Мачовете и спортът по телевизията днес, събота, 23 ноември 2019

Дневен хороскоп на Алена за събота, 23.11.2019

На 23 ноември 2019 да почерпят

Сръбски министър: Не сме като България, сами избираме приятелите си

Разследват смърт на служител на енергото върху електрически стълб

Мария Габриел: Постът заместник-председател в ЕНП дава възможности и влияние

Глобална епидемия от обездвижване сред децата

Спешен медик е уволнен в Габрово заради пациентка, починала от масивен инфаркт

Вучич: Руснаците не ни дават нищо даром

ООН: Въздушните удари в Йемен са намалели рязко

Берлускони в болница, паднал на конгреса на ЕНП в Загреб

Учител предотврати масова стрелба в сръбско школо

Ваксините за грип свършиха Няма нито една доза в аптечната мрежа, няма да има и нови доставки

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Българска фирма измами Енрике Иглесиас, турнето му е отменено

Бомба от любов разкъсва старшина

Съпругата на Зарко Харалампиев взривява колата му, изтормозена от изневери, побои и скандали

На 20 август 1985 г. сутринта мощна бомба разтърсва тихия планински курорт Вършец. Адската машина е поставена в автомобил и тежко ранява собственика му, старшината от авиополка в Габровница Зарко Харалампиев. Три дни по-късно военният умира от раните си. Минути след експлозията на крак е вдигната цялата милиция, Държавна сигурност и Военното разузнаване в Северозапада.

По това време в България тече насилственото преименуване на българските мюсюлмани, известно като „възродителен процес”. В страната вече са станали няколко терористични акта, за които властта мълчи, но хората знаят. Първите подозрения на разследващите са насочени към радикални турски националисти, но такива в Северозападна България няма.

Криминалистите започват разпити на роднини и приятели на взривения мъж и постепенно стигат до истината – старшина Харалампиев е убит не от терористи, а от любов, превърнала се в ревност и омраза.

Зарко Харалампиев работел като автобусен шофьор в Михайловград (днес Монтана). Бил висок, строен и красив мъж, душа на компанията и любимец на жените, описват го познатите му. Заради чара и нежните му завоевания приятелите го наричали Ален Делон. Всяка минала през леглото му жена хубавецът записвал в специално тефтерче. Съпругата му Спаска Дмитрова, за която се оженил през 1974 г., обаче никак не се радвала на приказките за забежките на мъжа си. Младото семейство, което вече имало и малка дъщеря, се тресяло почти всяка вечер от скандали.

За да избяга от ядове и да спечели повече пари, Зарко заминал за няколко години като шофьор в Либия. Но тогава историята се обърнала. До Зарко започнали да достигат слухове, че Спаска събира компании и мъже остават да преспят в дома им. Гурбетчията предупреждавал в писма жена си да внимава и да не го срами, но накрая, побеснял от ревност, се върнал. В началото общият живот като че ли потръгнал. Тогава Зарко започнал работа като старшина в авиоподелението в село Габровница.

Срещите му с хубави жени обаче пак започнали и скандалите отново пламнали. Заради караниците Зарко често посягал и на жена си и тя се оплакала на командирите на авиополка. Те скастрили старшината и го предупредили, че ще изхвръкне от армията. Стреснат, той предупредил съпругата си да мълчи и дори се заканил, че ще я убие. Разядена от ревност, изтормозена от скандалите и уплашена до смърт, Спаска потърсила за помощ брат си Иван. „Вече не се издържа! Не стига, че не спира да хойка и ме бие, но вече се кани и да ме убие!”, изплакала жената. И брат й се заел да реши проблема. Той се снабдил с тротил от познат иманяр и сглобил самоделна бомба.

На 19 август 1985 г. Иван Митов, придружен от приятел, пъхнал взрива под ладата на Зарко и свързал жиците с радиото на колата. Когато на следващата сутрин старшината включил радиото, колата заедно с него хвръкнала във въздуха.

Арестувани от милицията, Спаска и участниците в атентата признали всичко. Иван Митов и иманярът Симеон Димитров били осъдени на смърт, а Спаска – на 20 години затвор. Двамата мъже били разстреляни – екзекуциите им са сред последните в България преди падането на комунизма.

 

В сянката на възродителния процес

Планът на убийците поне според тях бил перфектен. Заради възродителния процес през 80-те години на ХХ век адски машини експлодирали в Пловдив, на летище Варна, на гара Буново и в хотел в Сливен.
Бомбите убили осем души, сред които две деца, ранени били над 50. За да прати следствието в грешна посока, ден след взрива Спаска занесла в милицията парче от вестник, на което пишело „Така покръстваме ние! Иде ред и на други!”. Криминалистите не се хванали на номера. Оказало се, че почеркът не е на терористи, а на самата Спаска.

„Убихме го, защото иначе щеше да убие мене! Просто исках да го изпреваря! От затвор се излиза, от гроб – не”, заявила на разпитите Спаска. Тя прекарала 10 години в затвора и през 1995 г. излязла на свобода.
Животът й вън от килията не бил лек. Комунизмът вече бил паднал, заводите в родния край били затворени, царели безработица и бедност. За да изкарва прехраната си и да помага на отрасналата без нея дъщеря, Спаска заминала на гурбет в Италия. Няколко години след като се върнала в България заболяла тежко и починала.

 

Дъщерята още пази ужаса от детството

„Бях малка, когато се случи всичко, но постепенно научих за станалото. С майка ми не говорехме много за атентата. Тя ми разказа, че се е уплашила най-вече за мен. Баща ми се заканвал, че първо мен ще убие, а после и нея. Сигурно е имало и друг начин да решат проблемите си, но от страх и мъка майка ми не е видяла друг изход!“, разказва Албена, 36-годишната дъщеря на Зарко и Спаска.

Тя отрасла при баба си и дядо си и ходела на свиждане на майка си в затвора. Анжела има собствено семейство и се мъчи да забрави преживяното в детските  години, но взривът, поръчан от майка й, подпален от чичо й и убил баща й, е сложил неизличим белег на живота й.

 

 

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Такива бяха наказанията за умишлено убийство.Сега е лигавене по маниер на“европейските ценности“.

  2. Донавале, ами нали ти си сред най-усърдните пропагандатори, че при бай Тошо нямаше престъпления? И какво се оказва? Че е имало!!! Ама няма как да си извъртиш задника и да кажеш истината, та за това пак хапеш – сега нямало присъди… Убийството, Донавале не е израз на сила, а на безсилие! И да допълня, че и при комунизма имаше самоубийства и ровене по кофите. Достатъчно голям бях, за да помня, какво съм виждал с очите си. Няма по лош строй от този, който те лъже, че всички са равни, а благинките ги обираха такива, като донавала! Стига с агитации за комунизма. Повръща ни се от него!!!

  3. „…разказва Албена, 36-годишната дъщеря на Зарко и Спаска.

    Тя отрасла при баба си и дядо си и ходела на свиждане на майка си в затвора. Анжела има собствено семейство и се мъчи да забрави преживяното в детските години, но взривът, поръчан от майка й, …“ – последно – Анжела или Албена ?

  4. мазнето паск дрънка глупости (изглежда по навик:) и забравя, че не само то е живяло по това време, а и много от тук пишещите почтени хора. Ние никъде не сме видели донавал да е казал, че е нямало престъпления. Имаше разбира се, но в сравнение със сегашната действителност престъпленията бяха смешно малко. Ние също сме били достатъчно големи и имаме други спомени. При нас в махалата близо до Мотопистата никой не бъркаше по кофите за храна или дрехи. Имаше няколко просяка, но те бяха глухи и Мама им даваше храна, дрехи, а те ни помагаха по двора – дърва нацепят, въглища пренесат и пр. няма по-лошо нещо от това да ти казват, че е демокрация, а то всъщност е античовешка диктатура на алчните монополи и престъпни мързели и убийци. Смъртната присъда за доказани убийства трябва да се върне и сега. Още трябва да се върне и за особено големи кражби от народното имущество, както беше преди..И тогава се крадеше, но сега е нещо страшно, не говорим за непазенето на Българската граница и допускането на всякакъв вид индивиди в територията на България.. Можем да направим пълен анализ и на двете с-ми и на изток и на запада и в руска:)) нали сме рюсняци:)) хахаха но друг път, сега няма време..

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.