Демократите сигурно са полудели

Доналд Тръмп, както винаги, се оказа единственият възрастен в стаята, пълна с капризни деца

Тази криза не е изолиран инцидент, а симптом на една Демократическа партия, която завива все по-наляво, като пиян шофьор в тъмен завой, рискувайки да се преобърне в пропастта на радикализма

Ето че се завърши още една епоха от американската политическа драма – не от онези гламурни холивудски сценарии, а от реалния живот, където глупостта на елитите удря като юмрук в стомаха на обикновените хора.

Ситуацията с поведението на демократите напомня на онзи забавен филм от едно време - „Боговете сигурно са полудели“. На 10 ноември 2025 г., след 43 дни чист хаос - от 27 септември насам, което го превръща в най-продължителния блокаж на федералното правителство в историята на САЩ - Сенатът най-накрая прекъсна този абсурден фарс, който демократическите радикали бяха организирали като идеологическа оргия. Милиони американци бяха оставени на произвола на съдбата. Федерални служители без заплати, които се чудеха дали ще платят сметките си, национални паркове превърнати в призрачни зони, програми като SNAP - спасителният пояс за 42 милиона гладни - на ръба на фалит, икономиката изпуска милиарди в загубени приходи, полети се отменят като домино, детски градини затварят врати, а ветерани и бедни семейства тънат в безнадеждност. Това не беше „криза“ - това беше умишлено мъчение, оркестрирано от онези, които се кълнат в „социална справедливост“, но ще я захвърлят винаги в името на партийните си капризи.

Доналд Тръмп, както винаги, се оказа единственият възрастен в стаята, пълна с капризни деца. Още от самото начало той настояваше за проста, чиста резолюция за финансиране - без драскулки, без ултиматуми, просто да се върне работата по релси. Но демократическите босове, с Чък Шумър начело, дърпаха спусъка на този цирк, настоявайки за удължаване на субсидиите по Obamacare на стойност 1,5 трилиона долара, сякаш това е илач срещу всички болести, а не поредният ляв експеримент, който би разкъсал бюджета на парчета. Те обвиняваха Тръмп за „узурпация“, докато самите те блокираха всяко гласуване, превръщайки Конгреса в заложник на идеологическата си истерия. В името на какво? В името на безплатно здравеопазване за нелегалните мигрнати. Лицемерието им е толкова гъсто, че може да се нареже на филийки - плачеха за уязвимите, а ги оставиха без хляб, само за да позират пред камерите като мъченици. И ето че накрая, след тези седмици на национално мъчение, осем от сенаторите, гласуващи с демократите сложиха прът в колелото на крайната левица.

А сега вижте как крайната левица и техните медийни глашатаи беснеят като ранен звяр и защо казвам, че демократите сигурно са полудели. MSNBC и CNN са в пълен истеричен транс - „Предатели в нашите редици!“, „Шумър трябва да се оттегли!“, „Тези осем са капитулирали пред Тръмповия фашизъм!“. Бърни Сандърс, тази вечна социалистически реликва, също не се свени да нададе вой как трябвало всички сенатори, които не са комунисти като него, да бъдат изтеглени от Демократическата партия и че поведението на онези, с които не е съгласен е едва ли не „съглашателство с тиранията“. Представете си абсурда: те, които запалиха този пожар с ултиматумите си, сега обвиняват онези, които го угасиха, в предателство. CNN пише, че „модератните демократи загубиха кураж“, сякаш да спасиш хиляди работни места е акт на страхливост. New York Times отбелязва яростта в партията - от базата до върха, с искания за глави да паднат. А защо толкова злоба? Защото Тръмп отново се оказа по-умен: той не се пречупи, а те - да. Либералите, които обвиняваха него за кризата, сега я свършват без да получат нищо в замяна - чиста победа за здравия разум и поражение за тяхната арогантност. Това е класически пример за тяхната хипокризия - крещят за „демокрация“, докато държат страната заложник на идеологическите си капризи, и после се преструват на жертви, когато реалността ги удари.

Тази криза не е изолиран инцидент, а симптом на една Демократическа партия, която завива все по-наляво, като пиян шофьор в тъмен завой, рискувайки да се преобърне в пропастта на радикализма. През 2025 г. те вече не са партията на работническата класа или умерените реформи - те са заложници на крайно левите фанатици, които мечтаят за социализъм в зелена опаковка, за преразпределяне на богатството чрез конфискации и за безкрайни субсидии, които ще разорят държавата. Вижте само победата на Зоран Мамдани в Ню Йорк - този самопризнат социалист, който вика „Капитализмът е кражба“ и иска да изземе средствата за производство, е ярък пример за този ляв дрейф. Fox News и други отбелязват, че „радикалните приоритети на крайната левица“ отчуждават дори традиционните гласоподаватели, фокусирайки се върху утопии вместо върху икономиката и разума. New York Post предупреждава: „Дневният ред на крайната левица току-що започва и най-лошото тепърва предстои“. Примерите са безброй: отказът да финансират защитата на границата, натискът за „зелени“ разходи на трилиони, и сега - ултиматумът за Obamacare, който остави милиони без подкрепа. Партията се радикализира: от 2016 г. насам левите инциденти на политическо насилие са на исторически връх, според мнозина са водени от антисистемен фанатизъм. А избирателите? Те виждат сметката - 80% искат здравни кредити, но не на цената на национален колапс. Тръмп го разбира: „Много добро може да излезе от блокажи“, казва той, и ето че тази криза разкри истината - демократите са тези, които държат Америка в окови.

В края на краищата, тези 43 дни са жесток урок за всички ни. Американците страдаха - от забавени пенсии и затворени музеи до хаос в летищата и загубени работни места. Reuters описва как Конгресът се връща в Вашингтон сред задръствания, за да гласува края на този абсурд. А Тръмп? Той стоеше готов да подпише чистата сделка, без да клекне пред натиска. Докато либералите се самозабавляваха с обвинения и мемета, той мислеше за народа. Осмината демократи го разбраха - може би те са последните острови на разум в една партия, която се топи в лявата утопия. И ако това не е иронията на десетилетието, то какво е? Блокажът, който те запалиха, за да ударят Тръмп, сега го прави още по-силен, докато те фучат от злоба. Какво ли ще измислят следващия път? Вероятно нещо още по-абсурдно. Но засега - браво на Доналд Тръмп, защото отново излезе по-умният в сблъсъка. Въобще, демократите са обсебени от него, но продължават да не познават замахът, с който този исторически президент работи.

Благодаря ви за вниманието по този въпрос.