Как съпругата на председателя на ВКС влезе в ролята на рекетьор от средата на 90-те години

Джейн Съливан и Джон Робъртс – малцина са българите, които от първия прочит на тези имена биха разпознали кои личности стоят зад тях. Но със сигурност мнозина наши сънародници са фенове на ИлонМъск, собственикът на Space X - компанията, която миналата седмица изстреля в Космоса най-мощната ракета в света, заедно с любимата Tesla на милиардера.

Джейн Съливан Робъртс е юрист, занимава се основно с благотворителни каузи, била е част от ръководството на една на големите феминистки организации в Съединените щати. Тя е съпруга на Джон Робъртс, който през 2005 г. се закле като 17-тия председател на Върховния съд на САЩ. Сега си представете, че като представител на една от неправителствените организации Джейн Съливан започне кампания срещу иноватора Мъск. Знаете, че това би било невъзможно. А ако все пак се случеше, то репутацията на Джон Робъртс би била сериозно накърнена и оставането му на високия пост неприемливо. Америка е велика държава, защото нейните строители и пазители на законите винаги са поставяли над всичко частната инициатива, свободата на духа и възможността мечтите, колкото и големи да са те, да получат възможност за реализация.

За да разберете защо правим този коментар, ще е нужно да се върнем в България и да отидем на 155 км. североизточно от София - в красивия планински град Троян, където живеят около 20 000 души. Вече над 70 години там дейност развива, с малки прекъсвания, една от емблемите на българското машиностроене – предприятието “Елпром Троян”, лидер в производството на електромотори.

Достатъчно е човек да погледне корпоративния сайт на компанията, за да види как настоящият мениджмънт се отнася към историята. Няма да звучи пресилено, ако установим, че подобно отношение към създателите на компанията може да ни накара да изпитаме единствено уважение. Защото настоящето би било невъзможно без историята. От две години, след като е изваден от погрома на криминалната приватизация, довела до спирането на работа през 2010 г., “Елпром Троян” не просто се възражда, а е една от първите български компании, които вървят по модела на Индустрията 4.0 или т.нар. “умни заводи”. Посредством въвеждането на иновативни технологии, производителят създава и “умен електромотор”, който вероятно е един от първите в света. “Преди умният завод беше химера, но днес научната фантастика се превърна във факт”, казва в едно от интервютата си изпълнителният директор Младен Мондешки.

Успехът на компанията не остава незабелязан. Фирмата е отличена със “Златен медал” за Иновации на Международния панаир в Пловдив през 2017 година, а през януари тази година, лично посланикът на Германия Н.Пр. ХелбертЗалбер награждава Мондешки на церемонията по връчването на 14-те награди на Германо-Българската индустриално-търговска камара за принос в развитието на икономическите отношения между двете страни. Мондешки не крие, че водещо за развитието на предприятието е възможността да си партнира с големи индустриални производители. И няма нищо по-логично от това част от тези компании да са именно от Германия - лидерът на индустриална Европа. Заради това амбициите на “Елпром Троян” са голяма част от инженерите й да преминат през обучения в Германия.

По всички показатели за правене на бизнес, компанията би трябвало да среща подкрепата на държавата. Фирмата е амбицирана да създава работни места в България (само тази и следващата година се планира назначаването на около 300 служители), при това в сравнително малко населено място. Управляваното от Мондешки дружество не просто на думи дава своя принос в повишаване на стандарта на живот в Троян и създаване на добавена стойност за местната икономика, но и практически показва как се бори демографската криза с обезлюдяването на цели региони на страната. И тук подкрепата на държавата далеч не трябва да се изчерпва със съдействие от икономическото министерство или с местната власт. Тук е мястото и на съдебната власт, която трябва да гарантира предвидимост и сигурна среда за инвестициите, а не непрекъснато да генерира скандали и да бъде сочена от чуждестранния бизнес като основна пречка за по-висок икономически растеж.

У нас, обаче, нещата често се случват по обратния начин. В края на миналата седмица в немскоезичното издание “Виртшафтсблат” бе публикуван обширен материал за “Елпром Троян”. Като автор на статията се е подписала Бети Панова, както обича да нарича себе си съпругата на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов Елисавета Панова. Малка подробност е, че всъщност изданието е нейна собственост, придобито по наследство от първия й брак. Що се отнася до самия материал, той съдържа всички елементи на поръчков пасквил, който не покрива и най-ниските стандарти за истинска журналистика. “Статия”, която изглежда повече като рекетьорска бухалка от средата на 90-те години, когато мутри-застрахователи гарантираха спокойствие, ако си платиш. Мястото на дебеловратите батки днес е заето от съпругата на съдия № 1 - същата, която един абдикирал бивш министър на правосъдието наричаше на тайна сбирка с подсъдим олигарх, професионални протестъри, поръчкови журналисти и провалени политици, незнайно защо – “Черен лебед”.

Основният смисъл на размаханата бухалка от Бети Панова е омаскаряването на бизнеса на младия предприемач, който видиш ли, бил брат на адвокат Момчил Мондешки - същият, който уволнената съдийска Румяна Ченалова бе записала при разговора си с бившата председателка на Софийския градски съд Владимира Янева.

С назидателен тон Панова атакува Германо-Българската индустриално-търговска камара, че едва ли не била подвела посланика на Германия у нас ХелбертЗалбер. Понеже дипломатът бил от по-малко от половин година в България, той не знаел на кого дава наградата. Това обидно за всеки посланик внушение, “Черния лебед” включва в токсична амалгама от измислици, полуистини и директни клевети по адрес на произхода на средствата на Младен Мондешки. За целта са ползвани извадки от материали, списвани от двама псевдо-журналисти, известни с това, че са готови да окалят всеки, стига някой да им го поръча и да плати за това. Единият – прехранващ се като дописник на компромати, понякога анонимни и обявил се за издател на карикатурен вестник, драскан по поръчка на олигархични кукловоди. Другият – известен с това, че е изгонен поради некадърност от половин дузина медии, заради което се подвизава като “момче за бомбастични скандали” в емблемата на поръчковата и фалшива журналистика – Биволъ и доверен приятел на “гнилата ябълка” Ченалова.

И всичко това - защото един млад предприемач се гордее с делото на своя дядо Минко Мондешки и основателя на “Елпром Троян” Марин Стаевски, а днес се опитва да възроди едно фалирало след криминалната приватизация предприятие. Същата тази грабителска приватизация, осъществена в най-криминалния период на Прехода – управлението на Иван Костов, който заедно със съпругата си Елена Костова са близки семейни приятели с Бети и Лозан Панови.

Не е случайно, че основни пасажи от иначе немскоезичната статия, биват препубликувани на български в сайта на Явор Дачков, добил популярност в последните 3-4 години като един от “гласовете” на банкера-беглец Цветан Василев. Нещо повече, Дачков не за първи път пуска поръчкови материали срещу компанията.

Едва ли си дава сметка, но с публикацията си, Бети Панова потвърждава факти, които отдавна са известни– за съществуващата взаимовръзка по оста Цветан Василев-Иван Костов-Лозан Панов. Когато обаче това е потвърдено лично от “Черния лебед”, то няма как да не си направим изводите защо свързани с тази ос поръчкови медии, зависими автори, марионетни политици водят хибридна война срещу държавата и нейните институции, а в конкретната ситуация и срещу инвеститори, опитващи се да развиват честен бизнес у нас.

Пасквилът на Бети Панова повдига и друга тема – за върховенството на закона и за неговото отсъствие у нас. Как да чувства сигурност в България предприемач, бил той българин или чужденец, ако лично съпругата на председателя на Върховния съд пише поръчкови материали срещу инвеститора. Бизнесменът винаги може да потърси правата си в съда - но кой ще е този съдия, който би отсъдил срещу жената на “съдия № 1”, нали утре, когато се яви за конкурс пред Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, Лозан Панов ще гласува против кандидатурата му. Но ако оневини за клеветите Бети Панова, току-виж Панов издаде заповед за командироването на въпросния съдия в по-горната съдебна инстанция.

“Труд” също има основание да потърси отговорност за клеветите в “статията” на “Черния лебед”, знаем и защо присъстваме там. Защото сме от малкото издания, които разкриват тежките нарушения на Лозан Панов и многократно сме аргументирали позицията си защо е пагубно за България да има начело на Върховния си съд подобна персона.

Не на последно място, Бети Панова ползва издание, което тя дори не е създала, а което е получила “на готово” от 32 години по-възрастния й покоен първи съпруг Иван Ганев. Но това само измерва нивото на морал у хора като Елисавета и Лозан Панови, ползващи чуждия труд и институционалните ресурси за собствена угода и в интерес на скритите им кукловоди. В държава, която държи на върховенството на закона, злоупотребата със служебното положение на единия член на семейството от другия, би трябвало да се разглежда като грубо погазване на нормите за конфликт на интереси. В конкретния случай, Елисавета Панова не просто злоупотребява, тя използва позицията на Лозан Панов, за да оказва натиск върху номиниралите, наградилия и наградения. “Черния лебед” се опитва да унищожи репутацията на български предприемач, което би имало преки последици върху бъдещето на стотици работещи във възраждаща се компания с над 70-годишна история. За справка – преди приватизацията при Костовото управление, в “Елпром Троян” са работили 1800 души, за да се стигне до фалит на дружеството през 2012 г. при предишния собственик – фирма, свързана с олигарха Николай Банев.

Ако България иска да покаже, че уважава и закриля собствените си предприемачи, то пасквилът на Елисавета Панова незабавно трябва да послужи за самосезиране от страна на Инспектората към Висшия съдебен съвет, който да стартира проверка за наличието на конфликт на интереси.

И не на последно място – “статията”-бухалка на Бети трябва да се разглежда като основание за незабавната оставка на нейния съпруг Лозан Панов. Оставането на председателя на ВКС на поста му и един ден след това “мутренско размахване на рекетьорската бухалка”, ще покаже, че у нас не само няма върховенство на закона, но България никога няма да има онези основополагащи правила, които поставят “Америка на първо място”. Защото в САЩ, ако Джейн Съливан бе сторила нещо подобно, то отдавна Джон Робъртс нямаше да е начело на Върховния съд. Но може би точно заради това, докато тук предприемачи рискуват като инвестират да бъдат “ударени” от превзетия от мафията Върховен касационен съд или от клеветите на Бети, то в Съединените американски щати, все по-усилено се готвят да дадат в частни ръце развитието на космическата индустрия.