Балзак предпочитал зрели жени

Имал по няколко паралелни връзки, не пропускал и проститутките

Оноре дьо Балзак създава 97 творби, поредица от две дузини със заглавие „Човешка комедия” и започва всеки свой трудов ден някъде около полунощ. Облечен в бяла монашеска роба, през следващите 16 часа той ще потроши цяла китка гъши пера и ще прекъсне писането си само за минути – за да се подкрепи с няколко чаши черно силно кафе.

В промеждутъците между написването на две книги той изповядва и другите си страсти – кулинарни оргии и няколко паралелни любовни авантюри, подпомагащи пътя му към висшето общество. Външността му едва ли е била от полза за това – висок е около 1,55 м, теглото му е далече над всякаква представа за норми. Цялото му очарование, изглежда, се дължи на

способността му да омайва с думи

да говори дълго, живо и остроумно: „Жената е като добре сервирана маса – гледаш я с едни очи преди, но с други – след ядене”.

Балзак предпочита връзките със зрели жени, твърде близки до типичните образи в романите му – недооценени от мъжете матрони, и не среща никакви трудности да ги намира. А в това – да ги мами, е истински виртуоз. Посветен е в сексуалните страсти на 23 години от Лаура де Берни – 45-годишна матрона с внучета. Връзката им продължава 15 години.

По същото време Балзак успява да се погрижи и за друга богата вдовица, русата дукеса Д`Абрант. Среща я през 1825 г., когато тя е на 40 години. Нейното очарование писателят намира и в богатството й – едно според него добро качество на жените! Тя плаща някои от колосалните му дългове.

През 1832 г. обаче той ипитва любовната мъка в ръцете на маркиза Дьо Кастри, една от най-красивите френски аристократки. Може би тя е първата жена, която не успява да преодолее отвращението си от вида му. Балзак дава воля на мъстта си, като я осмива в романа си „Дукеса Ланже”, но въпреки това този епизод от живота му го наранява и депресира.

Той е на 33 години, когато получава едно

интригуващо писмо от Украйна

подписано „Странникът”. Балзак отговаря и открива автора му – Евелина Ханска, съпруга на барон, полски земевладелец, който е с 20 години по-възрастен от нея. През следващите няколко години Евелина и Балзак се срещат тайно в Швейцария. И двамата констатират, че са се оказала „по-пълнички” от това, което всеки е предполагал за другия, но това било без значение. Влюбени са. Това обаче не означава, че новелистът избягва вниманието и на други жени.

Точно в същия период той има връзка с 24-годишната Мари Луиз дьо Фресне, която му ражда и дете. Пак по това време е и двумесечната му

авантюра с „най-божествената красавица”

която е срещал в живота си, известната с безразборните си връзки лейди Илънбороу. Друга афера – с французойката Сара Ловел, известната „много секси” съпруга на граф Гуидобони-Висконти, продължава пет години. Тя го нарича прочувствено „топчица”, плаща много от дълговете му и също му ражда дете. Заедно с тези сравнително трайни връзки, Балзак не прекъсва и похожденията си с проститутки – понякога с две наведнъж.

През 1841 г съпругът на Евелина Ханска умира и Балзак, който вече безвъзвратно е унищожил стомаха си с кафе, решава най-сетне да се посвети на уседналия съпружески живот. Но Евелина отказва да се омъжи за него. Балзак тръгва с друга своя метреса – Луиз Бреньол, а здравето му все повече се влошава. Когато смъртта му очевидно вече е близо, Евелина се съжалява над него и 17 години след първата им среща те се женят – на 14 март 1850 г. Балзак умира пет месеца по-късно. Евелина забременява малко преди смъртта му, но бебето умира при раждането.

 

Писмо до графиня Евелина Ханска

Дрезден, 21 октомври 1843 г.

...Звезда на живота ми, хиляди пъти благословена! Може би ще настъпи мигът, когато ще мога да споделя с вас мислите, които ме гнетят. Днес мога само да кажа, че ви обичам прекалено много, за да съм спокоен, защото след тези два месеца – август и септември – чувствам, че мога да живея, единствено когато съм близо до вас и че вашето отсъствие е смърт за мен...

С тези листове лети към вас душата ми; говоря им хиляди неща – като някой луд; като луд си мисля, че когато стигнат до вас, ще ви повторят тези думи; невъзможно ми е да разбера как тези листчета, изпълнени с моите желания, след единадесет дни ще бъдат в ръцете ви, а аз ще остана тук...

О, да, скъпа звездичке, наблизо или надалеч, разчитайте на мен като на самата себе си; а аз и цялото ми сърце и душа, които съм ви отдал напълно, ще ви бъдат толкова верни, колкото животът е верен на тялото ви. Можете ли да повярвате какви думи казвам на моята възраст; е добре, повярвайте ми, че за мен няма друг живот освен вие. Задачата ми е изпълнена. Ако такова нещастие ви сполети, ще отида и ще се погреба в някой тъмен ъгъл, ще отблъсна всички, ще оставя да ме забравят и ще ослепея за света; хайде, това не са празни думи.

Ако за една жена щастието е да познава сърцето си, да се чувства уверена в него и да е направила сама своя избор, да е сигурна, че е пътеводната светлина на своя мъж и му е равна по интелигентност, че е навлязла дори в кръвта му и че е причина за всяко биене на сърцето му, че единствена тя живее в мислите му и че така ще бъде завинаги – е, добре, скъпа господарке на сърцето ми, вие може да се наречете щастлива, без колебание, защото аз ще бъда до вас до края. Дори да е възможно човек да се насити на земните неща, то никога не е възможно да се наситиш на божественото и само тези думи могат да обяснят какво сте вие за мен.

Коментари

Задължително поле