Бай Иван избира нов парламент

Знае повече за цената и характеристиките на нов телефон, отколкото за предизборните програми на партиите

Бай Иван е средностатистически българин, който разбира от всичко, но се вълнува от малко неща. През лятото е по-загрижен за цените на морето или задръстванията до Гърция, отколкото от цените на тока и парното, защото отоплителният сезон е далече. През декември се вълнува повече от цената на шарана и свинското, отколкото от промените в данъчните закони, защото повечето данъци не се плащат, а се удържат и са някак „невидими“ за портфейла му. Когато бай Иван избира новите си кола, телевизор, телефон и т. н., той се превръща в истински изследовател - изготвя параметри на изследването, сравнява технически (обективни) и препоръки от клиенти (субективни) показатели, чете сравнителни анализи, гледа канали в YouTube и т. н.

Когато избира кой ще управлява страната през следващите четири години, това се свежда до познатите „всички са маскари“, „тези ги видяхме, дай да видим другите“, „то няма значение, заради купения вот и автобусите от Турция“ или нещо подобно. От друга страна, има значително повече ясна и достъпна информация относно цената и характеристиките на нов телефон, отколкото за предизборните програми на партиите (някои дори нямат такива).

Първият проблем, с който се сблъсква бай Иван е, че трябва да изчете стотици страници абстрактен текст, написан на тежък административен език, да ги осмисли и да ги сравни, за да направи информиран избор. На този етап, вероятно е залят от спомени от контролни, класни, изпити и т. н., на които е трябвало да запамети и възпроизведе скучни текстове и да разсъждава върху тях и е вероятно да си отвори бира и да забрави за цялата ситуация. Публикуваните предизборни програми или са твърде подробни и нечетими, или са твърде схематични и са лишени от цели, политики или и двете. Сходен проблем се наблюдава и при държавните политики - например годишният бюджет - затова още през 2012 г. в бюджетната процедура беше включен т. нар. „бюджет накратко“, още известен като граждански бюджет, който смила няколкостотин страници в около 20 страници с кратки обяснения и картинки. Сравнението не е идеално, но със сигурност е нещо, което може да помогне на избирателите да се ориентират по-добре и по-лесно в обещанията на 30-те партии за предстоящите избори.

Следващият проблем пред бай Иван е, че повечето програми и предизборни дебати и коментари са фокусирани върху политики (които са средство за постигане на дадена цел), а не върху цели. Така например той не се интересува, че някоя партия предлага да приеме нов или да измени съществуващ закон (политика), а го вълнува гъстото застрояване в кварталите, липсата на места за паркиране, мръсният въздух, битовата престъпност, загубата на доходи и работни места и т. н. Други програми пък се фокусират основно върху цели, представени в схематичен вид, и без яснота как ще се постигнат. Висок ръст на икономиката е хубава цел, но политическият дебат е именно на полето на средствата за постигането u - дали това ще стане чрез по-високи данъци и повече държава в икономиката или по-малко и по-умни регулации, по-добра бизнес среда и повече частни инвестиции? Може би най-лошото е, че липсва връзка между целите и предлаганите решения.

Прави впечатление, че фокусът на някои програми е върху модерни теми като иновации, научноизследователска дейност, дигитализация, ИТ услуги и т. н. Това е хубаво и със сигурност тези дейности ще се развиват, но те все още са много малък дял от общата икономика и липсва общият фокус върху останалата u част. Опитът от предното десетилетие показва, че не е необходимо държавата да се фокусира върху развитието на даден сектор - достатъчно е тя да не пречи и да работи за прилагане на гъвкави решения, а бизнесът ще свърши останалото. Така например за около десет години делът на суровините в износа - минерални горива и масла; желязо, стомана, мед, алуминий и изделия от тях - намалява с над 9%, а на електрически машини и съоръжения, машинните части и оптична техника се увеличава с 2%. Делът на фармацевтичните и химичните продукти се удвоява за същия период и през 2019 г. достига 6,4% от износа. В същото време заетите в текстилната индустрия се свиват с около 42 хил., а тези в производство на автомобилни и машинни части се увеличават с около 25 хил. С други думи - достатъчно е фокусът на политиката да е върху подобряването на бизнес и инвестиционната среда, а не върху конкретни сектори, а бизнесът по естествен начин ще започне да произвежда стоки и услуги с по-висока добавена стойност, което значи и повече наети и по-високи заплати.

От седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика, със съкращения

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари