Бунтът на експертите в МВР

Криминалистите са последна грижа на вътрешния министър 

Тези дни, докато телевизиите ни забавляваха с футболистите, манекенките и комедийните артисти в депутатските листи, едно събитие беше нарочно или случайно отминато. Става дума за бунта на експертите от Националния институт по криминалистика (НИК). Той стана видим преди дни в едно протестно шествие на високо квалифицирани служители от всички сектори на МВР - един протест срещу поредното унижение, на което ги подлагат в момента случайниците, назначени на високи постове в силовото ведомството.

Протестиращите се събраха пред сградата на вътрешното министерство, която от двайсетина години функционира и като приют за политически прислужници, преоблечени като министри, и тръгнаха към сградата на министерството на правосъдието, която има същите функции. Те прекосиха центъра на София с наведени глави, носейки плакати, на които пишеше: „Експертите на МВР не са крадци“.

А кой твърди, че са крадци? Дирекцията „Инспекторат“ на МВР - едно жалко подобие на познатия ни от американските филми страховит „Вътрешен отдел“, който чисти от лошите ченгета полицията. Нашето подобие с такава работа не се мърси - ако случайно в последно време е пипнало някой корумпиран боклук в службите, то ние не сме видели и чули. Затова пък наскоро то „установило“, че специалисти от НИК получават едни мизерни възнаграждения в двуцифрени суми за това, че се явяват като вещи лица по процеси в съдилищата в страната. То това (с получаването на възнагражденията) се случва от дъжд на вятър и поне от 2 десетилетия насам, но инспекторите изведнъж го забелязали от бюрата си и за да заслужат заплатите си, го докладвали наскоро на меверейското началство. А пък началството от своя страна завело срещу „провинилите се“ експерти 40 дела с искове всеки от тях да върне жалките стотина лева, които са му изплатени.

Според юристи МВР не само ще изгуби тези дела, но и ще плати разноските за тях с парите на данъкоплатците. Тия пари вятър ги вее - ние сме свикнали да плащаме за глупостите, които вършат нашите храненици по върховете на институциите. Бедата в случая е друга.

Без експертите по криминалистика, който с право са ядосани и обидени, нито едно престъпление не може да бъде разкрито и нито един престъпник не може да си получи заслуженото. Съдиите не могат без техните експертизи - на фалшиви подписи, на кръв, на слюнка и на всякакви други събрани от местопрестъплението улики.

Да, за тези експертизи те ползват техниката на института, който е под шапката на МВР и чийто окаян вид е жива картина на презрението на властта към науката. Но след това се качват в собствените си раздрънкани коли, или се друсат с автобуси и спят на свои разноски в евтини хотели къде ли не щеш, за да помагат с компетентните си заключения на правосъдието - да не изчезне съвсем.

В МВР сметнали, че за това криминалистите следва да получават само малките си заплати - доста по-малки от тези на многобройните чиновници, които се падат по 5-ма на всеки редови полицай. В тая сметка, естествено, не са калкулирани експертните умения и научните знания - за уникалната ДНК, за неповторимостта в почерците и пръстовите отпечатъци, за белезите от манипулации в записите... И защо да се калкулират, като по нашите земи близкото познанство с науката обикновено се смята ако не за вредоносно, то поне за ненужно и безплатно занимание.

И съвсем неслучайно у нас нормотворците не си правят труда да изготвят и приемат нужния открай време Закон за вещите лица - и в него да разграничат труда по изготвянето на една експертиза от труда по съдебната u защита. Що се отнася до съществуващата Наредба №2, писана кой знае защо от членове на ВСС, то нейното съдържание прилича на тюрлюгювеч - и то прегорял, така че и готвачът вече не знае кое в него е морков и кое - син домат.

В тоя абсурден сюжет няма изненада. Ръководството на МВР - оглавявано от какви ли не хора, включително и от една социоложка - така не се разбра със собствените си служители за заплащането на извънредните и нощните дежурства, за работните условия и прочие. Гаврата с учените криминалисти, чийто брой у нас критично намалява - е поредното политическо и професионално безобразие. Но министърът няма време да му обърне внимание. То е последната му грижа сега. Той води депутатска листа, както знаете.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи