Картофите имат много полезни качества Съдържат витамин С и важни за здравето фибри

Катастрофа ограничава движението по магистрала „Тракия“ в посока София

Еманюел Макрон: Търговското напрежение е в ущърб на всички

Министър Банов иска оставката на директорката на Националното музикално училище

Ердоган: Турция ще защитава правата си в Източното Средиземноморие, въпреки заплахите на Запада

Борис Джонсън ще лобира пред Тръмп за Джордж Озбърн като директор на МВФ

Нови горски пожари обхванаха различни части на Гърция

Космическият апарат „Чандраян-2” изпрати снимка на Луната (СНИМКИ)

Фотошоп издънки пълнят Instagram Български звезди прекалиха с ретуш на свои снимки това лято

Премиерът Борисов: Потвърденият кредитен рейтинг на България е поредната висока оценка за реформите у нас

Момче подкара колата на майка си в Германия, летя със 180 км/час

Туск: ЕС е готов да помогне финансово на Бразилия за гасенето на пожарите

Юрген Клоп – един голям треньор, който не мисли за пари Мениджърът на Ливърпул вече е в залата на славата на клуба

Мъж наръга жена си с нож след скандал

Голям пожар в близост до автокъщи във Варна Осем коли на пожарната се борят за овладяване на пламъците

Британската история на империята е основана на мит

Индийският бунт от 1857.

Ако се научим колко много от Обединеното кралство е оформено от неговите колонии, общата история ще ни обедини, вместо да ни раздели

В наши дни сме уморени и свикнали с образа на Брекзит Британия, угнетена от злобната имперска Европа. Анексирана “без разрешение”, са претенциите на Найджъл Фарадж, защитавайки членовете на своята Брекзит партия срещу обвинения в “неуважение” към Европейския парламент. Особено пресилено е сравнението на евродепутата от неговата партия – Ан Уидикомб, която сравни Брекзит съпротивата с тази на “робите срещу техните господари” и “колониите срещу империите”. Борис Джонсън също говори за предполагаемия британски “колониален статут” в ЕС.

Тези странни сравнения могат и да не се оспорват, защото повечето британци знаят много малко за историята на самата империя и постимперския й период, но още по-малко за начина, по който тя дълбоко е оформила и Великобритания, и широкия свят.

Тази велика амнезия или “шокираща липса на разбиране” доведе до това тинктанка Runnymede Тръст да призове неотдавна за преподаване на преплетените истории на империята и миграцията като задължителни в средните училища. Миграцията и империята не са “маргинални събития”, а са “централни за нашата национална история”.

Повечето ученици биха приветствали това. Моите често ми казват, колко малко са били научили за империята в училище, или колко избирателно е била адресирана тя. Те искат да знаят повече и да знаят истината. Някои консервативни политици, като Майкъл Гоув, също подчертават необходимостта от преподаване на историята на Британската империя, но предпочитанията им са за митологията над историята, за онази история с барабани и тромпети, в която Британия многократно е разпръсквала “британските ценности” по целия свят като конфети. Огромният мащаб на съпротивата срещу империята и ужасяващите кръвопролития, за да се потуши съпротивата са или скрити, или умишлено са отпаднали за дискусии.

Новата ми книга, “Бунтовната империя”, показва как тази съпротива и репресиите повлияха върху другата част от британската история, за която малко британци знаят нещо, а това е критиката на империята и колониализма в самата Британия през вековете. Тук има с какво да се гордее, особено от тези британски ясновидци, които отказаха да създават митове и настояваха за солидарност с онези, които са били експлоатирани или лишени от правото на собственост, независимо от цвета на тяхната кожа.

Брекзит идеологията е противоречива. Тя едновременно настоява за гордост от Британската империя, съпътствана от заблудата, че бившите колонии са готови за тясна кооперация с техните някогашни господари и едновременно с това провокира към тежки антиимигрантски настроения. Докладът на Runnymede Trust обаче показва, че историята на миграцията не може да бъде отделена от историята на империята. Присъствието на африкански, карибски и азиатски общности в тази страна е свързано с големите и трайни катаклизми на британския колониализъм, включително и икономически трудности, отнемането на земята, етническо и социално прочистване, трудова експлоатация и загуба на богатство, често причинена от миграцията на голям брой хора.

Британците в колониите са се стремели да избягат от бедността във Великобритания или да се обогатят след това. През 50-те години на миналия век рекламите насърчават британците да се преместят в Кения за евтина земя и евтин селскостопански труд. Законът за британската националност от 1948 г. е предназначен главно за улесняване на имиграцията от “белите” доминиони като Нова Зеландия и Австралия, но също така дава възможност и за пристигането на черни и азиатски мигранти, като поколението “Уиндръш”, което идва от Карибите като британски субекти, за да запълни отчаяния недостиг на работна ръка. Някои разбирания за тази история биха помогнали, когато черните и азиатските британци са помолени да обяснят своето присъствие във Великобритания, което се случва твърде често.

Ето иронията. Обсъжданията на Британската империя неизменно пораждат токсични различия, но именно тази история може да осигури търсената “обща основа”, върху която да се разгледа сложният въпрос за това какво означава да си британец днес. Всички британци, бели и етнически малцинства, са в контакт всеки ден с имперските наследства, от това, което ядем и пием като кафе, какао, захар и чай до многонационалните корпорации и банки, за които работим или купуваме. И така до нашите основни предположения и категории като понятията раса, развитие, свободна търговия и глобализация, които бяха изковани в съда на империята. Колониалната история дава контекста на съвременните британски грижи за идентичност, мултикултурализъм и хуманитаризъм до чуждестранната помощ, твърдите граници и суверенитета.

Нещо повече, историята на империята ни показва не само, че няма нищо “британско” в ценности като толерантност, свобода, човешки права или демокрация, но често това, което наричаме “британски ценности”, е било повлияно както от империята, така и от съпротивата срещу империята. Често разказваната история за благосклонната Великобритания, “дарявала” свободата на нейните колонии, когато са били смятани за готови за нея, е до голяма степен мит.

 

Статичният модел

Честното и информирано разбиране на Британската империя и нейния постимперски живот е от жизненоважно значение, тъй като това може да ни помогне да излезем от съмнителния модел, където етническите и културните малцинства във Великобритания трябва да се интегрират в статичния модел на “британците”, собственост на белите британци.

(Превод за “Труд” – Павел Павлов)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.