И за децата чичковците от ДС са като Дарт Вейдър от „Междузвездни войни“

Днес, когато тероризмът е реална заплаха за света, бившият контраразузнавач Павлин Павлов извади цялата истина за ужасния атентат преди 30 години в Златните пясъци в своята книга с предупредителното заглавие “Не дърпай втори път дявола за опашката”. Разговаряме с него както за тази драматична история, така и за предстоящата среща в Евксиноград, за случая “Скрипал”, и за сатанизираната през годините Държавна сигурност.

- Господин Павлов, премиерът Бойко Борисов потвърди от Брюксел за срещата във Варна между европейските лидери и турския президент Ердоган в понеделник, на която е домакин? Смятате ли, че на нея ще трябва да бъде повдигнат въпроса за „душевните граници” на Турция и какво да очакваме от тази среща?

- Разбира се, в стила на Ердоган може да очакваме Бойко Борисов да каже,че пък на нас сърцето ни е закопано в Тракия и Македония. Но едва ли е редно да се прави. Вижте, Ердоган си ги говори тези неща за вътрешно ползване, а ние малко „пресоляваме манджата” и си мислим, че те са отправени към нас. Той контактува с масовото население на Турция, което е постоянно напомпвано с мита за Велика Турция. Ако спре да говори така, считайте, че до месец, ще падне. Турция няма да прояви агресивно териториалните си претенции и тези приказки на Ердоган не са отправени към Европа, а към неговите сънародници.

- Бойко Борисов потвърди и за срещата в София (16-17 май), в чийто фокус ще бъде проблемът Великобритания-Русия, посочвайки колко е опасен случаят „Скрипал”, за който трябва да се заеме цялото разузнаване и контраразузнаване в света. Очаква ли се според Вас случаят „Скрипал” да отшуми сега след преизбирането на Путин за президент?

- Няма да отшуми така лесно, защото имаме вторична вълна. Ще продължи инерцията, за да се замъгли онова, което следва, а именно, че някой ще трябва да започне да се извинява. За да не се извиниш, трябва като упорито магаре да продължаваш да твърдиш, че Русия е свършила това, че Русия е виновна и т.н.

- А, не е ли?

- Разбира се, че не е. Аз предполагам, че моите колеги от МИ-5 са умрели от смях, като е станало това събитие, защото те много добре знаят своя противник и почерка му. Те професионално си опонират с руските специални служби, а в случая имаме нескопосана, непрофесионално подготвена и проведена акция. Целта й е да компрометира руския лидер, не казвам от кого, това по всяка вероятност е трета страна. Признаците за това, че е проведена нескопосано, са много. Използваното средство не е достатъчно ефективно и е извършено извън рамките на допустимите правила. Едва ли някой ще вземе да ръси прах от Втората световна война, така че набелязаната жертва хем е отровена, хем е жива, това е несериозно. Има далеч по-интересни методи, въпреки че аз вече не съм в течение на най-новите. Човекът може да бъде потупан само по рамото и през дрехата и кожата да му влезе съответното вещество и след първия душ той да почине от инфаркт. Но каква е реакцията?! Не може на втория ден сутринта министър-председателят на Великобритания да обяви, че има такъв случай и виновникът за него е Русия. Забележете, чак на 8-ия ден офицер на Скотланд Ярд, който без да прави някакви изводи, просто съобщи, че не по-рано от месец ще излязат анализите и не по-рано от седмица - резултатите от огледа на местопрестъплението.

- А защо случаят да се използва за компрометиране на Путин преди изборите и пред руснаците, за които Скрипал не е жертва, а предател?

- Целта е да го компрометират в очите на западното общество, а не пред руснаците. Но така му направиха една добра услуга. В момента когато това се чу, не можете да си представите колко ентусиазирано реагира руското общество, при тях това е синдром, който сработва. Към предателството те имат отвращение и абсолютна крайна реакция. А за това защо Тереза Мей обяви Русия за виновник, има две версии. Или защото в Англия са знаели, че може би ще има такава атака и много „тактично” са оставили на въпросните извършители да я свършат и са били готови да обявят виновника. Или реакцията е като на удавника за сламка при тази ситуация, в която Англия излиза от ЕС и британците знаят, че ги чакат лоши дни, а държавата иска да покаже, че има самостоятелна политика и е готова да се изплези на Русия. Тук искам да кажа , че британската премиерка се провали и това ще й излезе през носа.

- Но голяма част от европейските държави подкрепиха тезата на Мей срещу Русия?

- Ще цитирам онова, което е казал Бжежински, че Европа страда от неграмотни политици, а там, където е имало грамотен политик, винаги е имало просперитет- например това са Митеран, Кол, да не ги изброявам всички, за да не пропусна някой. Но в този момент политическата неграмотност масово е обхвана лидерите на Европа, всеки тича и действа хаотично. Веднага ще подчертая, че съм във възторг от премиера на Австрия Себастиан Курц, който на 31 години спечели симпатиите на народа си само за един месец. В първия ден във властта каза - повече нито един мигрант в Австрия. Бях преди две седмици там и не видях нито един за цвят- всички, които са с етническа украска бяха работещи хора в заведения, фирми. И към България показва един много умерен тон на поведение, независимо че го прегръщаме и целуваме.

- Какво мислите за изборите в Русия?

- Не може никой да поставя под съмнение компетентността и грамотността на Путин като политически и държавен лидер. С него бяхме паралелно аспиранти в „онова място” в Москва, където ми го даваха за пример, че денонощно пише и чете. Но смятам, че в тези избори, той ще е единственият човек в Русия, който няма да е доволен от резултата. Основание за това ми дава една проста сметка.От 60 % активност на избирателите, да вземеш 76% означава, че това са 45 % от населението на Русия. Реално той е взел гласове по-малко от половината, а другата половина е интересна с това, че една част организирано е гласувала против Путин и тя е около 23-24 %, но другите 40% са стряскащи - те са над 50 млн. души. За Русия това не е нормално и не е според каноните на възпитанието на този народ, да не говорим за апарата на пропагандата, за апарата на контрола, които функционират там. Да не гласува някой там е въпрос на постъпка близка до смелостта. Путин е избран без съмнение с достатъчно представителен глас, властта е в него. Но другата истина е, че все по-голямо разслоение има в обществото в чисто финансово -социален план.Има 44 милиардера, сред тях 4 жени, а от тях надолу милионерите, ако вземем да броим, ще ни се съберат очите. В същото време в малките градове и в селата, все още важи принципът- картошка посееш, картошка кушаеш. Имаше време, когато средната класа се почувства добре, но сега не е така. Има напрежение, бюрокрацията ги трови. Аз знам, че Путин много добре ще обмисли този факт и много скоро освен демонстрацията на оръжия ще видим и демонстрация на такива социални мерки, които веднага да подобрят положението на руснаците.

- А, сега към конкретния повод за срещата. Вашата книга „Не дърпай за втори път дявола за опашката” е един драматичен разказ за атентата преди 30 години пред хотел „Интернационал” в Златни пясъци, за който толкова малко се знае и помни. Защо сега излиза тази история на бял свят?

- Преднамерено и точно сега излиза книгата на тази тема, защото това е единственият атентат, при който заложници са деца и по всички признаци прилича на терористичните актове, които се извършват в момента в света- от самоинициативници. Той е този вид терористичен акт, който най-трудно може да бъде обхванат от оперативните служби и да бъде разкрит предварително. Тези хора не са давали признаци, че в техните глави се зараждат такива престъпни намерения. Напротив животът им дотогава е бил на съвсем нормални хора с труда, с бита им, гледали са семейството и деца. Това се случва през лятото на 1987 г.- три години след преименуването на българските турци, когато видимо нещата са започнали да изглеждат спокойно. Тримата протурски настроени нападатели от силистренски села решили да действат без някакви директни влияния върху тях, без връзки с организирани терористични групи, със спящи или будни клетки и т.н. те са започнали да мотивират вътре в себе си, в собствените си глави решение, което доведе до този терористичен акт. Така, както става сега на Запад. 80 на сто от кървавите събития, които стават днес, са точно такива.

- Какво точно се случва?

- Тогава се считало, че информацията трябва да се крие, защото ще бъде използвана за клеветническа кампания срещу България. Но е изтърван моментът според мен да се използва толкова демонстриращ същината на тероризма случай със заложници деца, ранени туристи, за да може да се използва превантивно, да се покаже, че има служби. Какво се е случило - извършителите решават да заминат за Турция, въоръжени с гранати, задигнати от поделение, като вземат заложници, за да пресекат границата безпрепятствено. Отначало качват в синята лада две германки по пътя за Бяла към Малко Търново, но се отказват от тях. Отиват в Златни пясъци, виждат пред хотел „Интернационал” автобус с деца от Чехословакия, единият е трябвало да хвърли граната, но се е уплашил, ужасен от факта какво може да се случи и се връщат в Добрич, откъдето вземат две деца - българчета на 12 и 15 години за заложници. 36 часа преговори с тях води зам.- окръжният началник на МВР Варна по линия на ДС Сава Денев, полковник от резерва сега. Книгата съм я писал благодарение на разказите на служителите на реда, на моите приятели - участници в това драматично събитие, по материали от Комисията по досиетата. На финала - децата са живи, двамата терористи взривени от третия по невнимание, а оцелелият е осъден на смърт.

- А генезисът на това престъпление - преименуването и Възродителният процес ли са? Всеобщото мнение е, че Тодор Живков и ДС са виновни за тях?

- Рових се в достатъчно материали, включително и с гриф секретно. Мой учител ме свърза с машинописката на Тодор Живков, която е била свидетел на разговора между него и Александър Лилов, дошъл да оповести „гениалното решение - да възсъединим нацията”. ”Сашо, умен човек си, чак преливаш от ум, но инак излизаш прост-защо ме караш да разваля дослука на тези, които сега си живеят мирно и тихо - българи, турци и цигани?”, отговорил му Първият. От материалите на всички оперативни съвещания за преименуването знам, че той не е присъствал на нито едно от тях. Били са само Георги Атанасов, Александър Лилов и вътрешният министър Димитър Стоянов. Не съм му адвокат на Тодор Живков, но на Декемврийския пленум на още тогавашната БКП след 10 ноември излиза Лилов с основен доклад и казва, че виновни за възродителния процес са Живков и органите на МВР. Хората от службите бяха полети като с кофа ледена вода, офицери станаха възмутено да му поискат оставката за тези обвинения и лъжи.

- Все пак ДС е сатанизирана и на премиерата на книгата вашите приятели от МВР, които говориха от първо лице за атентата в Златните, казаха, че са служили на държавата, но и се чувстват обидени на тази партия.

- От една страна, жертвите на възродителния процес са турските ни приятели, които бяха репресирани, а от друга- сме ние, милиционери, пожарникари, ДС, които бяхме вкарани в този огън.А кой сатанизира ДС- това не е нито СДС, нито друга партия, а БСП, ръководителите, на която не спряха да говорят, че те не са виновни, че извращенията са правени от МВР и това като топъл хляб се поемаше от опозицията. Логично беше да се каже, че ние като партия имаме вина за този период. А наглостта стигна до там, че начело на Комисията по досиета сложиха двама активни членове на БСП. И децата в детските градини вече знаят, че чичковците от ДС са като Дарт Вейдър от „Междузвездни войни” и правят само злини. Ами нашите деца... Добре, че те познават бащите си и това е, което ни спасява. А голямата ни неосъществена мечта е, че няма кой да ни потърси- имаме опит, потенциал, който може да бъде полезен, защото вече службите, не са това което бяха, и случаите в Сарафово или Лясковец го показаха.

Нашият гост

Павлин  Павлов работи в контраразузнаването от 1986 до 1998 г. Още като студент е преминал обучение по линия на Първо главно управление на ДС, след което е изпълнявал задачи на българското разузнаване.От 2000 до 2005 г. е директор по обществен ред и сигурност в община Варна. След това се занимава с консултанска дейност. На 66 години е, роден е в ловешкото село Румянцево. Възпитаник е на Немската гимназия в Ловеч, завършил е немска и италианска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, доктор по история. Автор е на 11 книги, член е на Сдружението на варненските писатели.От 40 години живее във Варна, женен, баща на две пораснали деца.