само отделни примери, които разкриват сложността и деликатността при връчване на подаръци.