Афганистанският пожар

Русия трябва да е готова да защити своите граници, защото скоро тази лавина ще се приближи до нея

Изтеглянето на американските войски от Афганистан е бонбона, който привлече избирателите както към демократите, така и към републиканците. Най-дългата военна кампания в историята на страната се оказа твърде безсмислена и скъпа. Обама обеща да върне войниците у дома, Тръмп го упрекна за провала на това обещание, и той също се зарече да завърши афганистанската епопея, но Байдън я прекратява накрая. Тръмп планираше постепенно изтегляне с последователно прехвърляне на властта на местното правителство. Това, което се случва сега, повече прилича на паническо бягство. Първоначално те възнамеряваха да завършат изтеглянето на войските до началото на май, след това крайният срок беше изместен на 4 юли - Деня на независимостта на САЩ, а през пролетта тази дата плавно се премести на друга дата, скъпа за сърцето на всеки американец – 11 септември. Символиката на изтеглянето на войските точно 20 години след официалния casus belli беше оценена в американското командване и то започна да се подготвя предварително за тази значима дата. А 4 юли е датата, достойна за триумфалното завръщане на победителите, за великолепен парад, за празничната заря и почит към героите. А 11 септември е датата на завладяващия национален позор и сладката американска болка е много по-подходяща дата за завръщането на уморените, объркани и неуспешни войници, които се биеха 20 години, без да знаят къде и защо.

Но 4 юли 2021 г. обаче не остана незабелязана дата за хрониките на последната афганистанска война. Към този ден американците най-накрая бяха напуснали прочутата авиобаза Баграм, построена от Съветския съюз. Те си тръгнаха, както подобава на губещите: тихо и на тъмно, в атмосферата на пълна секретност.

Невероятната инфраструктура, издигната на север от Кабул, е огромен комплекс за електронно разузнаване на стойност милиарди долари, с усъвършенствани технологии за шпионаж и военно разузнаване и всичко това прибързано беше изоставено и частично прехвърлено на афганистанската армия, която беше оставена своята съдба. Поне такава е картината, която медиите изобразяват, наслаждавайки се на всяка стъпка на американската армия при изтеглянето й от Централна Азия. И така, Business Insider публикува материал, описващ плячкосването на военна база в рамките на часове след като американската армия я напусна. Твърди се, че някои „грабители“ (американските медии по навик не ги наричат разбойници) бяха откраднали лаптопите и тубите с гориво от базата. Причината за дръзкото престъпление е бюрократичният хаос, причинен от внезапното напускане на американците. Афганистанските власти твърдят, че никой не им е казал за датата на заминаването. Показателната съдба на базата Баграм предизвика тревога в много западни медии, където незабавно започнаха да се рисуват образите на изоставени бази, опустошени градове и пустини, през които минава мобилния джихад. Всъщност, ограничен контингент от наемници от една от частните супер армии, чиито собственици са толкова приятелски настроени към настоящата президентска администрация, вероятно скоро ще се установят в базата. Освен това този контингент почти сигурно ще бъде успешно обкръжен от вълната на военни отмъщения от страна на талибаните, която обхвана цялата страна през последните няколко месеца.

Отстъплението от базата Баграм, досега е най-поразителният епизод на изтеглянето на американската армия от Афганистан и съвпадна с времето на смъртта на Доналд Ръмсфелд, кръстникът на тази война и ръководител на цялата поредица от американски военни кампании в началото на XXI век. Тясното сътрудничество на армията, частните армии, военно-индустриалните гиганти, медиите и властовите структури, на практика заровиха десетки трилиони долари в пясъка на далечните пустини и получиха в замяна ковчези, покрити със звезди и ивици, е плод на епохата на Ръмсфелд. Той е мъртъв, но неговото дело няма да надживее дълго своя създател: Америка вече не е толкова всемогъща и безкрайно богата, както в ерата на началото на тези войни. Признаването на пълното поражение в Афганистан ще бъде бавно, постепенно и болезнено, но е необходимо за САЩ за здравословно излизане от етапа на последната суперсила в света до етапа да е само един от многото центрове на политическо влияние.

През последните шест месеца американското разузнаване излъчваше оптимизъм по повод талибаните, аргументирайки се с това, че те не са толкова опасни, колкото може да изглеждат. Техните сили, казваха още през март служители от разузнаването, са силно разпръснати и очевидно отстъпват на войските на правителството. Едва в края на юни американската държавна сигурност призна своята грешка. Според новите разузнавателни данни талибаните са в състояние да превземат Кабул за шест месеца след окончателното изтегляне на американските войски. Корекцията на прогнозата беше предизвикана от префиненото наблюдение, достойно за най-влиятелните разузнавателни служби в света. Оказва се, че от началото на май талибаните вече са завзели 32 района и не възнамеряват да спират или търпеливо да изчакат американците да напуснат. Пентагонът казва, че от 419 регионални центъра на страната, 81 вече се контролират от талибаните. Неистовият темп, с който талибаните се втурнаха в страната, рисува пред Белия дом съмнителната перспектива да превърне простото отстъпление и отсроченото и затова не толкова срамно поражение на марионетното правителство в епичен военен провал за самите американци, принуждавайки ги да ускорят своето изтегляне. На 30 юни Ройтерс, се позова на някои източници от американското ръководство, и съобщи, че американските военни са почти напълно напуснали Афганистан, или с друга дума евакуацията изпреварва доста графика. На същия ден в редица източници се появиха опровержения на информацията на Ройтерс, но те не предоставиха никакви конкретики нито в отричането, нито в самия оригинален материал.

Ако настоящият темп на прогреса на талибаните се запази, шестте месеца преди падането на Кабул ще изглеждат също за подвеждащ оптимизъм, колкото бяха и първоначалните прогнози на американското разузнаване. Талибаните вече не са пустинните диваци, на които всички са свикнали: те са добре въоръжени, тактически са разумни и добре мотивирани. В контекста на странните, прибързани и често засекретените действия на САЩ пропагандата на талибаните става особено забележима. Промяна на подхода към информационната война, адаптацията и залагането на пиара, Интернет се препълни със свежи и многобройни, макар и доста несръчни видеоклипове, където талибаните раздават храна, ремонтират пътища и изслушват оплаквания от местните жители. Заедно с позитивното представяне на себе си като новата власт, талибаните не забравят и войната с фалшивите новини. Информационните структури на талибаните изглеждат толкова разпръснати и хаотични, колкото са военните и бюрократичните, но фалшификатите, които талибаните хвърлят в информационното поле, попадат с гръм и трясък в цяла Централна Азия.

Гореспоменатите 32 завзети райони се превръщат в интерпретации на бъдещата власт на Афганистан в пълна победа в цялата страна, а талибанските отряди в покрайнините на Кабул, и отпътуването на американския командир генерал Милър в САЩ се представя като срамно бягство, едва ли не в женска рокля. Друг интересен пропаганден образ за успехите на талибаните е в североизточната част на страната. Източници, които симпатизират на талибаните, съобщават че правителствените войски са победени в северната част на провинция Балх, известна на всеки жител от постсъветското пространство където е местоположението на граничния ''Мост на дружбата'' - символ на изтеглянето на съветските войски от Афганистан през февруари 1989 г. Пропагандата на талибаните не забравя да използва и това в своите видеоклипове.

В последните дни на войната във Виетнам - едно от най-поразителните национални унижения на САЩ през целия XX век - снимки от евакуацията от Сайгон обиколиха целия свят. Столицата на Южен Виетнам беше не след дълго, преименувана на Хошимин, а с пролетната офанзива американските кораби извеждаха американски и южновиетнамски чиновници, разузнавачи, дипломати, военни съветници, офицери от армията на Южен Виетнам и с една дума, всички онези, които чийто ярост беше пропита с "агента портокал" и от напалма и които бойците от Виет Конг, яростни от десетилетието на непрекъсната война, определено нямаше да пощадят. Тези снимки помогнаха за изглаждането на пиар катастрофата, която се превърна в последното бягство на американците от Южен Виетнам. „Америка не изоставя своите“, казваха тези снимки на всички, които просто мислеха да се скрият под широката периферия на шапката на чичо Сам. Това послание беше хвърлено в горещия пясък на Афганистан заедно с близо 20 000 души - лоялни служители на проамериканската администрация и цяла прослойка от лоялен, но напълно нежизнеспособен елит.

В онези минали времена щедрата Америка щеше да даде на всеки разрешение за пребиваване, официална академична длъжност, пенсия и къща някъде на остров Нантакет, та нали заради тази причина всичко започна? Днес Америка е жестоко безразлична, като празните очи на усмихнатия Байдън. Но на изпадналият в паника елит на демократичен Афганистан беше предложено да бъде допуснат до съседните държави: Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан. Но по някаква причина те отказаха и видимо, те осъзнаха, че американците ще си отидат, а на самите те все още им остава да правят бизнес с новото афганистанско правителство. Когато въпросът за съдбата на политическите бежанци беше зададен директно, американските правителствени агенции (без особено състрадателните конгресмени) стандартно се позоваваха на правните норми и на кандидатите, които набързо търсеха спасение от безмилостната талибанска лавина им беше предложено да кандидатстват за политическо убежище на обща основание, след което компетентните органи задължително ще разгледат всички молби от своя страна. Очакванията са, че докато бъдат разгледани заявленията, всички кандидати ще бъдат мъртви, след като талибаните никога не са криели своите намерения към „предателите“ и „колаборационистите“. Безразличието на Америка създаде поразителен контраст със снимките на хеликоптери, излитащи от палубата на самолетоносач, за да се освободи място за евакуираните от Южен Виетнам.

Трябва да се разбере, че днес Централна Азия преживява до голяма степен събитията от дежавю събитията от XIX век, но вместо Голямата игра на две глобални империи, върви един вид Неголяма игра и това е борбата за контрола над региона между Китай и Индия. Индусите се страхуват от възхода на талибаните, тъй като миазмата на радикалния ислям, ако се вкорени в Северна Индия, може да нанесе сериозен удар на страната. В същото време Пакистан, който е най-непримиримият враг на Индия, постепенно преминава от категорията на недвусмислен американски съюзник към кохортата на китайските, ако не съюзници, то поне преследвачи на общи интереси. Оперативните бази на талибаните, техните разузнавателни способности и накрая кадрите на самата организация - всичко това до голяма степен се намира в Пакистан. Последните няколко месеца показаха, че Китай не се страхува от изострянето на афганистанската ситуация, а, напротив, жадува за това. Дестабилизацията на Индия, проблемите с консолидацията в региона за Русия са още един шанс в мътните води да се улови още по-голямо влияние в Централна Азия и Китай е готов да замени за тези предимства риска от сериозен минус под формата на социална нестабилност в рамките вътре в Китай, подгрята от същия Пакистан.

Мюсюлманските малцинства, за които целият свободен свят пролива сълзи, едва ли представляват сериозна опасност в очите на ръководството на Поднебесната империя. Китай е наясно, че спокоен и мирен Афганистан може да се превърне в флагман на индийския политически суперпроект в региона, в който Пекин, вече е обвързан с икономиките на много съседни на Афганистан държави. Освен това китайците се нуждаят от надежден търговски и логистичен партньор, готов да се интегрира в техния проект „Един пояс, един път“, който ще предостави на китайските стоки прозорец към Европа. Турция, чиито симпатии по този въпрос са ясни, работи активно за изграждане на комуникации между талибаните и китайците. Американците, възнамеряващи да напуснат Афганистан, щяха да предложат да оставят прасето на Русия и Китай, като създадат огнище на военна и социална нестабилност близо до техните граници. Сега много неща показват, че Поднебесната империя е напълно доволна от сегашното състояние на нещата, което в бъдеще ще направи Русия единствената, отговорна за стабилността в региона.

Но какво прави Русия? Наскоро бе съобщено, че руската и таджикската армия скоро ще провеждат съвместни учения близо до границата. Големият въпрос е дали маневрите на деморализираната и лошо оборудвана армия на Таджикистан ще направи някакво страхотно впечатление на талибаните. Успоредно с обещанията за това съмнително демонстриране на мускули руският посланик в Кабул изнесе реч. Дмитрий Жирнов заяви, че талибаните няма да имат достатъчно сила да завземат големите градове, а също така, че във военно отношение талибаните не заплашват Русия с нищо. Всъщност талибаните не представляват пряка заплаха за руските граници, но тяхната непряка опасност не трябва да се подценява.

След разпадането на афганистанската държава, вълните от бежанци ще се втурнат във всички посоки, включително и в Русия, сред които ще има много агенти на талибаните - спящи и не толкова спящи. Метастазите на идеологическото влияние на талибаните ще се разпространят в Централна Азия с главоломна скорост с посредничеството на Турция, чиито структури умело водят пропаганда в редица страни в региона от много дълго време. В перспектива това ще доведе до сценария на Ал-Кайда и Ислямска държава с цяло потомство от талибанските филиали, агресивни и живеещи само чрез постоянна военна експанзия, каквато е и целта на организациите-основателки. Те ще се опитат по всякакъв начин да привлекат Русия към пряко военно участие в централноазиатската „купчина от малки играчи“, а почти всички големи играчи са заинтересовани нашите войски да затънат в тези живи пясъци. И затова е необходимо да се подготвим за укрепването на отбранителните линии, основната от които трябва да бъде руско-казахстанската граница.

Съдейки по съвременните тенденции в руското информационно поле, разговорите за неизбежността на укрепването на тази граница са на път да напуснат рамката на националистическия дискурс и ще бъдат приети от официалната пропаганда, но за това отдавна трябваше да се погрижим. Дойде времето да се разработят сценарии за пълното затваряне на границите и изграждането на защитни укрепления по кордона, като тези, които защитават Узбекистан от Афганистан. Визови режими, задълбочени проверки на пристигащите, и по-строг контрол в страната и всички тези половинчати мерки ще избледнеят пред опасността от пожара, който се разпространява от десетките граждански войни и действия на терористичните организации в Руската федерация. Русия трябва да е готова да защити своите граници, защото скоро тази лавина ще се приближи до границите й.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения