Изграждането на държавата изисква активно общество

Вече е абсолютна мъка да накараш някой да се замисли за някакви елементарни обществени въпроси 

Гледах новото видео на Цанов, в което обяснява за бандитската държава и се замислих. Той разказва целия преход и как всеки път като нещо се случи със същата тази бандитска държава, тя просто се прегрупира и пак е на власт. Тук реално той задава въпроса и сам си дава отговора.

Цялата тази работа с функционираща, просперираща и силна държава вече е измислена. Живеем в 21-ви век с неограничен достъп до информация и знаем как едно общество изгражда една държава. В тази връзка сещате ли се за дори една изкуствено създадена революция, цветна или не, която да е успешна? Причината да нямат успех е, че революцията и измитането на „лошите“ е само малка част от цялата работа. Изграждането на държавата изисква активно общество, национален дух, готовност за трудности и методично бутане напред. Обикновено с хоризонт десетилетия. От всеки човек в обществото.

У нас сме постоянно зациклили на частта с революцията. Сещате ли се един единствен протест у нас, който да е имал истински разумна идея какво ще стане ако вземе, че успее? Важното е да махнем „лошите“ и после хоп по диваните, пускаме телевизора и чакаме да видим сериала по новините, в който има хепи енд.

Ама много ясно, че „бандитите“ се регрупират. Те какво, от куртоазия да не се възползват ли?

Трудната част след революцията е ясна. Става въпрос за това хората да уважават обществото и държавата, да градят, да се стремят към бъдещето. Това значи да правим семейства и да отглеждаме деца, ама наистина да ги отглеждаме, а не да ги учим на материализъм и тарикатлък. Значи стремежът да е да построиш нещо, а не да направиш далаверата и да си харчиш. Дали ще е фирма, дали ще е идея, дали ще е изкуство, въпросът е да градиш. Значи като се наложи да станеш от дивана и да направиш нещо за държавата да го направиш, дори вече да не ти е интересно. Значи да уважаваш другите българи и да си тачиш обществото. Да, не е идеално, ама е твоето.

За това и не е въпросът да „победим мафията“. Ние сме мнооооого по-назад. Хората ме мразят като казвам, че трябва да се гласува. Да бе, ама гласуването е първата стъпка. Не, не защото е ефективно, а защото е най-лесно. С това, че си отнемате 30 минути всеки 1-2 години да подпишете една хартийка демонстрирате, че имате някакъв начален интерес и от там започва процеса. Следващата стъпка е още по 1 час на всеки 1-2 години да се гласува информирано. После да се спазва законът и за дреболии. После да се държи сметка на друг като не го спазва. И така нататък още стотици стъпки докато се създаде култура, при която всеки от нас гледа все пак да не ощетява обществото и го изисква от другите.

Вече ми се смеете и си мислите, че само диктатор ще ни оправи? Е, хубаво ама то нали и той ще дойде от обществото и ще трябва да мисли за народа.

Нищо от това не съм го измислил аз, успешните общества градят десетилетия и изискват самоотвержена отдаденост от всички. И никога не е лесен процес. Европейските „уредени държави“ са продукт на цели поколения страдали, постепенно изградили семейства и общества и борили се докрай за тях.

Ще завърша тази колосална стена от текст с това, че ние вървим назад в това отношение. Вече е абсолютна мъка да накараш някой да се замисли за някакви елементарни обществени въпроси. За това и деца не се раждат вече, то кой мисли за бъдещето, за смислени неща, за нещо отвъд далаверата и харченето? Аз не съм чак такъв песимист, но смятам, че за бъдещето се започва по-дълбоко, а не с напомпване на нова революция.