Безполезната сила на възмущението

Режисьорът Командарев, актьорите Ирини Жамбонас и Стефан Денолюбов на снимачната площадка на „В кръг“. Снимка: Архив

Повечето от фейсбук-бунтовниците не отиват до урните, или гласуват по същия конформистки начин

В броя от понеделник „Труд“ публикува една доста интересна и будеща размисли информация. Става дума за фейсбук-послание във връзка с убийството на Милен Цветков, илюстрирано със сцена от филм на Командарев. Фразата „Ей такива и децата им убиха Милен Цветков...“ , без повече обяснения, подкрепена със сцена от „В кръг“ побърка социалната мрежа. Близо един милион гледания, повече от 32 хиляди споделяния, стотици коментари.

Играта на актьорите е толкова достоверна, че стотици потребители на социалната мрежа са приели филма за репортаж. В коментарите има потресаващи нападки срещу Николай Урумов. Едва след намесата на Николай Ишков - шеф на зала „Арена Армеец“, който също е актьор, авторът на поста - добавя, че това е кадър от филма и с ново послание - „Не мразете актьорите, те просто са много добри!“ Факт.

Темата е за възмущението и неговата скопеност в България. Близо милион души са гледали откъса, обсъждали са го, коментирали са го. По-горещите са взели участие в словесните присъди на ситуацията, най-общо казано. 873 хиляди души, ако съм точен. Само за сравнение, за същото време супер хитът „Корона чао“ на Александър и Дац е гледан от 900 хиляди души от целия свят. Същият този хит, който премиерът Бойко Борисов пусна като поздрав към българите от джипа на НСО, докато инспектираше магистралите си.

Самият Борисов стана хит, но с три пъти по-малко гледания. Музиканти биха убили за такъв интерес. Само дето тук не иде реч за интерес или хит, а за възмущение. Става въпрос за доминираща несправедливост, за царстваща безнаказаност.

Вероятно навсякъде в света е в рамките на правилата да се манипулира закона в собствена полза, и може би навсякъде по-богатите имат по-големи шансове да се измъкнат от блатото на присъдата, но защо тук е толкова подчертано несправедливо.

Покрай трагедията с Милен дочух за първи път понятието „домашен любимец“ - деца на много богати и властни хора, които не правят нищо друго освен бели. Те учат в скъпи училища (ако са на Запад, обикновено имат проблеми), получават скъпи играчки, получават закрила от закона и се забавляват. И дори когато прегазят закона, получават жокер „Обади се на приятел“. Обикновено този приятел тегли чертата и някой получава пари, някой индулгенция, а някой горчивата чаша на несправедливостта. И после пак така.

Това не е манталитет, а системен проблем. Ако машината работеше в баланс щеше да има възмездие, а първият, който получи истинско възмездие, ще бъде най-добрият учител за другите домашни любимци. Възмездието, справедливостта са част от обществения баланс, обществените отношения.

Възмущението, такова каквото виждаме, не върши работа. Поне у нас. В една стабилна демокрация, този шум в обществото няма да спре, докато не се видят някакви решителни действия от страна на властта, най-вече на изпълнителната. Не е нужно след всяко събитие с огромни хорски очаквания да се променят законите - това не върши работа. Върши работа ако те се спазват и налагат. Това е във възможностите на изпълнителната власт. Хиляди са сигналите за гонки по столичните булеварди, и в Пловдив - ах, този шампион по тежки катастрофи, и в други големи градове. Нима полицията не може да ги излови за седмица-две? Може, разбира се. Но повечето от тези хулигани са или домашни любимци, лейтенантите на властта или някакви свободни електрони, които познават до болка корумпираната система. Ще стигнем до съд, до изпълнение на наказанието и всичко ще бъде прах във вятъра. А дори някой случайно да попадне в затворите, о... там пък какви възможности се отварят. Ако не се разболее, ще отворят цветарски магазин в квартала, а пък този магазин ще кандидатства за работници в затворите и ще получи за работник точно този, който трябва да прекрачи портала.

Задавали ли сте си въпроса защо няма нито един нов затвор от десетилетия? Като няма места - пращаме ги навън да работят. Чист бизнес.

Възмущението върши работа за ден-два. После минава от водеща новина в колонките, а след това в бекграунда на новините. „По същия начин преди пет години загина колегата Милен Цветков. Делото все още се влачи по инстанциите, а междувременно обвиняемият изчезна в чужбина“... Точка.

873 хиляди души са страшно много хора. В коментар пред „Труд“ режисьорът на „В кръг“ - Стефан Командарев каза, че тази енергия може да бъде инвестирана в нещо много по-важно.

„Съдбата е в ръцете ни. Ако тези близо милион души са недоволни от системата, могат реално да я променят, те имат работещи демократични инструменти в ръцете си - едни от тях са изборите. Уви, виждаме колко процента гласуват.“

Една груба сметка (на база последните избори) показва, че тези точно 873 хиляди души биха вкарали около 83-а депутати. Не допълнително, а да ги преразпределят по начин, който може да преобърне системата. Уви това не се случва. Повечето от възмутените не отиват до урните или гласуват по същия начин, по който винаги са си гласували - конформистки.

Принципът „Я, да си налягаме парцалите!“ все още има място постосманските душички.

 

„В кръг“, който взриви публиката

В клипа от разпространеното видео се случва следното: Героите на актьорите Ирини Жамбонас и Стефан Денолюбов са патрулна двойка, която спира луксозен джип. На волана е персонажът на актьора Николай Урумов, който е в компанията на младо момиче. Той е пиян и неадекватен. Жамбонас иска книжката и документите на автомобила и започва грозна и унизителна за полицаите сцена. В нея разбираме, че шофьорът е важен политик, който има контрол върху полицейските началници, които от своя страна смачкват патрула и принуждават да пуснат политика.

Коментари

Задължително поле