За успешен протест  трябват два компонента: щедро финансиран инженерингов проект  и истински повод за протестиране

Какво стана с промяната, къде е новото, къде е различното?

Не ви ли омръзна? Не ви ли омръзна да ви екранизират все един и същи сценарий? Режисирани протести по сравнително незначителен повод, които водят до изгряването на нова политическа звезда.

Спомнете си януари 2013, когато се вдигна протест против електроразпределителните дружества заради високи сметки за ток. Битовизъм на пръв поглед. Протестът обаче бързо се промени и започна да иска „оставка“, „смяна на модела“, „помитане на статуквото“ и всичко останало и до болка познато. В резултат правителството падна. Дойде Орешарски и само няколко месеца по-късно, същата година започнаха протестите  ДАНСwithme също по глуповат повод – Мая Манолова предложила Пеевски за шеф на ДАНС. После и тези протести поискаха оставката на правителството и я получиха след 405 дни.

През 2020 протестите тръгнаха с гумена лодка и падане на колене пред Президентството и скоро започнаха да искат какво ли не, включително оставка на правителството и предсрочни избори. Тези протести надминаха даже и вувузелите срещу Орешарски – обществени сгради се замеряха с яйца и нечистотии, организираха се пърформанси с ковчези и скелети.

Последваха три извънредни избора за Народно събрание в рамките на една година, покрай които се нагледахме на ужасяваща политическа и човешка грозота. В крайна сметка набързо се струпа ПППП, която (ти да видиш!) се оказа първа политическа сила и въпреки недостатъчния си резултат оформи безпринципна четворна коалиция и състави правителство.

В сряда това правителство посрещна първия си протест по повод зелените сертификати. Ще се учуди ли някой, когато тази поредна протестна вълна поиска предсрочни избори и оставка на кабинета?

Организираният и дирижиран протест вече се е превърнал в рецепта за предсрочно получаване на властта. Изумителното е, че всеки следващ път идеолозите на поредния протест прокламират нова ера, промяна, рестарт, а широките народни маси всеки път ентусиазирано им вярват. Защото ако масите не повярват в революцията, революционният авангард сам няма да има сили да я осъществи, колкото и щедро да е финансиран. Впрочем и финансирането на революциите е насочено главно натам – да им повярват масите. И остава единствено въпросът: какво ни пука за масите? Пука ни, щото в един момент се оказваме част от тях – щем, не щем.

Характерна особеност на един протест е, че за да бъде той успешен, трябва да са налице два компонента: щедро финансиран инженерингов проект (или в частност силна и гладна опозиция, готова за властта) и истински повод за протестиране, който да увлече и автентични граждани. Само с едно от двете не става. Иначе проекти много, иначе истински поводи много, но не се ли случи срещата между тях, остават си ей така – неупотребени.

Целта е протестите да доведат до предсрочни избори, където да има и автентичен вот, освен манипулирания, защото да се фалшифицират цели избори е трудно, скъпо и на практика невъзможно. Масите трябва да бъдат увлечени от кауза и заразени с гняв. Трябва да осъзнаят или че е застрашена справедливостта,, или че са застрашени техните интереси  (следете какво ще стане като си получат сметките за ток след мораториума и извият, както в момента вият ползвателите на промишлен ток), или че е в опасност дори животът  им (системата ни убива!). Или и трите заедно в добре балансирана пропорция. На масите трябва да се обясни, че се състоят от горди граждани, всеки от които е млък бог. На масите трябва да се съобщи, че имат права, за които не са подозирали, и че някой иска да им ги отнеме. Тогава масите се изнервят и дават енергия за необходимите политически трансформации. Нервните маси са моторите на революциите и техни първи потърпевши.

Такива са правилата на демокрацията, особено след изобретяването на телевизията и най-вече на интернет. Кажете на един протест, че няма да го излъчват на живо, пък седнете да броите колцина ще излязат. По това протестирането си прилича с тероризма – и двете имат смисъл, само ако всички узнаят за тях и се уплашат.
Протестът на „Възраждане“ против сертификатите не е за нищо друго, освен за вдигане политическите акции на партията и нейния лидер. Сладко е да влезеш в парламента, но по-сладко е да бъдеш първа сила и да съставяш правителство. Дори Слави Трифонов изживя за един кратък миг този кеф. Още повече че протестът на „Възраждане“ стъпва на актуална основа – „медицински фашизъм“ и конспирация. Костадинов се усети и бързо се спусна да заеме една голяма ниша, която другите партии пропускат, най-вече защото ги е страх да не разсърдят европейските партньори. Нишата на ваксинационния скепсис бе логично да се заеме от ГЕРБ и по този начин Борисов да се утвърди като лидер на дясното консервативно пространство и най-сериозен опонент на настъпващия либерален глобализъм, но не посмяха. Така нишата остана свободна и Костадинов се сети най-сетне да се възползва както трябва. Сети се, след като видя, че тази ниша може да го вкара в Парламента. Между другото, наблюдавам, че горди интелектуалци презрително изкарват Костадинов глупак, както изкарваха и Борисов. Нито Борисов е глупак, нито Костадинов. Глупак е само онзи, който се мисли за много по-умен от другите.

Каквото и да е, не бива да се злоупотребява с протестите, защото в дългосрочен план от това няма печеливши. Трябва да се протестира в много краен случай, а не за щяло и нещяло, първо за да не се получи ефектът на лъжливото овчарче и когато се появи истинска причина за протестиране, всички да решат, че това е поредният цирк, и второ, защото всеки ред е по-добър от безредието, а уличният натиск води до безредие, преди да се превърне в следващ ред. И още: управление, дошло чрез протести, рядко е качествено. То е крайно популистко, към него има нереални очаквания, които водят до бързи разочарования, изплуват случайни хора, които скоро стават инструменти на задкулисни тарикати, освен ако не са били такива от самото начало. Какво стана с промяната, къде е новото, къде е различното? Всичко си е по старому и в момента властта не се занимава с друго, освен да разпродава постове на желаещите. Всеки е отворил сергията в сферата на своето договорено коалиционно влияние и продава всяко назначение до портиера и чистачката. Егати промяната! Да ви е честита! Но когато предупреждавахме, бяхме като Касандра, орисана никой да не ѝ вярва.

Най-сетне управление, дошло чрез протести, е съставено без интелект, компетентност и мъдрост. Съществува рискът всяко следващо такова да е по-бутафорно от предишното, доколкото всеки следващи протести са по-скоропостижни и по-долнопробни.

И преди съм го  казвал – грешка е темата за епидемията и ваксинацията да се превръща в пропаганда. Кажете: има ваксина. Който иска да се ваксинира и толкоз. А не разни обществени деятели да се снимат по потници, но с маски, как им бият инжекция и да пишат в социалните мрежи: „подарих си за Коледа бустер“. Хайде стига, де! Това дразни. Дразни, както дразнят тъпите промоции – пари, часовник, почивка на море и дори проститутка. Дразни, както дразнят и апокалиптичните математици с техните модели – същински гарвани гробари. И не само дразни, но и насажда усещането за световен заговор – основателно или не. А появи ли се такова усещане, нещата бързо се прехвърлят на територията на ирационалното и вече не можеш да ги спреш.

Бедата с коронавируса не е толкова голяма. Не е като чумата. Не е даже и като испанския грип. Нека я посрещнем с хладен ум и горещо сърце, както би се изразил другарят Феликс Едмундович – шляхтич по рождение и болшевик по житейска реализация. Нека не я превръщаме в инструмент за постигане на други, най-често користни, цели, защото е не само грозно, но и вредно. Може да се стигне до циркове като самоизолациите след КСНС, когато Костадинов каза, че Председателят на НС лъже, че е болен, а лъже, за да му провали протеста.

Дали и този протест от медицински ще стане политически? Дали ще започне със сертификатите и ще свърши с искане на оставка на правителството? Ще им ли бесилки, ковчези и винкели? А скелети в инвалидни колички? Хаджигенов, Минеков и Бабикян няма ли да се пробват още веднъж за последно, няма ли да канализират народната ярост? А после? Кое ще бъде следващото управление – „Възраждане“, БСП, ДПС? Някоя петорна коалиция? Все едно: важно е промяна да има и чести рестарти на наивните надежди. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.