Ален Делон - Единакът

Френският алфа-мъжкар и екранен идол Ален Делон все повече изглежда като ценна реликва от една могъща, но вече отминала културна епоха, заменена с диктатурата на посредствеността и политическата коректност. Във времената на наранените чувства и вечните жертви, на езиковата полиция и филмите с блудкави, но агресивни социални послания, кариерата на Делон е носталгично напомняне, че може и по-добре.

Тази носталгия ще се разлее по Лазурния бряг през май, когато актьорът ще бъде удостоен с почетна “Златна палма” от фестивала в Кан. Ален Делон винаги е бил открояващ се индивидуалист, единак, който не се подчинява на установените нрави и институции, дори и когато сам се превърна в институция. Днес той живее в усамотен замък в Швейцария и гледа да избягва медийното внимание, с което си има проблеми още от края на 60-те години на миналия век, когато е осъден на четири месеца затвор от италиански съд за нападение над папарак.

На 83 години Ален Делон не крие разочарованието си, както от настъпващата житейска есен, така и от съвременната културно кастрирана епоха като цяло. В едно от най-песимистичните си интервюта наскоро той каза: “Животът не ми носи кой знае какво. Всичко съм видял, всичко съм изпитал. Но най вече мразя сегашната епоха. Повръща ми се от нея!” Ален Делон определено не е правен за сегашния трагикомичен цивилизационен момент. Прочутата му реплика “Харесвам жените, които приличат на жени”, например, ще бъде осъдена като токсичен “хейт спийч” и проява на трансфобия, ксенофобия и каква ли още не фобия от крайнолевите комисари на репресивния политически коректен апарат.

“Има създания, които наистина мразя. Всичко е фалш, всичко е подменено. Няма уважение към дадената дума. Важни са само парите. По цял ден чуваме за престъпления. Знам, че ще напусна този свят, без да ми е мъчно за него!” продължи с песимистичните откровения Делон. “Почти всички починаха!” каза още актьорът, понесъл особено тежко загубата на Мирей Дарк, с която споделяше живота си от края на 60-те до началото на 80-те години на миналия век.

Попитан за мястото на жените в сегашния му живот, актьорът сподели, че още не е открил партньорка: “Не казвам, че нямам кандидатки. Те са десетина, но нито една от тях не ми допада, за да приключа с нея живота си. Бих могъл да се оженя за жена, която е готова да ме придружи до края на дните ми!”

Въпреки тъгата, песимизма и остаряването, Ален Делон не се е отказал тотално от живота. Ето, той ще присъства в Кан, а и името му дори е включено в нов филмов проект - “Празна къща” на френския майстор Патрис Льоконт, където ще си партнира с Жулиет Бинош.

Въпреки политически некоректните му изказвания и подкрепата за “Национален фронт” преди години, Ален Делон е прекалено голям, за да бъде пожертван на олтара на либералния прогресивизъм. “Това е жива легенда, световна икона”, заяви директорът на фестивала в Кан Тери Фремо, обявявайки решението на журито да присъди отличието на актьора.

Ален Делон прави първи крачки към световната слава с ролята на Том Рипли във филма “Под яркото слънце” от 1960 г. на режисьора Рене Клеман, а три години по-късно е номиниран за “Златен глобус” за “Гепардът” на Лукино Висконти, с когото прави и култовия “Роко и неговите братя”. Делон демонстрира неподражамата си харизма още в класики като “Самурай” на Жан-Пиер Мелвил и “Борсалино”, където си партнира с другото опасно момче на френското кино - Жан-Пол Белмондо. Ален Делон става световен секс-символ и модел за подражание през 60-те и 70-те години на миналия век. По това време той е смятан за най-красивия мъж в света, но въпреки антропологично и еволюционно идеалните си черти, Делон няма нищо общо с модерните метросексуални и “бета-мейл” концепции за добре изглеждащи представители на силния пол.

Културното влияние на актьора е огромно. Дори популярната в България жаргонна реплика “Ти па си Ален Делон!”, използвана като ироничен отговор на лични нападки от всякакъв порядък, е доказателство за несломимата образна сила, която отключва това легендарно френско име.

 

“Аферата Маркович”

Ален Делон е европейска екранна легенда, а миналото му не е лишено от противоречия и скандали. В края на 60-те е заподозрян в убийството на своя приятел и бодигард, югославянина Стефан Маркович, с който се запознава по време на снимките на филма “Марко Поло” в Белград. В случая се замесват още имената на корсиканския гангстер Франсоа Маркантони и бъдещия френски президент Жорж Помпиду. Френската преса кръщава скандала “Аферата Маркович” и разгръща разказ за тайни секс оргии на френския елит, изнудване и слухове за хомосексуални авантюри на Ален Делон. В крайна сметка, актьорът е оневинен поради липса на доказателства за връзка със смъртта на Маркович. Но легендата за бурните години на френския кулгурен, политически и криминален каймак отдавна живее свой собствен живот, а Ален Делон е превъзходен символ на онази епоха.

 

За него

Никога няма да има втори като него

Не е възможно да се преувеличи приноса на Ален Делон към киното. От “Роко и неговите братя” до “Борсалино”, кариерата му е каталог на успеха. Никога няма да има втори като него. Още от детските си години помня, че Делон беше нещо специално, имаше особена аура около себе си и тя се предаваше на филмите му. Бих казал, че той е почти митологичен образ, жива легенда - динамиката му с публиката се разви по начина, по който големите холивудски звезди от Златната епоха на американската кино индустрия бяха боготворени от зрителите. Това явление няма как да се повтори във века на “Тутиър” и “Фейсбук”

Франсоа Озон, режисьор и сценарист

 

Лицето на френското кино

Ален Делон е лицето на френското кино, той никога няма да бъде забравен, а аз се надявам, че ще продължи да се снима, възрастта не трябва да е пречка за твореца. Делон е класа във всеки жанр - гангстреско кино, полицейски трилър, романтична комедия, историческа драма. Той играеше и вдъхновяваше безброй млади артисти.

Марион Котияр, актриса

 

Една от най-големите европейски звезди

Ален Делон за френското кино е това, което е Кари Грант за американското, Тоширо Мифуне за японското и Марчело Мастрояни за италианското. Онази епоха роди наистина неповторими екранни гиганти. Делон не успя да се наложи в Холивуд, но въпреки това беше световна звезда и с успеха си доказа, че европейското кино от 60-те и 70-те беше изключително силно и влиятелно. Сега нещата не стоят по този начин. Но той винаги ще си остане една от най-големите европейски звезди.

Марк Кърмоуд, филмов критик

Коментари

Задължително поле