Биг Фарма като мафия

Политическата икономия на медицината на Луи Броувер

Вече писах за това, че във Франция в края на ХХ век има двама професионални медици, д-р Жак Лаказе (Jacques Lacaze) и д-р Луи дьо Броувер (Louis de Brouwer), които поставят основите на това, което може да се нарече „политическа икономия на медицината“. Те убедително показаха, че капиталистическият начин на производство се проявява не само в сферата на промишлеността и в другите отрасли на производството, но и в социалната сфера. Особено в медицината, която се разбира широко като единен комплекс, който обединява лечебните институции, фармацевтичната индустрия и застрахователните компании.

През 1999 г. във Франция излиза книгата La mafia pharmaceutique et agroalimentaire. Avec pour cosequences le discrédit de la médecine allopathique et le grave état sanitaire des populations du monde occidental (Фармацевтичната и агропродоволствената мафия. Последствията от нейната дейност: дискредитация на алопатичната медицина и сериозните проблеми за състоянието на здравето на населението на Запада). През 2004 г. тя беше публикувана на руски в Киев от издателството „Принцеса Олга“ и се продава в книжарниците в Руската федерация.

Луи Броувер е специалист по молекулярна биология и хомеопатия. През 1990 г. защитава докторска дисертация в Медицинския факултет на Университета „Рене Декарт“ (Париж) на тема „Отношенията между лекарите и обществото“. Той е вицепрезидент на Международната лига „Лекарите за забрана на вивисекцията (LIMAV), в която членуват 1600 лекари от близо 70 държави. Член е на комитета на директорите на Международното дружество на лекарите, за защита на околната среда (ISDE), който обединява над 45 000 лекари от 102 държави. Д-р Л. Броувер основава ADEPAM (Асоциация за защита на населението срещу отравяне с хранителни продукти и лекарства) с 3 700 поддръжници във Франция. Той е професионален международен преподавател, участвал е в конференции във Франция, Белгия, Италия, Испания, Швеция, Швейцария, Германия и редица други страни.

Луи Броувер е автор на 12 научни книги. Една от най-известните е „Рак, генетична фаталност“ (публикувана за първи път в САЩ през 1981 г.). Също така и на: „Хранително отравяне и рака“ (1990); „Черното досие на синтетичните лекарства“ (1991); „Стресът и рака“ (1991); „СПИН: Замъгляването на разума“ (1993); „Ваксинацията: Медицинската грешка на века“ (1997). И може би най-известната му творба е гореспоменатата книга за „Фармацевтичната и агропродоволствената мафия“.

Ето един от ключовите пасажи от тази книга: „В зората на третото хилядолетие всичко, свързано с терапията, трябваше отдавна да се преразгледа. Това, от което спешно се нуждаят здравните специалисти сега, е интелектуална революция, победа, в която ще се създадат благоприятни условия да се изоставят остарелите догми, погрешните принципи и неоснователните твърдения. Алопатичната медицина е дълбоко погрешна, ако се надява на нейното продължаващо съществуване, но тя не лекува последствията и не елиминира причините за болестта, като отчита характеристиките на човешкото тяло. Болестта никога не възниква случайно. Появата й се провокира от самия отслабен организъм и лекарствата, които действат върху живия организъм само с цел да го разклатят от основи и да създадат условията за появата на други заболявания, най-често по-сериозни от самото първоначално заболяване“.

Л. Броувер използва концепцията за "алопатичната медицина". Използва се от хомеопатите за обозначаване на фармакотерапията и другите методи на официалната медицина. Този фрагмент съдържа редица най-дълбоки мисли, които на пръв поглед изглеждат банални, но от които, за съжаление, се ръководят в живота не повече от 1 % процент от хората. Останалите послушно живеят според шаблоните и стереотипите, които официалната (алопатична) медицина налага на обществото. Л. Броувер нарича това „медицинската мафия“.
Ядрото на "медицинската мафия", според Л. Броувер, са гигантските фармацевтични корпорации. Л. Броувер се надява да промени стереотипите на медицинското мислене поне на онази част от обществото, която се смята за интелектуална. Той формулира редица ключови тези за „политическата икономия на медицината“, като им предоставя изобилни препратки към първичните източници и статистическите данни. В книгата има седем такива ключови тези.

Първата теза. Алопатичната медицина има за цел да смекчи последствията от болестите, а не да премахне причините за тях.

Втората теза. В алопатичната медицина царят стари и погрешни догми.

Третата теза. Алопатичната медицина предписва лекарства, разработени на антинаучни принципи.

Четвъртата теза. Алопатичната медицина не признава превантивните мерки.

Петата теза. Алопатичната медицина не взема предвид естествените възможности на човека.

Шестата теза. Алопатичната медицина не е научна, защото сама по себе си тя не е наука.

Седмата теза. Алопатичната медицина е станала търговска, а фармацевтичната индустрия е подчинена на общите закони на капиталистическата производствена система.

Тези седем тези формират рамката на системата от възгледи, която може да се нарече политическа икономия на съвременната медицина.

Л. Броувер дава преглед на арсенала от лекарства, които са безполезни и опасни за здравето на населението, с които разполага алопатичната медицина. Той цитира едно от „откровенията“ на СЗО, когато все още не беше в най-силната зависимост от Биг Фарма и можеше да се говори истината. И така, СЗО призна, че „200 лекарства биха били достатъчни за лечение на всички болести“. А всичките тези 10 000 лекарства, които са били в обръщение във всяка страна от ЕС през 1990-те години, Л. Броувер сравнява с „атомна бомба, която се използва в борбата с мухите“. И той продължава: „Алопатичната медицина се превърна в това, което е, благодарение на 7 категории от лекарства, пуснати от фармацевтичната индустрия през последните 50 години. Тези 7 категории от лекарства са като върха на копието, за да унищожат всички болни хора. Те са въплъщение на нейната (на алопатичната медицина) гордост и на целия неин смисъл на съществуване. Без тях алопатичната медицина отдавна би била забравена в полза на по-малко агресивните лекарства. За това тя трябва да бъде благодарна на фармацевтичните лаборатории, защото без тях тя нямаше да може да съществува".

Кои са тези 7 категории лекарства? Това са: 1. Антибиотиците; 2. Противовъзпалителните и болкоуспокояващи; 3. Антихипертензивните лекарства; 4. Лекарствата срещу атеросклерозата; 5. Антидепресантите и транквилантите; 6. Противораковите средства; 7. Ваксините.

Л. Броувер обяснява, че е обединил почти всички посочени категории лекарства: „Както можете да заявите, всички тези лекарства непременно са насочени срещу нещо. Няма нищо, което да е "за", освен успокоителните лекарства. Всичко това е нищо повече от едно абсурдно въплъщение в практиката на теорията на Луи Пастьор. Вместо да се бори за опазване на психическото и физическото единство, и да се използват естествени средства за предотвратяване на заболяванията, да се използват витамините и естествените соли, след една балансирана диета, да се следват препоръките за нормален начин на живот, и лечение с естествени лекарства, алопатичната медицина е в състояние на изчакване, когато разстройството на вашето тяло няма да се изяви и няма да ви принуди да отидете при алопатичен лекар с искане да ви предпише някое от шестте категории лекарства (шест, защото ваксините са предназначени да предотвратяват болестите)".

Виждаме, че Л. Броувер идентифицира ваксините като единствената група лекарства, предназначени за предотвратяването на заболявания. И, колкото и да е странно, той счита тази посока за особено опасна за живота и здравето на хората: „Алопатичната медицина с помощта на ваксинацията реши да промени курса и да се заеме с превантивна работа. Но в това отношение може само да се твърди, че това не е постижение на медицината, а най-вероятно е една неуспешна стъпка по избрания от нея път. Става очевидно, че системата за ваксинация, която носи огромни печалби на лабораториите по целия свят, е платформата за появата на нови болести, които засягат цели държави поради значителното отслабване на човешката имунна система. Имунната система, е периодично нарушавана от различните видове превантивни "ваксинации", и в крайна сметка постепенно губи "паметта" си както от различните инфекции, така и от своите потенциални възможности".

Темата за ваксините и ваксинацията се разглежда от Л. Броувер многократно в различни контексти. Например заглавието на някои параграфи, свързани с темата за ваксинацията: „Масовите ваксинации потискат имунната система“; „Вредата, която се нанася с полиомиелитната ваксина“; „Друг пример за господството на държавно-фармацевтичната диктатура е ваксинацията на населението“; "Прекалено погрешно схващане за медицинския корпус на алопатичната медицина: да се приеме ръководството на теорията и методиката на ваксинацията на Луи Пастьор е най-голямата научна грешка на всички времена".

Между другото, Л. Броувер обръща голямо внимание на теоретичното обосноваване на ваксинацията от известния френски лекар Луи Пастьор (1822-1895). Резултатите от клиничните проучвания на Пастьор, отбелязва Л. Броувер, позовавайки се на многобройни източници, са фалшифицирани. Л. Броувер пише: „В момента, след повече от 132 години след публикуването на странната теория на Пастьор, медицинският корпус едва сега започна да обсъжда този проблем, тъй като неговите заблуди стават все по-очевидни“.

Изминаха 22 години от времето, когато Л. Броувер пише тази книга, но дори и днес в много учебници е запазен лъскавия портрет на Луи Пастьор, и не се казва нито дума за неговите заблуди (или умишлени фалшификации).
Разбира се, Пастьор имаше свой предшественик. Принципът на ваксинацията е открит от Едуард Дженър, "който", пише Л. Броувер, "се е страхувал да ваксинира собствения си син". И продължава: „Този принцип е възприет и развит от Пастьор, който може да се счита за автор на безброй много сериозни заболявания, причинени от безбройните и неподходящи ваксинации, и вероятно от появата на най-ужасната болест на нашето време - СПИН“.

В заключение на прегледа на лекарствата, превърнали се в арсенала на съвременната алопатична медицина, Л. Броувер заключава: „... седемте категории на лекарствата, широко използвани в практиката на алопатичната медицина, от една страна, не потвърдиха тяхната надеждност, а от друга се оказаха прекалено опасни.

Следователно те могат да се използват само в краен случай и само в изключителни случаи. Ръководителите на лабораториите, които ги произвеждат, са наясно с това, но мислят само за печалбата. Алопатичните лекари предписват тези лекарства, защото им е забранено да предписват каквото и да е друго и защото са длъжни да предписват изключително тези продукти; а тези, които предписват други лекарства, се преследват от Френската асоциация на лекарите под формата на порицание, отстраняване или изключване от списъците на асоциацията. Алопатичните лекари са напълно зависими от лабораториите и техните ръководители, които заемат най-високите позиции в държавните агенции. Съвсем ясно е, че човек трябва по някакъв начин да живее ... Те попаднаха в капана на една извратена система, която необратимо води алопатичната медицина до дискредитация и в крайна сметка и до пълното й изчезване".

Изминаха 22 години, откакто известният френски лекар написа тези думи. Въпреки това, алопатичната (да се чете: търговската, капиталистическата) медицина продължава да ни диктува собствените си правила.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

  • Людмил Трифонов

    Louis de Brouwer (френско име, в публикацията прочетено на английски, но което на френски език се чете Луи дьо Бруве) е описал сравнително добре състоянието на официалната (алопатична) медицина. Акцентът му върху естествените възможности на човека има реална основа, но донякъде е преувеличен поради неговите собствени непълни медицински познания. Медицината и особено фармацевтичните корпорации не допускат афиширане и прилагане в профилактиката и клиничната практика на познания за реалната етиология и патогенезиса на огромно множество заболявания, наричани “незаразни”. Тези заболявания обхващат около 80 % от клиничните случаи и почти 90 % от леките, хронични форми. При масово въведена профилактика с медикаменти без странични ефекти, заболяванията за 5 години могат да се намалят с 30 %, а след 10 години при същите условия да се сведат до около 20-25 % от сега регистрираните случаи. Трябва да се отбележи и една социална придобивка при масовата профилактика – намаляване проявите на глупост, наивност и неориентираност на множеството, поради масовото развитие на когнитивен дефицит, съпътстващ тези заболявания и закономерна проява поради засягането на мозъчните тъкани. https://www.facebook.com/notes/1768001650174980/

Още от Мнения