Отношенията между „Има такъв народ“ и „Демократична България“ са от решаващо значение за следващите избори

Слави Трифонов реши да започне игра ва банк - всичко или нищо. След като правителството на малцинството не мина, очакваната изолация на ГЕРБ за втория мандат и ако удържи на думата си да не подкрепи трети мандат, потегляме към нови избори. Наистина този път всичко зависи от СУВЕРЕНА - как ще реши, че са действали от ИТН? Безкрайно принципно и с ясна стратегия, или изключително инфантилно и водени от обикновена глупост?

Кое ще надделее - откровените анархистични и крайни антисистемни тенденции, или умереността, с която сме се славили през по-големи периоди от историята?

Както един от многото представителите на „Не съм от ДБ, но“ вече попита пасивно-агресивно:

Защо Трифонов прави всичко това?

Защо поведението на представителите на „Има такъв народ“ в Народното събрание е като поведението на активистите на „Демократична България“ във фейсбук?

Два възможни разказа: Първият разказ е Слави Трифонов и неговата партия да са действително решени да бъдат безкрайно принципни и да не влизат в никакви договорки, коалиции, споразумения и да носят цялата отговорност. Това би било похвално.

Разбира се, това се сблъска с явното желание на по-малките партии за определени постове - било то министерски или надзорни, исканите от които, са по-важни от повечето министерства.

Джихадът на Слави Трифонов срещу системата и политическите компромиси се харесва на немалка част от избирателите, които отдавна мечтаят за някого, който ще накаже не просто управлявалите преди, а цялата политическа система и класа - без да влиза в договорки с нея. Доколкото може да се говори за съществуването на последната. Заради това е „неполитическото“ поведение на ИТН, заради това са и нетипичният и „скандален“ език, който се използва от време на време.

Ако СУВЕРЕНЪТ избере този разказ е напълно възможно Слави Трифонов да обере не просто протестния вот, но и целия антисистемен, мотивирайки нови хора да гласуват.

Вторият разказ, обаче, е далеч по-вероятно да се наложи в публичното пространство. Той е, че „просто толкова си могат“. Че ИТН са наивни и неопитни, че нямат никаква представа не просто как да управляват, но и какво е политика и още по-малко как се управлява. Макар във всички предложени варианти на правителства от ИТН да имаше и стойностни кандидати, те останаха извън прожекторите, за сметка на тези, които бяха изкарани на преден план и разнищени медийно.

Именно тук се крие слабостта на Трифоновия гамбит и причината, този разказ вероятно да надделее. За изборите през юли всичко беше на негова страна - като се започне от служебното правителство, та чак до медиите, близки до „Демократична България“.

Част от първите бяха персонално атакувани от ИТН (но не точно тези, от които зависи организирането на изборите). От друга страна, партията на Слави Трифонов заяви подкрепа за Румен Радев на президентските избори. Едва ли, обаче, ИТН ще се раздадат докрай за президентска кампания (особено, ако изборите са 2 в 1). Посланието по-скоро трябва да се разбира като „Няма да издигаме собствен кандидат за президент“. Ако бъдем малко по-заядливи, можем да допълним - „защото нямаме кого да издигнем“.

Вторите (медиите) бяха безкрайно позитивни, което не може да се каже за следващи избори - кампанията анти-Трифонов върви в тях почти наравно с тази анти-Борисов, след като се разбра, че „тази работа с постовете няма да стане“. Без тяхната подкрепа или поне благоволение вероятността за по-добър изборен резултат за ИТН не е голяма.

Господар съм и съм роб

Динамиката на отношенията между „Има такъв народ“ и „Демократична България“ е от решаващо значение за следващите избори, не само за съставяне на правителство.

Партията на Слави не допусна най-голямата политическа грешка на ГЕРБ през годините - да се опитва да се хареса на демократическата общност на всяка цена. Което, между другото, продължава в перверзно-патетични ракурси. Или поне няма по-добро обяснение, защо универсално нехаресвана фигура като Росен Плевнелиев, продължава да бъде пускана като говорител на партията от време на време. Като негови протежета и продукт на нечистата любов с гореспомената общност водят началото си повечето лица, които станаха знаме на „Демократична България“.

За никого не е тайна, че има кръгове в ГЕРБ (а и такива в ДБ), които нямат нищо против да се върнем към „добрите“ стари времена. В името на ЕНП, Евроатлантическата ориентация и там-каквото-друго-клише се сетите.

В тази връзка стратегията на Трифонов би могла да има и друго измерение. След като взе максимума, от т. нар. протестен вот, анти-ГЕРБ и анти-ДПС вота, ИТН се стреми и към анти-ДБ вот. За него има разнообразни причини и още по-разнообразни печеливши. Възможно е Трифонов да се надява, че консолидацията на този потенциал би могла да има огромен позитивен ефект върху следващите избори, след като се влезе в реториката за „добрия олигарх“, който изнудва представителите на СУВЕРЕНА за постове.

Поради причините изброени по-горе, това е изключително опасна игра и зависи изцяло от това, как избирателите ще разберат поведението на ИТН, което пък зависи от това, как ще им бъде обяснено от „независимите“ медии.

Всичко това предполага дълбоко стратегическо мислене и добре направлявани действия, често водени и привиждани като „Задкулисие“. Има далеч по-просто обяснение, особено ако приложим бръснача на Окам. Повечето конспиративни теории не възникват от злонамереност, а от начин да се подреди и обясни светът. Да се сложи „Ред в Хаоса“, ако се върнем към лозунгите от изборите. Това се случва, защото алтернативното обяснение е далеч по-ужасяващо.

Ами ако няма някакво страшно задкулисие, което да направлява страната и живота? Пък макар и зле и некадърно, все пак да има някой с План.

Ами ако наистина всички се движат само от глупост, алчност и его и взимат решения от днес за утре, без никакъв поглед по-напред? И че така е било винаги? Ами ако наистина „политическата класа“ с нищо не е по-различна от СУВЕРЕНА, който представлява - и с добрите и с лошите му страни.

Смразяваща мисъл, знам. И все пак така работи представителната демокрация, пред чийто олтар се кланяте. Излъчва представители. Ако сте очаквали нещо друго, проблемът е далеч по-голям.

46-ото Народно събрание не се провали. Напротив, то постигна едно много важно нещо. Не позитивно, но важно. След като 45-ият парламент довърши започнатото от местните избори в София и нормализира Мая Манолова, 46-ият формализира БСП като коалиционен партньор за всички.

Забавното е, че това се случва, точно когато БСП е в една от най-ниските точки на съществуването си като подкрепа. Което само идва да покаже, че причината за нейното продължително съществуване е неумението на другите да я довършат, когато е на крачка от смъртта.

Начало съм и съм край

Все пак да бъдем позитивни в заключението и да приемем, че всички имат добре изграден план - стратегията на Трифонов, на каквото и да се дължи, все пак е безкрайно честна. В играта „всичко или нищо“, той оставя на СУВЕРЕНА, в когото се кълне толкова много време и със завидна честота, да реши съдбата му - или да му даде цялата власт, или да го срине със земята.