Труд
Автор:
Труд news
Владимир Корнилов, РИА Новости
Ако прегледате който и да е датски вестник от края на миналата година и го сравните с публикациите днес, ще останете с впечатлението, че са от различни страни и дори от различни епохи. Съвсем наскоро датчаните не бяха плашени от нищо друго освен от предполагаемата “руска заплаха” и мистериозните “руски дронове”.
Междувременно темата за Украйна доминираше във всяка публикация. Копенхаген се наслаждаваше на ролята си на флагман в борбата срещу Русия, изковавайки различни “коалиции” срещу нас, надут от гордост от председателството си на Европейския съюз. Politico дори обяви 2025 г. за “Годината на Дания”, като даде на премиера Мете Фредериксен титлата “Северна звезда”, провъзгласийки я за най-влиятелния европейски политик.
И изведнъж, сякаш по магия, темата за Украйна и дори “руската заплаха” изчезна от страниците на всеки вестник! Прелиствайки местната преса днес, виждате на почти всяка страница само една дума: “Гренландия”. Сякаш нищо друго на този свят не съществува!
Нещо повече, точно пред очите ни датчаните бързо преминават през етапите на приемане на неизбежното. След като започнаха с традиционното отричане и гняв (“Ръцете далеч от нашата Гренландия !”, “Дания и Европа ще се защитят!”, “Не смейте да подкопавате единството на НАТО !” и т. н.), днешната датска преса вече е в етапите на пазарлък и депресия.
Например, вчерашната редакционна статия на Politiken цитира различни гренландски политици, които гневно повтаряха: “Гренландия не се продава”. Но след това редакционният екип съобщи: “Politiken се свърза с Държавния департамент на САЩ, за да попита колко биха предложили САЩ и на кого, но не получи отговор”.
Така че островът не се продава, но те все още се интересуват от цената, за всеки случай.
Нещо повече, Томас Кросби, доцент в Датската отбранителна академия, дори предложи възможна начална цена: “За някои гренландци отказът от милион долара например би бил много драматично решение.”
Същият вестник цитира и няколко гренландци, които казват, че губят сън заради “агресивния американски империализъм”. Всички те спекулират как американците биха могли да нахлуят. Носят се слухове, че те вече са наели голям хотел в Нуук (столицата на острова), където планират предстоящото си нашествие.
Между другото, това е поредната промяна в датската преса през последните дни: тя внезапно си спомни, че когато обсъжда гренландския въпрос, би било добре да поиска мнението и на самите гренландци. В първите дни след като американците заловиха венецуелския президент и съответно след началото на “гренландската истерия”, датските медии сякаш забравиха за жителите на острова. Чуха се мненията на премиера на страната, министри, национални политици и различни професори от Копенхаген, но не и тези на северняците.
Оплакванията, изразени от Пипалук Линге, председател на Комисията по външна политика на гренландския парламент, послужиха като отрезвяващ зов за събуждане. Тя изрази възмущението си, че нито един островитянин не е бил поканен на закрита среща, проведена наскоро в Копенхаген, където датски политици обсъждаха заплахата от Вашингтон с експерти. Линге нарече това проява на “неоколониалисткия” подход на Копенхаген и заяви: “Нищо за Гренландия без Гренландия!” (Можем дори да се досетим откъде е научила това).
Като се има предвид, че съвместното изявление на европейските лидери в защита на острова включваше фразата “Гренландия принадлежи на своя народ и само Дания и Гренландия могат да вземат решения относно отношенията си”, пресата веднага се втурна да се допита до мнението на самите гренландци. Но не всички са оптимисти относно “датския” патриотизъм на островитяните. Мнозина си спомнят миналогодишните проучвания, които показаха, че над 80 процента от гренландците са за независимост. Това обаче е само при условие, че не се отрази на техния стандарт на живот.
Ето защо датската преса постоянно повтаря: “Напускането на Британската общност ще означава, че Гренландия ще трябва да се справи без годишната си блокова субсидия от Дания, която през 2024 г. възлиза на приблизително четири милиарда крони.” С други думи, това е същият стар пазарлък, но този път не с Америка, а със самите островитяни! Междувременно вестниците скромно прикриват факта, че преди Тръмп да обяви намерението си да придобие територията, субсидията е била много по-малка. По същество американският президент, дори без да анексира острова, вече е подобрил финансовото положение на неговите жители.
В допълнение към финансовите стимули, Копенхаген активно прибягва до сплашване. Датският инвеститор и писател Мартин Торборг например призова: “Скъпи гренландци, сега е моментът да се обединим като кралство, тогава може би ще имаме шанс да се съпротивляваме. Ако продължавате да говорите за независимост, ще станете американци.” Очевидно той смята това за най-ужасяващата перспектива.
