Швейцарският курорт Цермат е блокиран заради повишена лавинна опасност

Повече момчета според поверието в „Дева Мария“

Броят на жертвите на пожара в Прага нарасна на 4

Учени създадоха карта на движението на мисълта в мозъка

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 януари 2018

Най-интересните изложби по света тази пролет

Похитител платил такси с пръстени на жертвата си Отвлечената ядосала бандита, че не му дава пари на заем

Министър Красимир Каракачанов за инцидента със самолета “Спартан”: Вторият пилот се е обучавал за първи

Публикация на турски език в профила на Радев (обзор) Има препратка към сайт за бързи кредити в южната ни съседка

Караянчева поздравява всички шефове на европейски комисии Форумът ще се излъчва на живо в интернет

ГЕРБ уличиха в лъжа БСП преди вота (обзор) Митниците и ДАНС спрели теч за милиарди още през 2016-та

НСО и хакерите

САЩ призоваха Турция да прояви въздържаност в Сирия

Сняг, студ и лед – опасно време в 19 области

Бяла мида и рапан спасяват риболовния сезон Слаб улов тормози хората по Черноморието

Английският език агресивно ни превзема

Акад. Михаил Виденов дава автографи на читатели.

Пълният член трябва да отпадне

„Из моя езиковедски бележник“ ратува за лингвистичен закон

Издателство „Захарий Стоянов” публикува „Из моя езиковедски бележник” на известния ни учен социолингвист акад. Михаил Виденов. Премиерата на книгата събра в БАН стотици учени, писатели, журналисти, за да чуят акцентите: накъде върви в развитието си българският език, „за” и „против” чуждиците, интернет пораженията върху правописа и правоговора, отмирането на диалектите, градския сленг, употребата на ориентализми и жаргонизми и др. Авторът не крие тревогата си за бъдещето на родния език, който под ударите на глобализацията отстъпва на агресивния английски. Скоро българският език може да се превърне в средство само за елементарно битово общуване като при българите, емигрирали по света.

Както в предишната си книга „Езиковедски щрихи и етюди” (2013), акад. Виденов предлага теми, които не са само за специалисти, а занимават и широк кръг от хора. Специално внимание обръща на езика на циганите, които с активната си популация хвърлят в тревога демографите. Не подминава и такива дискусионни въпроси като необходим ли е закон за езика, как се извършва обучението по български език в днешните условия. Отново напомня за дискусията около пълния и краткия член и предлага това правило, въведено от акад. Балан, да отпадне.

Събитието се водеше от издателя Иван Гранитски, който отбеляза, че в неговата програма „Възраждане на български дух” академиците Антон Дончев, Константин Косев, Георги Марков и Васил Гюзелев пътуват всяка седмица из страната, за да запознават читателите с важни национални проблеми. Към тях от другата седмица се присъединява и акад. Виденов.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Една от характеристиките на демокрацията е, че се върви към изпростяване.

  2. Правилата за пълен и кратък член изобщо не са сложни, но и те са извън възможностите на повечето „образовани“. Да не говорим, че в говоримия език има само едно правило по този въпрос: пълен член НЕ СЕ ПРОИЗНАСЯ! И за това не са чували 100% от говорителите по телевизията. Всички говорят натъртено на пълен член, екат, мекат и използват паразитни фрази.

  3. „акад. Михаил Виденов отново напомня за дискусията около пълния и краткия член и предлага това правило, въведено от акад. Балан, да отпадне.“ И защо трябва да отпадне пълният член? Какво друго от българския език трябва да отпадне? Да говорим и пишем правилно ли? Да входираме и изходираме,сленг или жаргон,хейтваме или мразим? Какво? Англосакският език бил агресивен.Не е агресивен,ами ние,българите взимаме чуждиците за да сме интересни и „модерни“,да правим като другите. Да не ни се смеят,онези,дето бръмчат по чужбините.Да не сме „изостанали“. Страх ни е да сме българи. Щото не помним,че и ний сме дали нещо на светът! Дали сме азбука,дали сме култура,дали сме ЗНАНИЕ! А знанието се помни,знанието е скъпо!

  4. За сведение към господина за „руско-монголския“,руският е следствие българския църковно-„славянски“ след покръстването им от нашата църква.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.