Асоциация “Българско Черноморие” защити промените в ЗУЧК

Внесоха позиция в Президентството

Група неправителствени организации внесе в канцеларията на президентството, своя позиция - писмо и около 100 страници доказателствен материал, в която настоява държавния глава да не налага вето на приетия на 13 юни 2019 г. от Народното събрание Закон за устройство на Черноморското крайбрежие.

"Повод да се обърнем към Вас по отношение на този закон е създадената в медиите невярна информация за новоприетите текстове в ЗУЧК от привърженици на „Демократична България”, които практикуват нерегламентирано къмпингуване – бивакуване, върху имоти публична държавна собственост", пишат вносителите.

Публикуваме пълния текст без редакция:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

На 13 юни 2019 г. 44-ото Народното събрание на Република България, прие изменения и допълнения в Закона за Устройство на Черноморското Крайбрежие (ЗУЧК). Повод да се обърнем към Вас по отношение на този закон е създадената в медиите невярна информация за новоприетите текстове в ЗУЧК от привърженици на „Демократична България”, които практикуват нерегламентирано къмпингуване – бивакуване, върху имоти публична държавна собственост – плажове; имоти от държавен горски фонд без разрешение за устройване на биваци, незаконно изсичане на дървесни видове и при неспазване на изискванията за пожарна безопасност в летния сезон; имоти общинска собственост без разрешение от общинските кметове; имоти собственост на физически и юридически лица, без искане на разрешение от собственика им и дори без неговото информиране.

От публично оповестени искания на тази група хора до Вас, за налагане на отлагателно вето, разбираме, че тя се опитва да Ви подведе:

1. Те умишлено поставят акцент върху фалшивата информация, че има „наливане на бетон върху плажната ивица“. Ако е имало наливане на бетон върху плажовете, то е било преди 10-на години. Тогава тези хора не протестираха, защото тогава изградените дискотеки върху плажната ивица на Слънчев Бряг се ползват както преди, така и сега от същите хора.

Плажовете са изключителна държавна собственост. Върху тях е забранено всякакво „наливане на бетон“. Ние сме категорично против наливане на бетон върху плажовете! Нямаме данни нито от наши наблюдения, нито от държавни институции, нито от министъра на туризма (която управлява плажовете), нито от медиите да има наливане на бетон върху плажовете. Понякога в медиите излизат фалшиви новини, че се налива бетон върху плажната ивица. Тези „новини“ се харчат от обществото. Медиите са търговски дружества и имат необходимост да си продадат стоката.

„Природозащитниците“ пък получават безплатен медиен PR. След проверка на терен от компетентни органи се оказва, че става въпрос за извършване на СМР в урбанизиран имот, който има съответните строителни книжа. Прилагаме извадка от кадастралната карта на плажна ивица – морски плаж „Лозенец-Кумкашла“ (Корал) (Приложение № 1). В нея е записано: вид собственост – изключителна държавна собственост, вид територия – защитена, начин на трайно ползване – крайбрежна плажна ивица. От предоставения документ става категорично ясно, че по никакъв начин не е възможно да се осъществи наливане на бетон. Разпоредбите в ЗУТ са категорични и ясни за санкциите, които се налагат върху извършителя на незаконния строеж, ако някой извършва такъв и отстраняването на незаконния строеж е за сметка на извършителя. Отделно от това, в наказателния кодекс има разпоредби, които квалифицират самооправството (наливане на бетон по плажната ивица от трети лица), като престъпление. Няма оповестени случаи държавата да си е позволила да излива бетон върху плажната ивица, която е изключително нейна собственост.

От изложените до тук доказателства става ясно, че „природозащитниците“ от „Демократична България“ Ви подвеждат, че има наливане на бетон върху плажната ивица, и че ЗУЧК е компетентен да регламентира издаването или неиздаването на строителни книжа за СМР. Специалният закон за тази дейност е ЗУТ. На 13.06.2019 г. бяха направени промени в ЗУЧК, а не в ЗУТ.

2. Приетите промени в ЗУЧК са във връзка с ползването на плажните ивици, което е компетентност на ЗУЧК. По тази тема приетите промени повишават опазването на плажната ивица и дюните в тях, и регламентират плажната ивица, като място за плажуване, а не като място за паркиране или обсебване на плажове от група „природозащитници“ за живеене през целия летен сезон, чрез устройване на катуни върху тях. Плажните ивици са собственост на целия български народ, а не на една шепа привърженици на „Демократична България“.

3. Приетите промени в ЗУЧК, като устройствен закон по Черноморието, дават възможност за реализиране на бизнес проекти от микро и малки предприятия, физически лица, НПО, държава или община. Това е временно организиране на места за разполагане на палатки, кемпери или каравани. Тази промяна е направена за да удовлетвори исканията на „природозащитниците“ от „Демократична България“, които в момента са се обърнали към Вас да наложите отлагателно вето на това, което искат. Това си е според нас двуличие и ползване на президентската институция, като безплатен инструмент за правене на техен политически PR.

4. В техните искания умишлено се объркват въпросите за регламентиране на дивокъмпингуването - предмет на промени в този закон и въпроси от обхвата на ЗУТ и специализираните закони за опазване на природата – ЗБР, ЗЗТ и ЗООС.

5. В техните искания, те умишлено спестяват на българското общество, че съществуващият днес единствено в Р. България незаконен феномен дивокъмпингуване, нарушава следните нормативни актове: Хартата за правата в ЕС; Конституция на Р. България; Директива 92/43/ЕИО НА СЪВЕТА за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна; Директива 2009/147/ЕО на Европейския съвет и парламента и на Съвета относно опазването на дивите птици; Закон за горите; Закон за опазване на земеделските земи; Правилник за прилагане на ЗОЗЗ; Закон за защитените територии; Закон за биологичното разнообразие; Закон за държавната собственост; Закон за общинската собственост; Закон за собствеността и ползването на земеделските земи; Закон за устройство на територията и Закон за гражданската регистрация (Приложение 2) .

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Ние сме сигурни, че фалшивите новини, откровените лъжи, умишленото объркване, кой закон за какво е компетентен и опитите за правене на политически PR върху гърба за президентската институция няма да Ви подведат и Вие няма да наложите отлагателно вето на приетите промени в ЗУЧК.

Ние не вярваме, че Вие искате да продължат бъдат нарушавани законите и Конституцията на страната ни, както и международни актове по които Р. България е страна, без нарушителите да бъдат санкционирани чрез административно-наказателни санкции. Президентството е сериозна и отговорна институция на Република България и вярваме, че тя ще подходи адекватно на своята сериозност и отговорност и няма да се превърне в евтина популистка жълта медия, собственост на авантаджии.

Основното действие на чл. 10а, 17а, 24в и 30 от ЗУЧК е предотвратяване на екологична катастрофа по българското Черноморие, предизвикана от стотици тонове отпадъци и десетки тонове необработена фекална маса оставени от дивокъмпингуващите, да се намали риска от пожари, да се преустанови несправедливото разходване на публични средства, да се защити собствеността – конституционно задължение на държавата. Прилагаме снимков материал (Приложение 3)

Ние Ви предоставяме доказателства, защо не трябва да налагате отлагателно вето на приетия на 13.06.2019 г. ЗИД на ЗУЧК:

1. Приетия нов текст на Чл. 10а в ЗУЧК е:

„§2. Чл. 10а. (1) В зона „А“ и в зона „Б“ извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им могат да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани.

(2) Местата по ал. 1 не се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма. В тях се разрешава поставянето само на обекти по чл. 153, ал. 1, т. 5 от Закона за горите - архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията.

(3) Условията и редът за определяне на местата по ал. 1, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието, храните и горите, министъра на околната среда и водите и министъра на туризма.

(4) Местата по ал. 1 не могат да попадат в границите на защитени територии от категориите по чл. 5, т. 1, 3, 4 и 6 от Закона за защитените територии.“

След прочитането на член 10а, става ясно, че:

Създават се условия за нискобюджетни бизнес инициативи с равнопоставеност на собствениците – физически и юридически лица; Община; Държава.

Създава се условие за обособяване на места за къмпингуване, които напълно удовлетворяват изискванията на тези, които в момента са против промените.

Гарантирано е опазването на околната среда и биоразнообразието, чрез:

Включването на компетентния министър - министъра на околната среда и водите в екипа, който ще изготви и приеме наредбата.

Съществуването на текст в член 10а, който забранява създаването на къмпинги с облекчен режим в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии.

Гарантира се опазването на земеделската земя и горския фонд, чрез включването на компетентния министър - министъра на земеделието, храните и горите в екипа, който ще изготви и приеме наредбата.

Гарантира се правилното устройство на територията в зона „А“ и „Б“ по смисъла на ЗУЧК, чрез включването на компетентния министър - министъра на регионалното развитие и благоустройството в екипа, който ще изготви и приеме наредбата.

Включването на министър Ангелкова в екипа, който ще изготви и приеме наредбата гарантира развитието на новата туристическа услуга, която се предлага чрез промените в ЗУЧК – обособяване на места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани.

Недоволството на „градската десница” от София, е най-вече срещу разпоредбите на член 24в, а именно:

„§9. Чл. 24в. (1) Който постави палатка, шатра или паркира кемпер или каравана в чужд неурегулиран поземлен имот в зона „А“ или в зона “Б“ извън местата, определени по реда на чл. 10а, се наказва с глоба от 500 до 1000лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба от 1500 до 3000 лв.

(2) Който устройва места за разполагане на палатки, кемпери или каравани в нарушение на разпоредбите на чл. 10а, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 10000 до 20000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба от 6000 до 10000 лв. или имуществена санкция от 12000 до 60000 лв.“

Подкрепяме приетите текстове в чл. 24в защото: Налагане на административно-наказателни мерки към осъществяващите замърсяване; унищожаващите дървесни видове, чрез палене на огньове; ползващите нерегламентирано чужда собственост и създаване на нелоялна конкуренция на изградените и действащи къмпинги в страните членки е нормална законодателна мярка и съществува в тяхното законодателство.

„§ 4. В чл. 17а се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

„(2) Забранява се поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1.“

2. Създава се ал. 3:

„(3) Забраната за преминаване, паркиране и престой на превозни средства, ремаркета и полуремаркета по ал. 2 не се отнася до случаите на извършване на аварийно-спасителна дейност на територията на морския плаж.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.“

Подкрепяме приетите текстове в чл. 17а защото: Тези разпоредби опазват морски плажове, защитените територии и намиращите се в тях природни местообитания на дюни.

„§ 11. Създават се чл. 26 - 37:…

Чл. 30. (1) Който в нарушение на закона постави преместваеми обекти и съоръжения върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.“

(2) Който в нарушение на закона постави шатра, палатка, навес, заслон или друг вид съоръжение върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.

(3) Който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв.

(4) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 3000 до 6000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв.

(5) Когато нарушението по ал. 2 и 3 е извършено повторно, наказанието е глоба от 1000 до 3000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

Подкрепяме приетите текстове в чл. 30 защото:

Опазват местообитанията на дюните. Прецизирането на видовете нарушения осъществявани върху обекта на защита и налагането на различни по тежест административно наказателни санкции е правилно законодателно решение.

2. Защо по медиите беше създадена изкуствена истерия против промените в ЗУЧК, чрез фалшиви новини?

Част от журналистите и самоопределилите се за „природозащитници” ползват това безплатно летуване на територията на плажове, чужди имоти, разпъват палатки върху дюни и паркират джипове, кемпери и каравани върху плажове, дюни и в чужди имоти, не заплащат туристическа такса, не заплащат разходите за сметосъбиране, сметоизвозване и обработка на отпадъка. Не заплащат на собственика обезщетение за ползване на неговия имот и т.н.;

Членове и симпатизанти на лидери от „Демократична България”, които веднъж са „природозащитници” друг път са „алтернативи туристи” или „градска десница” или „общественици” или „политици” стимулират чрез фалшиви изявления, хората да извършват безплатна почивка, ощетяваща собственика, общинските бюджети и държавната хазна. Това осигурява електорат, чрез безплатно ползване на обществени блага, обществени услуги и е в ущърб на отделни физически лица. Това е политически прийом, който се използва от недобросъвестни политици спрямо други електорални групи и днес.

3. Приетият закон не противоречи на Конституцията:

Съобразен е с чл. 18, ал.1. Нещо повече, новоприетите текстове в ЗУЧК, ограничават възможността за нерегламентирано използване на изключителна държавна собственост, и създават условия за ползването на тази собственост от всички граждани на Р. България и нейни гости, а не от малка група провъзгласила се за собственик на тази собственост. Също така чл. 10а е в синхрон и в помощ на чл. 15 от Конституцията, като осигурява условия за разумното използване на природните богатства, каквито са плажовете по Черноморието, на територията на Р България. Приетият закон се подкрепя и от чл. 17, ал. 1, 2 и 3 на Конституцията. Закона въвежда в реално действие разпоредбите на чл. 55, чл. 57, ал. 2, чл. 58, ал. 1 и 2 от Конституцията на България.

Приетият закон не нарушава международното право. Напротив той е в синхрон с Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата.

Макар и последна от страните членки на ЕС, Народното събрание на Р. България, прие закон регулиращ дивото къмпингуване. Няма страна членка на ЕС, в която дивото къмпингуване да е разрешено. (Прилагаме извадка от законодателството на страни членки от ЕС с летен морски туризъм и двете най-големи икономики – Германия и Великобритания - Приложение 4).

Приетия закон на 13.06.2019 г от Народното събрание на Р България е в съответствие със ЗУТ, ЗВ, ЗДС, ЗБР, ЗООС, ЗЗТ, ЗГ, ЗУО, ЗОЗЗ и непротиворечи на техните разпоредби.

Евентуално постановяване от Вас на отлагателно вето, ще ползва една малка маргинална група дивокъмпингуващи, осъществяваща продължително време (някои и за цял сезон) напълно безплатно за себе си, но платено за обществото ни дивокъмпингуване на принципа кой, където свари, без да се интересува къде му отиват боклуците и нечистотиите, без да съобразява рисковете от пожар, акта на нахлуване в и заграбване на чужда собственост, опазването на природните дадености, последващото замърсяване на крайбрежните зони и т.н. категорично не приемаме искания за дискриминация и нарушаване на Конституцията на Р. България, която в чл. 57, ал 2 не допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

Не е целесъобразно да налагате отлагателно вето, което да обслужи 2-3 маргинални групички хора, завзели публична държавна собственост и друг вид собственост зад и около плажовете.

Същите групи хора практикуващи дивокъмпингуване чрез разполагане на палатки, кемпери и каравани върху дюни, местообитания, плажове, имоти държавна, общинска и частна собственост, без разрешение на собствениците, генерират стотици тонове отпадъци всеки летен сезон. Сведение може да се получи от кметовете на общини на територията, на които се образуват летните катуни. Освен това тези живеещи хора върху и зад плажовете генерират на място десетки тонове необработени фекалии защото на плажове Карадере, Иракли, Корал, Крапец и т.н. общо 20 района, тоалетни няма, няма и пречиствателни станции. Прилагаме и снимков материал (Приложение 5). В други нестопанисвани плажове, на които не съществуват условия за живеене на хора и са защитени територии, също се посещават от хора ползващи палатаки, кемпери и каравани. По този начин се унищожават защитените видове и природни местообитания там.

Прилагаме Доклад от 2016 г на НАБЧ, който описва състоянието на Зона „А” по смисъла на ЗУЧК, като екологична катастрофа в районите с диокъмпингуващи, предизвикана от безконтролното ползване на природните дадености (Приложение 6). Данните за доклада са констатирани от извършена проверка от МЗХ – Изпълнителна агенция по горите, МВР, МОСВ – РИОСВ, Специалисти от общини и НАБЧ в края на юли 2015 г. Прилагаме доклад на ИАГ и протоколи (Приложение 7). От екологична гледна точка също не е целесъобразно налагане на отлагателно вето.

При приемането на Закона, той бе приет с мнозинство, което бе консенсусно и съставено от всички парламентарни групи в Народното събрание. От политическа гледна точка също не е целесъобразно налагане на отлагателно вето, след като в Народното събрание съществува пълна политическа подкрепа за закона.

Видно от телевизионни репортажи, публични изказвания и дебат в социалните мрежи, против Закона се обявяват несъществен брой хора, които са членове или симпатизанти на коалицията „Демократична България”, неправителствени организации финансирани от чужбина и защитаващи чужди интереси, които практикуват диво къмпингуване. Това показва изключително ниското обществено неодобрение от приетия закон. В допълнение, крайбрежните черноморски общности и власти приветстват приемането на закона. От гледна точна на обществената значимост не е целесъобразно да налагате отлагателно вето.

Дивокъмпингуващите не заплащат общински, туристически и други такси. Не генерират икономически оборот в дейности, обслужващи туризма, защото дивокъмпингуващите са на километри от населени места. Те не генерират приходи в туристическата дейност, а генерират разходи за общините. Икономически не е целесъобразно да налагате отлагателно вето.

В заключение можем да заявим, че приетите промени от Народното събрание на Р. България в ЗУЧК на 13.06.2019 г., решават конфликти между държава и собственици. Създават условия за развитие на икономиката чрез опазване на околната среда, обществения и правов ред.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Ние разчитаме, че президентската институция, ще прояви разум и Държавният глава няма да наложи вето на един изключително ценен за обществото ни и природата закон.

С почит,

Вносител: НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ „БЪЛГАРСКО ЧЕРНОМОРИЕ”

Димитър Канариев - Председател на управителния съвет.

За контакт: гр. Поморие, п.к. 8200, кв. Свобода, бл. 15, вх. А – партер, тел: 0887709096, e-mail: [email protected],

Позицията е подкрепена от следните организации:

Национално сдружение за защита собствениците на имоти

НГК „ПРИРОДАТА ЗА ХОРАТА И РЕГИОНИТЕ“

ФОНДАЦИЯ БАЛКАНСКИ ЦЕНТЪР ЗА УСТОЙЧИВОСТ И ЕКОЛОГИЧЕН ИНЖЕНЕРИНГ

СДРУЖЕНИЕ ЗЕЛЕН АЛИАНС

ПП Партия на Зелените

Приложения:

1. Кадастрална скица;

2. Справка за нарушения на нормативната база от практикуващите дивокъмпингуване;

3. Снимков материал – 1;

4. Извадка на законодателни практики в страни от ЕС;

5. Снимков материал - 2;

6. Доклад на НАБЧ;

7. Доклад на ИАГ и протоколи;