На 23 юли 2018 да почерпят

Фентъзи мелодрама с лесбийки и върколаци Бразилски фестивален хит стана мейнстрийм сензация

Израел нанесе нови въздушни удари в Сирия

Публикувайте във фейсбук в сряда следобед

Златка се татуира за новия любим

Движението по магистрала „Тракия“ е затруднено заради пороен дъжд

Германската армия ще наема граждани от други страни в ЕС

Косово призова за разследване на твърдения, че Сърбия продава оръжия на терористи

Крадена вода ни продава „Михалково“ АД Въпреки доказаните нередности дружеството продължава своята дейност

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 23 юли 2018

Крадец обрал два апартамента в столичния квартал „Изток“

Убиха инвалид заради 1000 лева (обзор) Жертвата трябвало да плати с парите рампа за количката си

Лондон не иска да плаща сметката за Брекзит Една трета от британците предпочитат Борис Джонсън пред Тереза Мей

Земетресение от 5,9 по Рихер в Иран Близо 130 души са пострадали

Израел спасява „Бели каски“ Около 800 души са прехвърлени през Голаните в Йордания

България остава необяснимо пасивна в миграционната криза

Неотдавна в Скопие се проведе регионална конференция на тема „Минало, настояще и бъдеще: С какви предизвикателства се сблъскват лицата, които мигрират през т. нар. Западнобалкански маршрут?“. Идеята да се обобщи натрупаният опит от страна на представителите на гражданските организации, които по време на мигрантската криза се бяха превърнали в елемент от механизма за нейното смекчаване, до голяма степен бе изместена от анализите за актуалното състояние и очакванията за бъдещето. Проявата бе организирана съвместно с Мултикултурния център във Виена и този факт за пореден път потвърждава ролята на Австрия като все по-важен фактор за миграционната политика на Балканите.

Прави впечатление практическото българско отсъствие от тази важна конференция. В дискусиите бе отчетено, че Гърция е страната, където бежанците идват първи, и в която по принуда остана голяма част от тях и откъдето се очаква да се проведе релокацията им в останалите европейски държави. За Македония и Сърбия бе отбелязано, че са транзитни територии, които са били от значение допреди една година, когато бе затворен миграционният маршрут. Днес обаче тези две държави се сблъскват с нелегалната миграция от повторно активизиране на маршрутите, което създава допълнителни проблеми при опитите за придвижване към Хърватия, Словения и Австрия.

За България няма нито дума, въпреки че страната ни е третата по значимост входна врата на ЕС. Залисани в оставки, служебни правителства и избори, ние сякаш пропускаме водещата се в Европа битка за бъдещото място и роля на миграционните потоци, идващи от Северна Африка и Близкия изток.

Балканската миграционна инициатива на Австрия до голяма степен е свързана с нейните опити да се освободи от натрапваното от ЕС задължение да приема още бежанци според спуснатата квотна система за разселване на мигранти в отделните страни членки. Виена смята, че е изпълнила задълженията си по време на мигрантската криза в Европа и че нейният капацитет за прием и интеграция на нови мигранти вече е изчерпан. Намеренията на Австрия са този въпрос да бъде обсъден с Европейската комисия, като за целта ще бъде подготвено и изпратено писмо, поставящо началото на подобна дискусия.

В тази сложна миграционна игра Австрия не е сама. Лидерите на Чехия, Унгария, Словакия и Полша също съобщиха, че няма да приемат плана за преразпределение на имигрантите, изготвен от Европейската комисия, тъй като според тях това е изнудване. Вишеградската четворка вече няколко години се противопоставя открито на идеята за квотно преразпределяне на имигрантите, дошли в ЕС, тъй като подобен подход не отчита особеностите, историческия опит и възможностите на отделните страни членки. Тази обща и очевидно координирана политика на Австрия и Вишеградската четворка не показва признаци, че ще се огъне пред заплахите на Европейската комисия за спиране на европейското финансиране и налагане на сериозни глоби на държавите, които отказват да изпълняват квотите за разселване на мигранти.

Миграционната заплаха за Австрия и Вишеградската четворка идва по линията на Западнобалканския маршрут, поради което тяхната заинтересованост от бъдещата му съдба е напълно разбираема. На регионалната конференция в Скопие бе направен изводът, че евентуалното повторно отваряне на Балканския маршрут ще бъде политическо решение, което зависи от отношенията между Европейския съюз и Турция, тъй като самото му затваряне до голяма степен бе последица от договора между ЕС и Турция. Страните от Централна Европа и от Балканите очевидно са в процес на повишаване на своята готовност за действие поради опасността от нова голяма мигрантска вълна. Така например министърът на вътрешните работи на Македония Агим Нухиу при откриването на конференцията за миналото, настоящето и бъдещето на Западнобалканския маршрут заяви, че „няма място за отпускане, а напротив, системата и институциите чрез регионална и глобална координация и сътрудничество трябва постоянно да бъдат подготвени за вземане на съответни мерки за решаване на проблемите“.
Влошаващите се днес отношения между Анкара и Брюксел поставят редица въпросителни, тъй като от неразбирателството между тях ще страдат мигрантите. Те искат да достигнат Западна Европа, което силно е възпрепятствано от изградените по протежение на маршрута гранични защитни съоръжения. В същото време на всяка отделна страна ще й бъде трудно сама да спре евентуален нов мигрантски наплив. А най-тревожното е, че през последния месец отново се забелязва активизиране на опитите на мигрантите да достигнат вътрешността на Европа. Опасенията се засилват от предположенията, че западноевропейските страни са изготвили таен план да спасят северната част на континента от мигранти, в случай че Турция изпълни заканата си и отвори вратите си за милиони бежанци.

На фона на тази потенциална регионална заплаха миграционната пасивност на България до голяма степен е необяснима. Още повече че динамиката на натоварване на вторичния миграционен маршрут България – Сърбия – Унгария показва известна самостоятелност, поради което за нас съществува опасност дори и при пълното затваряне на Западнобалканския маршрут. Това ясно личи от сръбските твърдения, че към момента всеки ден 100-150 мигранти преминават нелегално българо-сръбската граница, като повечето веднага попадат в ръцете на граничарите. Вече месеци наред общата ни гранична бразда от сръбска страна се охранява от смесени полицейски и военни патрули, подпомагани технически, финансово и физически от Австрия и Вишеградската четворка.

Тези дни стана ясно, че Сърбия не само има, но и вече изпълнява своя план „Б“ срещу мигрантите, а именно изграждането на ограда по границата с България. Създаването на подобно съоръжение означава много мигранти да останат блокирани на българска територия, поради което София трябва да предприеме адекватни мерки.

България спешно трябва да си изясни има ли капацитет за посрещане на по-голяма миграционна вълна и какво ще прави с по-голям брой имигранти, които очевидно, както досега, няма да имат възможност да продължат към своята крайна дестинация в Западна Европа. Уверенията, че в подобен случай Фронтекс до три дни ще ни се притече на помощ, едва ли са успокояващи. Защото Фронтекс може да помага за настаняването, но няма власт да спира, още по-малко пък веднага да връща назад мигранти. При това положение продължаването на действието на споразумението между ЕС и Турция може да бъде желан, но в никакъв случай не и единствен фактор, чрез който страната ни да гарантира миграционната си сигурност.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. да но боко по евроатлантически солидарен отказа да се включи в групата на вишеградците и отиде с ибрика в берлин…

  2. България е пасивна, защото ако подкрепя Вишеградската четворка както са ни канили многократно, на Борисов ще му спрат еврофондовете. А той е едно голямо НИЩО без тях. Той може само да се навежда !

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.