Мачовете и спортът по телевизията днес, петък, 22 ноември 2019

Дневен хороскоп на Алена за петък, 22.11.2019

На 22 ноември 2019 да почерпят

Защо говорим и ходим насън

Нетаняху отрече обвиненията в корупция Израелският премиер заяви, че делото срещу него е равносилно на преврат

Търговската война на САЩ с Китай е пред въоръжен конфликт Това смята бившият държавен секретар Хенри Кисинджър

Сърбия и Русия в шпионска афера (обзор) Представител на Белград замеси и България

България поиска сътрудничество с всички европейски държави във връзка с борбата с трафика на културни ценности

„Грами”-тата прекалиха с политкоректността Номиниран е първият чернокож гей с №1 песен в САЩ

Отвлякоха инвалид без крака, за да проси в Европа Интерпол издирва Мариус Петков

Близо 5000 души са загинали заради морбили в Конго

17 години затвор за Черната вдовица от Бургас (обзор)

Отрова за мишки убила Стефан (обзор) Майката: Не приемам твърденията, на трите ми деца нямаше нищо

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 22 ноември 2019

Майки на деца с увреждания на протест срещу избора на Валери Симеонов за зам.-председател на НС

Брекзит започна като танго А ЕС ще диктува и ритъма, и темпото

Преговорите за извеждането на Великобритания от Европейския съюз започнаха официално тази седмица. В ритъма на тангото – с крачка напред и две назад – задавайки очаквания тон за дълъг танц с повишена трудност. В понеделник британският министър по въпросите на Брекзит, Дейвид Дейвис се срещна в Брюксел с главния преговарящ на Европейската комисия Мишел Барние, за да даде формалното начало на преговорите. Двамата обявиха на съвместна пресконференция, че сделката е постижима и в името на духа на разбирателството, ще започнат развода от въпроса за децата – правата на гражданите на ЕС във Великобритания и обратното.

Три дни по-късно, на вечеря в рамките на Съвета на държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС, министър-председателят Тереза Мей обяви, че европейските граждани, които живеят и работят законно от над 5 години на територията на страната й, ще запазят правото си на пребиваване. Мерките ще засягат приблизително 3,2 млн. души. Очаква се цялата концепция на британците, как възнамеряват да формулират тази схема да бъде обявена в понеделник и да съдържа искане за реципрочни действия от страна на ЕС. Но както каза канцлерът на Германия Ангела Меркел казаното от Тереза Мей все пак е „стъпка в правилната посока”. Пък и символично идва точно една година след референдума на Острова на 23 юни 2016 г. Което е крачката е напред.

Двете назад идват от факта, че точно този въпрос ще блокира веднага преговорния процес върху казуса, кой ще има върховенството да се произнася върху правата на европейските граждани във Великобритания –Съдът на ЕС в Люксембург или британските магистрати. Брюксел обяви отдавна, че няма да отстъпи и на йота по този въпрос (стъпка 1), докато целта на Лондон е да отхвърли всякакво възможно влияние на съда в Люксембург във вътрешните му дела (стъпка 2).

Разбираемо, още в понеделник, докато обявяваше началото на преговорите в Брюксел, Мишел Барние много дискретно намести очилата на носа си със средния пръст на дясната ръка, докато произнасяше думата „започнахме”. За опитен дипломат като Барние, известен с това че не прави излишни жестове в официален контекст, беше достатъчно красноречиво описание на вътрешния му оптимизъм за перспективите от разговорите, и възможностите на другата страна да участва на равна нога в тях.

Каквато и маневра в преговорите с ЕС да иска да направи Мей, тя ще зависи от все още неясните й вътрешно-политически позиции. Разговорите й с Демократите-юнионисти от Северна Ирландия, които трябваше да й дадат необходимото парламентарно мнозинство, след изборите на 8 юни, са все още в задънена улица. Опозиционните лейбъристи и други партии вече обърнаха на подигравка темата „как ще преговаря премиера с 27 лидери на ЕС, ако две седмици не може да се разбере с 10 депутати”. Вътрешните брожения срещу Тереза Мей сред нейните консерватори също се увеличават. След фиаското с предсрочните избори, които костваха парламентарните места на 13 от колегите й, партията й гласува доверие с половин уста да продължи да ги ръководи. Но всякаква отстъпка от лозунгите за „твърд Брекзит” или „добра сделка или никаква” може много бързо да й коства скалпа. Образно казано, разбира се.

Същевременно Брюксел няма да пропусне възможността да натисне и по другите две важни направления в преговорите – финансовия ангажимент на Великобритания (сметката) и статутът на сухопътната граница между ЕС (през Ейре) и Северна Ирландия. Последното се очаква да е най-трудния препъни-камък, с всички съпътстващи особености на въпроса. Тези обстоятелства ще наложат множество пируети от страна на Тереза Мей, за да може едновременно да преговаря с Брюксел и да лавира срещу съпротивата в собствената й партия, тази на политическата опозиция и на британското общество. Гражданите на Великобритания остават все така разделени в исканията за оставане и напускане на Европейския съюз. Това показаха и последните проучвания по повод годишната от референдума, които медиите на Острова цитираха в петък. Гневът на британците срещу бездействието на политиците им и тревогата от неизвестното се увеличават с трайна тенденция. Последното се видя и от резултатите на предсрочните избори.

Всичко това несъмнено поставя ЕС в много по-силни позиции в преговорите, до степен не само да диктува темпото, но и да налага ритъма. Брюксел борави с много по-голям човешки ресурс и разполагаше с цялото време последната година да се подготви за всички теоретични възможности, докато британците се опитваха да измислят кой, как и откъде да започнат. И ще предстоят десетки, ако не и стотици безрезултатни заседания, в които еврократите лениво ще отбиват топката с „подгответе се по-добре за следващата седмица”. Докато не изморят британците напълно. Или не ги откажат от цялото упражнение. Което, съгласете се, все още си остава най-разумното решение за всички. Има къде-къде по-сериозни общи и глобални въпроси, върху които може да се концентрира цялата тази енергия следващите две години.

 

Но като цяло цари неяснота

„Г-н Юнкер, успяхте ли да разберете какъв Брекзит иска премиера Тереза Мей”, питаха британските журналисти излизащия от заседанието на Съвета в петък председател на Европейската комисия. „Не”, лаконично поклати глава бившият премиер на Люксембург, преди да се обърне с гръб към камерите, отдалечавайки се с небрежна стъпка. Зад кадър някой коментира: „явно и те не могат да разберат”.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. „кой ще има върховенството да се произнася върху правата на европейските граждани във Великобритания“ – естествено, че британските съдии ще имат това право. само урод би представил обратната ситуация… или евроатлантически олихофрен като плевелиев.

  2. KMTP E KPETEH E COBETCKA MYPBA…………….MYPBA..A….A……….

  3. Темпото се диктува в Сеута,в онова малко испанско градче в Африка,на полуостров срещу Гибралтар,в което африканци скачат под аплодисментите на готвещите се за лъвски скок на околните хълмове над петметровата ограда,а зад нея полицаите спират движението на пътя при всеки скок,а след това пускат колите да пъплят под оградата.

  4. Нека не подценяваме старата, мила Британия, която все ми се струва, че е напълно наясно с външнополитическите си действия и най-вече, с последиците от тях. Аз лично не мисля, че ЕС може да просъществува в сегашната си форма – ето ви пари, крадете ги, както искате, тъй като и без това са малко. Още едно излизане на страна от ЕС от ранга на Холандия, Дания или Швеция и приказката ще приключи с познатия за България сценарий – премахване на интубационната тръба от гърлото на пациента, поставен в изкуствена кома. България е обхваната от своеобразна форма на постоянна финансова абстиненция, от която гражданите усещат единствено изгорелите газове от закупените от олигарсите луксозни лимузини.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.