Външната политика на Държавния департамент хвърля светлина върху плановете на САЩ за близко бъдеще по отношение на Русия

Малко преди Джо Байдън да проведе телефонен разговор с руския президент Владимир Путин ден преди Новата 2022 година, за да обсъди редица теми, включително предстоящите дипломатически отношения с Русия, говорителят на Съвета за сигурност на САЩ Емили Хорн каза, че американският държавен глава вече е успял да размени няколко думи с лидерите на „букурещката деветка“. Под нея янките имат предвид 9 европейски държави, които образуват източната граница на НАТО - Полша, Румъния, Чехия, Естония, Унгария, България, Латвия, Литва и Словакия. При това не с всеки поотделно, а във формат на видеоконференция. Според Емили Хорн тесните консултации със съюзниците и партньорите на САЩ са били „приоритет за администрацията от самото начало“, както и Байдън ще каже на Путин.

Хорн също направи изявление в стила на Псаки: „Все още виждаме значително присъствие на руски войски на границата с Украйна и около нея“. Да, 100 000 руски войници, се обхванали в плътен пръстен Украйна.
Това обаче няма значение за Белия дом. „Статутът на преговорите не зависи от това, че Русия първо ще съкрати своите сили“, каза представител на Белия дом във вторник, тъй като администрацията на Байдън все още вярва, че дипломацията е най-отговорният път напред, „дори и да не получим всичко, което ние искаме“, отбелязва например CNN.

Това означава ли, че дипломатите при Байдън са по-запознати с Овалния кабинет, отколкото генералите? Въпросът, разбира се, е интересен, но изглежда, че Байдън, който вече беше наречен „сънливия президент, който обаче е по-добър от бодърстващ Тръмп“, наистина не е голям любител на битките. а тук отражение има и неговата възраст.

Вестник Foreign Policy, рупорът на Държавния департамент, хвърли светлина върху външнополитическия план на настоящата администрация за 2022 г. Стивън Уолт, професор по международни отношения в Харвардския университет, вярва, че Байдън вече е определил своите приоритети и ще ги следва в краткосрочен план.

„Страната (САЩ) беше затънала във война с Афганистан, която не можеше да бъде спечелена, и нямаше начин да се излезе от нея акуратно или чисто. Демократическата партия има много маргинално място в Конгреса, което дава на отделните сенатори ниво на влияние, далеч отвъд тяхната интелигентност или честност. И ако не признаваме реалността, американската екосистема, от която зависи целият живот на Земята, е сериозно излязла от строя“, пише Уолт.

Накратко, днес Байдън е изправен пред три най-трудни геополитически задачи, най-голямата от които не е конфликтът между САЩ и Русия за Украйна, който кремълските пропагандисти и западните майстори на интригата се опитват да внушат на руснаците.

Всъщност (и това е добре) в списъка със заплахите за САЩ страната ни е на трето място след Китай и Иран. Екипът на Байдън през 2022 г. ще продължи да се фокусира силно върху дългосрочната конкуренция с Китай, отбелязва Foreign Policy. И все пак през следващата година Държавният департамент не вижда загриженост за голяма криза или за военна конфронтация заради Тайван. И Пекин, и Вашингтон работят активно заедно за намаляване на цените на енергията.

Това е и признание, че Южнокитайско море, въпреки че ще остане зона на повишено напрежение между САЩ и Китай, и Пекин с повече „да“, отколкото с „не“ засилва своето влияние в този регион на корабоплаване. И това се дължи на това, че янките почти загубиха своята атомна подводница „Кънектикът“ близо до базата на китайската армия Юйлин. Съвсем естествено е, че Белият дом реши малко да понижи „температурата“ в отношенията с втората по стандартите на Вашингтон икономика в света.

Основният проблем за САЩ през 2022 г. остава иранската ядрена програма. Байдън е казвал неведнъж, че режимът на аятолаха сега разполага с много по-високо обогатен уран, отколкото би имал, ако Тръмп не беше едностранно торпилирал ядрената сделка. Така не само беше пусната новата мрежа от високопроизводителни центрофуги в Ислямска република Иран (ИРИ), но и непримиримите фундаменталистки духовници дойдоха на власт, сменяйки правителството от реалисти.

Белият дом смята, че с бомбардировки не може да се унищожи способността на Иран да се сдобие с атомна бомба, въпреки че ще забави нейната поява. Ясно е също, че атаката срещу Иран, напротив, ще увеличи желанието му да придобие ядрени оръжия. И това може да предизвика ефекта на доминото в света. Въпреки това, според Стивън Уолт, еврейското лоби, водено от най-влиятелните републиканци, убеждава Байдън да използва сила.

Ако решението за удар по Иран е взето, тогава Белият дом при никакви обстоятелства не трябва да се кара с Кремъл. От тук идват едва забележимите, но все пак положителни промени в отношението към Русия и нейната политика.

„За разлика от няколко гадатели на Запад, не мисля, че Русия ще предприеме голяма инвазия, насочена към подчинение на цяла Украйна“, казва професор Уолт. Според него наложените санкции ще се окажат много по-малкото зло за Путин, отколкото да храни „43 милиона ядосани украинци“. С една дума, окупацията днес е изключително труден въпрос дори за една икономически силна държава и не е както беше в миналите векове, когато хората бяха превръщани в роби.

Янките, за справка, платиха $1 трлн. от собствените си джобове за 20 години за издръжката на 37 млн. афганистанци, докато всяко насилие срещу местното население веднага ставаше публично достояние и беше използвано изцяло от икономическите конкуренти. Руснаците знаят за този опит на САЩ и казаха „благодаря, не ни трябва“. С други думи, Държавният департамент е убеден, че всеки опит за реинтегриране на цялата бедна Украйна с нейната деградирала гражданска инфраструктура и изпаднала до нула индустрия ще бъде непосилна задача за Москва.

Но Донбас е друг въпрос. „Ако Русия реши да използва сила, бих очаквал една по-ограничена инвазия, предназначена да помогне на проруските проксита в източните провинции на Украйна и може би да създаде допълнителна буферна зона за защитата на тези райони“, казва професор Уолт.

Той е убеден, че тези ходове на Москва вероятно ще бъдат внезапни, ограничени и нискорискови. По-малко вероятно е тази стратегия да предизвика силен и единен отговор от Запада. Въпреки това, според автора на Foreign Policy, Байдън се намира в непечеливша ситуация. Той няма никакво желание да воюва в район, отдалечен от САЩ и в съседство с Русия, докато изпращането на повече оръжия на Киев няма да промени баланса на силите достатъчно, за да възпре една "ограничена руска атака".

Сега Белият дом, според предположението на Уолт, мисли как да превърне Украйна в държава със същия статут като Финландия с пронатовски неутралитет. И вълка да е сит, и агнето да е цяло. Но тогава Вашингтон ще трябва да плати определена цена, по-специално да се съгласи да замрази конфликта в Донбас, както и да понесе някои загуби в своя имидж.

Вярно е също, че „този кораб може вече да е плавал през 2014 г.“, докато Москва пак ще настоява за гаранции за сигурност, включително и изтеглянето на американците от Украйна и Черно море.

Но едно такова споразумение едва ли ще бъде от полза за Белия дом в дългосрочен план. Да, и Путин е наясно, че сегашното помирение с Байдън (самият факт на началото на контактите между двамата лидери вече се счита за отстъпка от страна на Вашингтон), всичките му телефонни разговори и онлайн срещи лежат в плоскостта на иранската ядрена програма. Просто янките ще започват с най-слабия си враг, надявайки се да поемат по-трудната задача по-късно, когато Техеран се превърнал в купчина камъни.

„САЩ са съкрушени днес, което означава, че ще им е трудно да изпълнят всичките свои гаранции за сигурност едновременно“, признава Foreign Policy. Като цяло янките трябва да избират между Украйна и Израел. Тук дори не е нужно да се гадае кой е по-близък на американците.

Но Русия също се нуждае от пауза да си поеме дъха, така че най-вероятно страните ще стигнат до някакъв компромис. Следващата администрация обаче може лесно да сложи край на всякакви сделки с Кремъл.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)