Сърбия осъди седем души на 11 г. затвор от Санджак за набиране на бойци за „Ислямска държава“

Любо Ганев за заложената бомба с екипировката на националите: Помогнах да потушим скандала

Пьонтек поведе Полша

Северна Македония огорчи Стоянович

Министър Банов: Функционира системата за подаване на електронни декларации на доставчиците на медийни услуги 

Кметът на Благоевград с почетен знак за принос за дипломатическите отношения между Казахстан и България

Конференция на жените лидери се проведе в София

Ограничението на скоростта по магистрала „Тракия“ между Чирпан и Стара Загора остава до края на септември

Във Варненския „Пирогов“ ще се влиза и през нов вход

Български с медал за доблестна служба от САЩ

Червени съветници в Бургас: При всеки дъжд улиците на Равнец стават плавателни канали

Затварят завод за автомобилни кабели в Търговище, работниците протестират за заплатите си Служителите чакат доплащане за два месеца и заплати за един

Екатерина Захариева облече уникално кимоно с български шевици в Токио

Уволниха прокурорски служител за контакти с подслушван

Барак Обама поздрави Дженифър Лопес за годежа, написа й ръкописно писмо

Българин тунингова топ хотели Бойко Манев пристига на 21 г. в САЩ със 100 долара в джоба, а днес е директор в преуспяваща верига

В книгата „Щом аз мога и ти можеш“ той разказва всичките перипетии в живота си чрез афоризми и съвети

Чували сме за не един или два случая на реализирана американска мечта. Оказва се, че такива хора има и в България. Бойко Манев сега е на 37 и вече е директор в една от най-големите хотелиерски вериги в България. Всъщност, ако трябва да представим Бойко, той е хотелиер по призвание, експерт по зелени покриви – може би единственият българин сертифициран по зелени покриви, и освен това е сертифициран обучител по туризъм и хотелиерство. Той е един от малкото ни сънародници, правили обучение в няколко държави за различни големи вериги.

Животът му преминава през най-различни перипетии. За него всичко започва през 2001 г., когато в България няма възраст, за която да се каже, че е добре да си на нея. Младото поколение като него на 20 и нещо няма скрупули и иска нещата сега и дори на мига. Тогава той е само във втори курс в Алма матер. По телевизията върви любимият му сериал „Приятели” и… решава с цената на всичко да замине за Щатите – без да се съобразява със средствата и пречките, които биха застанали на пътя му. 11 септември обаче – този момент от историята с рухването на кулите близнаци в Ню Йорк, променя за години САЩ, а и света.

Въоръжен с голяма доза търпение той кандидатства по програма за културен обмен на студенти и през юни 2002 г. пристига отвъд океана като „Господин Никой”. Осъществявайки мечтата си да стъпи в страната на неограничените възможности. На летището е със 100 долара в джоба, с куфар за 100 лева и с 4000 лева задължения в България (това е размера на едногодишен доход). Крайната му дестинация е Хемптън Бийч, щата Ню Хемпшир – курорт от източното крайбрежие на Щатите. Там е представен на своите бъдещи работодатели от „Болеа Пропъртис”. В първите няколко месеца трябва да работи какво ли не – всички несвойствени за хотелско домакинство задължения. Като например боядисване на огради и почистване на алеите на плажа, но пък с всяка следваща седмица придобива увереност в себе си и всеки ден научава нещо ново.

Като всеки българин обаче е бързо адаптивен. „Когато си в чужбина, всеки изпуснат момент означава загуба на пари”, казва той. Следват месеци, в които той показва завидни способности и длъжностите, които заема, са все по-високи. И след две години стига позицията заместник генерален мениджър – помага на новодошли студенти на летни бригади да се адаптират.

На 23 години се връща поради лични причини в родината си. Чувства се самотен и тъжен, но пък успява да се самосъхрани, да превъзмогне неосъществения блян по връщането. Убеждава себе си, че високата кариера в чужбина може да бъде постигната и в България. Но без претенциите за позиция на която си бил, а поне няколко нива по-надолу. Днес – 13 години по-късно, Бойко е убеден, че това е правилният избор за него.

Първото място, на което започва работа след връщането си от САЩ, е във веригата хотели „Радисън САС” като администратор. Точно тогава той успява да се утвърди като специалист. И след 5,5 години заради финансови причини напуска и започва във веригата „Дедеман” и то на доста по-висока позиция. Като директор Бойко управлява екип от 70 човека, след това става заместник-генерален директор и завършва с 250 човека персонал. А е само на 31 години!

След смяната на собствеността той трябва да напусне. Няколко месеца почивка, работи за хотел в провинцията в троянското село Чифлик. Преминава през висока позиция в „Сенс хотел София” – 6 месеца, и получава покана за Директор на човешки ресурси в хотел „Феста”, разделят се с добро, започва да пише книгата „Щом аз мога и ти можеш”, която днес е истински български бестселър, и да пътува – работи в Чехия, Белгия, Германия. Две години и половина е финансов консултант на компании в сферата на зелените покриви и соларните фотоволтаици. И през 2016 година получава покана да се върне в България и то на доста висока позиция, на която е и днес – Директор „Човешки ресурси” във верига „Виктория груп Хотели” (в нея има 12 огромни хотели).

Според него не е трудно да си управляващ мениджър, ако имаш зад себе си екип от истински професионалисти. През всичките години той е учител на себе си. В книгата „Щом аз мога и ти можеш” той разказва всичките перипетии в живота си чрез афоризми и съвети (виж някои от тях в карето).

Когато е на 20, Бойко е повече мечтател като всеки млад човек има повече нереалистични искания за себе си и другите. Всъщност, Бойко пораства твърде рано. И причините са в семеен аспект. Вместо да остане в родния Троян – нещо, което семейството му очаква от него, той загърбва родителите си и тръгва да гони мечтите си. Решава да действа сам и не иска да бъде подпомаган от майка си и баща си. И двамата (вече покойни) го пускат сам да троши главата си. „По-добре на 19 да те изритат от къщи, отколкото да те дундуркат до 35”, казва днес с усмивка Бойко и продължава напред. Без да лети в облаците.

 

Измамните рафтове в супермаркетите

В Клуб „Перото” при представяне на книгата му през 2016 г.
В Клуб „Перото” при представяне на книгата му през 2016 г.

Всеки от нас е чувал от приятели или от колеги съвети, че не трябва да купуваме евтини храни, но колко от вас са ги разбрали правилно, а колко са ги приложили на практика?

Когато казваме „евтини”, не бива задължително да подразбираме храни с ниска номинална стойност – по-скоро се имат предвид храни с по-ниска цена в сравнение с другите на пазара и храни, които се поставят на нивото на очите ни по рафтовете в супермаркета…

Запомнете: ако в даден супермаркет има 5–6 рафта със стока от един и същ вид артикул, например прах за пране, със сигурност този, който е на нивото на очите – а именно в средата или на 3–4 рафт отдолу нагоре, ще е или „в промоция”, или с най-добро съотношение цена–качество в съответствие с интереса на собствениците или управителите на супермаркета.

Но дали е това истина? По-скоро не. Всичко е манипулация с цел по-бърза продажба на дадения артикул. Огледайте другите рафтове: по-нависоко ще са по-скъпите, но може би и по-качествени храни, а най-отдолу ще са най-евтините и тези, които „нямат кой да се погрижи за тях”.

Ние, хората, като цяло сме мързеливи и това ни коства пари

Колко от вас реално са концентрирани в един супермаркет и знаят какво искат да купят? Дали не пазарувате по-скоро на принципа на блондинката – влизаме в магазина да си купим обувки, а излизаме с чанта, дънки и „онази сладка червена рокля”, но не и с нов чифт обувки.

Направете стрестест с ваши приятели, членове на семейството или партньори. Без да им казвате каква е целта, просто проследете техния стил на пазаруване.

    • Колко от тях ще имат предварително написан списък с нещата, които искат да купят?
    • Колко от тях ще купят това, за което са влезли?
    • Колко от тях ще се замислят за цените на съответните артикули? А дали някой ще сравни цените по артикул и вид с другите?

Едва ли…

Човешката психика е така устроена, че винаги искаме да имаме от всичко по много. Тази битка между реалното и възможното води до вътрешен дискомфорт, а това означава проблеми. Всеки желае да бъде финансово независим, да има толкова, колкото не може да похарчи, и в същото време да не се замисля за бъдещето – иска да живее на принципа „тук и сега”.

Изпитвал съм го и на собствен гръб през годините: колкото повече пари имаш – толкова по-малко искаш да похарчиш за каквото и да било… Този начин на мислене е познат като „стиснатост” или „излишна пестеливост”.

Това си има своето обяснение. Финансово богатите хора в повечето случаи са започнали от ниските нива и са придобили своето богатство с времето. Те знаят какво значи „да нямаш” и се страхуват от това. За тях този страх е по-голям от страха от смъртта. Защото смъртта е нещо непознато и в този смисъл чуждо за тях, докато бедността е нещо много познато и видимо около тях.

Това ги прави все по-пресметливи и „по-трудно плащащи”. Това е етап от развитието, през който всеки минава – и дори да не си признаваме, разумът е този, който контролира всичко. Затова бъдете по-благосклонни към хората с финансови възможности – щом те са добре финансово, съществува вариант и вие (ако вече не сте) да сте.

(из книгата на Бойко Манев „Щом аз мога и ти можеш” на издателство „Сиела”)

 

Афоризми и Съвети…

„Щом аз мога, и ти можеш!“

  • Не трябва да се сравняваме с другите и с успехите на другите, а със себе си самите – това, което сме постигнали и което притежаваме, дали ни прави да сме тези, които искаме да бъдем!
  • Човек трябва да е благодарен за това, което има – в противен случай Господ му го отнема.
  • Не прави своите проблеми чужди и не приемай чуждите за свои!
  • Когато имаш написани правила, които да следваш, ти е лесно да не излизаш от нормите!
  • Да си корпоративен означава да спазваш реда и правилата, а това означава да си един вид комунист.
  • Когато не познавате продукта, вие не продавате това, което искате, а това, което клиентът пожелае!
  • Две еднакви ситуации няма – така както няма втора серия в живота.
  • Всеки случай е строго индивидуален и всеки клиент изисква отделен подход.
  • Добрият работодател инвестира в своя персонал, защото знае, че той е неговото най-голямо оръжие в битката с конкурентите.
  • Неадекватността и разминаването между университетите и бизнеса ви правят не само потенциални безработни, а още по-лошо – потенциално неуспешни.
  • Трябва да сте търпеливи, да сте постоянни в преследването на целите си и най-важното – ПОЗИТИВНИ в мислите и в действията си!
  • Винаги плащайте задълженията си в срок. Плащайте в самото начало на срока, не чакайте последния ден, защото дотогава може да не са ви останали средства.
  • Винаги поставяйте ясно условията, за да имате ясни решения!
  • Бъдете активни! Бъдете агресивни! Бъдете реалисти!
  • Ако имате пред себе си казус – дали да го направя, или да не го правя, НАПРАВЕТЕ ГО!
  • Няма човек, който винаги да знае как и винаги да може да реагира във всяка ситуация. Трябва екипност в действията.
  • Запомнете: собственикът не е мениджър. Вие сте мениджър. От вас зависят правилните, финансово оправдани решения. От него се изисква да ви даде условията, а от вас – да постигнете резултатите.
  • Вие сте в компанията, за да управлявате и ръководите хора, процеси, финанси. Ако тези функции се разменят – вие сте излишни.
  • Животът е твърде кратък, за да си позволим да го даряваме като време и енергия на компании, които не ни заслужават.
  • Колкото по-лошо е положението в една компания преди вашето започване, толкова по-добре за вас…

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.