Програмната атака на националните телевизии в навечерието на пролетта

Вирусът плъзна вече и в Европа, няма къде да се скрием. Затварят се граници, плъзват бежанци. Като за последно се играе футбол на празни стадиони, транспортът спира, не работят театри, кина, банки, забраняват се всякакви масови прояви. Градовете са мъртви - като Пном Пен при червените кхмери. Разграбват се магазините за храна, като пред война. Мародери грабят домовете. Хората избягват себеподобните си. Държавите се разпадат, човешките общности изчезват. Оцеляваме като първобитни същества. Това е днес, а утре?

Ще се възстанови ли светът, който познаваме? Ще станем ли отново нормални хора? Ще заживеем ли заедно? Какво трябва да направим, за да забравим кошмара? Страхът сковава действията, невъзможни са каквито и да е общи усилия. Най-пострадалите- китайците, постигнаха чудеса в борбата с проклятието. Ще можем ли и ние като тях?

Усещате ли как в самата ни държава България все по-кухо и безнадеждно звучат думи като гражданска енергия, гражданско общество, граждански позиции. Това е все този същият страх, който сковава умовете ни, изличава смелостта ни, изтрива достойнството ни. Неспособни на каквито и да било общи усилия, едва събираме сили, за да оцеляваме. Това не е вече страхът от вируса, а първобитният инстинкт да се спасим, да не ни забележат, да не ни направят нещо лошо. Каква ти гражданска енергия!

Но все пак по балкански се мъчим да изглеждаме непукисти, отдадени на забавление и веселба. И зад тази привидност да докопаме каквото можем. В такива времена успява този, който няма никакви скрупули. Утре няма кой да ти потърси сметка.

Може би този преход към единственото, което ни обединява- телевизията, защото предлага някакво общодостъпно развлечение- е твърди меланхоличен, повлияла ми е общата депресия. Ето че и в опитите на американския сенатор Марко Рубио да спре по някакъв начин продажбата на БТВ на чешкия милиардер Петр Келнер, виждаме намеса на някакви интереси, които отново водят до разделение. Бдителният сенатор смятал, че Келнер ще бъде проводник на влиянието на Китай в нашия район и това застрашава националните интереси на Съединените щати! Нали Китай е икономически съперник. Чак пък какъв заговор? И тъй като и ние вече сме мнителни, провиждаме зад тази офанзива опит да се включи в играта български собственик, близък до властта и да се затвори кръга. Не питайте сега за кой кръг говоря.

И да стигнем най-после до програмната атака на националните телевизии в навечерието на пролетта. Музикални състезания, кулинарни риалити, сериали- вече и български, щедро и общо взето- добре познато. Ново беше предаването на Нова телевизия, което се води от доскорошния „дъждовник“ на БТВ Емил Чолаков. Лично аз смятам, че това, което правеше Емо при представянето на времето, си е чиста журналистика. Затова на конкурса за телевизионни награди му връчих малка пластика с перо като символ на професията ни. Не знам защо напусна телевизията, която го откри, но бях сигурен, че има по-дълбока причина. Ето сега той доказа, че наистина журналистиката не му е чужда. Успех, Емиле, така става в живота- телевизионният журналист е като клоуна в цирка- трябва да играе за публиката дори когато му е най-тежко.

И след като започнах с Нова телевизия, както и цялата публика очаквах с нетърпение „Като две капки...“ с неотразимите Рачков и Зуека. Всичко си беше наред- и новите участници, с едно изключение. След като имаш толкова успешно шоу, грешка е да привнасяш в него елемент от друго, скандално предаване, с други естетически критерии. Става дума за продължението на някакъв скандал от „ВИП БРАДЪР“ между Фънки и певицата Луна. Нищо лошо да бъдат канени певци от различни жанрове, но тук поканата към нафуканата певица е единствено, за да се внесе скандал, който е бил интересен за друга публика. Това е в пълно противоречие на досегашния дух на „Капките...“, в което цари толерантност, добър тон, благородно състезание, разкриващо добрите страни на участниците. Жалко, това е грешка на продуцента, която отблъсква определена публика.

Още докато вървяха масираните реклами за новия водещ на късното вечерно шоу по БТВ, изказах мнението си, че прекалените хвалби ще изиграят лоша услуга на самата телевизия. Между другото показват колко голямо е пространството, останало празно след Слави, за да се правят такива усилия да бъде подценен и забравен. И самият Николаос се включи с репликата „Най-после това трябваше да свърши...“. Некоректно, инфантилно. Още в първото предаване пролича, че балонът е надуван напразно. Излязоха на бял свят данните за несполучливото представяне на прехваления младеж. Затова ще отбележа следното:

- Не е вярно, че спирало лансирането на чалгата. Цялото войнство начело с Азис е мобилизирано за участие.

- Не е вярно, че грубият хумор ще бъде сменен. Още в началото „клозетните“ истории на Юлиан Вергов го опровергаха.

- Не е вярно, че ще има гражданска сатира. Няма я.

Дългокраки или експертни „дъждовници“

БТВ показа отново, че има вкус при избора на водещи. На мястото на Емил Чолаков дойде Боби Лазаров, който е откритие, макар да го знаехме като добър репортер. Сегашният екип показва, че е излишен спорът експерти или красавици трябва да представят времето. Натали Трифонова е красива, но има слънчево излъчване, говори изразително. Боби Лазаров не е Аполон, но е ерудиран, излъчва добродушие, бодрост. Станислава Цалова е достолепна, добронамерена, авторитетна, мила. Важното е, че всеки от тях е личност, със свой чар.