Българки за продан

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

От Околовръстното до витрината в Брюксел

Пърхането покрай Закона за пеперудките

Чърчил, знаете, бил казал:”Не вярвам на статистика, която не съм подправил”. Но има и статистики, на които не вярват и тия, които са ги оправили. Според една такава проститутките от България, които работят в други държави от ЕС, са под 1% от всички, а не над 30%, както в испански, немски и френски медии се твърди. Тая статистика е на НСБОП и в нея, забележете, броят на българските работнички в бизнеса с плът е неизвестен. И комисията за борба с трафика на хора се затруднява в броенето им... Както и да е. Процентът на НСБОП, изчислен кой знае как, бе огласен по случай европейските пожелания за ново законодателство срещу трафикантите. Той обяснимо предизвика нула внимание. Имитацията на евродебати, облечена в лъжливи данни, е обичайна у нас и не е новина. Но... ето ви сега и изненада. Тоя 1 процент ядосал Рая – една българка, която ни прати заради него писмо от Германия.

“Уважаеми редактори – пише Рая – прочетох в нета статията ви “1% са българските проститутки в ЕС”. Ядосах се и искам опровержение. Аз съм проститутка в Бон. Проститутка е и сестра ми, но в Кьолн, Северен Рейн, Вестфалия. 30 км ни делят, но не знам как е тя. Родени сме в Родопите, сестра ми беше учителка там, а аз работех в пощата. Сестра ми се разведе, мъжът й я заряза с две деца, мен ме съкратиха, мама заболя и децата взеха да лягат гладни. Сестра ми преди мен замина за Германия. Прати ни пари оттам и ме викна да ида и аз. Като отидох, видях, че печели, като обслужва по 9-10 клиенти на вечер. Наела беше за 140 евро стая с две легла и завеса. Не ми хареса, но зад нея един клиент ми даде за 1 час 100 евро, колкото в пощата за месец. После ме преместиха в един бар. В Германия проституцията се разрешава, но аз бачках нелегално. Като ме хванаха, сутеньорът ме заведе в Бон, в един публичен дом с цветомузика, денонощна. Не знаех вън ден ли е или нощ, зима ли е, или пролет... Казаха ми, че съм застрахована и че за тая професия ще получавам и пенсия. Свикнах. Пуснаха ме в отпуск до България, но видях мизерията и се върнах обратно. Вече не плача. Но тук е пълно с българки, които страдат, бият ги, ако бягат. И ви пиша, за да знаете. Проституцията в Бон е една малка България. 1 процент? Това е лъжа! И Дойче веле пише, ако не ми вярвате. Над 400 000 проституират в Германия и повечето са от Източна Европа, от бедна България.”

Горката Рая (ако се казва така)! “Пиша ви, за да знаете”...

Да. И “Дойче Веле” пише така. “Дер Щандарт” разказва за семейна банда от Монтана - лъжегоденици подлъгват девойки и ги карат да се продават за 20-30 евро по кьошета и бордеи във Виена. Според “Винер Цайтунг” те пред австрийските власти твърдят, че финансират бъдещия си брак. И крадат– събличат пияниците и ги ограбват.

Истории разни... Обаче е факт, че добричлийки и плевенчанки живеят в плен на сутеньори и са играчки на извратени типове в Бремен и Бремерхафен. Техни посестрими от Сливен и Пловдив се трудят по 16 часа в Квартала на червените фенери в Амстердам. Тоя труд е легализиран, но има нелегална ниша и тя е пълна с дрогирани “пеперудки” от гетата в родината ни. Някои са деца. Каките изкарват до 10 000 евро, плюс-минус парите за босовете и безплатните сеанси за ченгетата. В суматохата в клоаките на занаята потъват безброй хлапачки – намират ги понякога на части. Това се случва и с наши младежи, за които “Паризиен” пише, че са променили пейзажа в Булонския лес: “Бледите лица на травестите от Балканите замениха цветнокожите от Южна Африка”... А за тая конкуренция се плаща – и с избодени очи понякога.

Наши проститутки заработват в чужбина 1, 5 млрд. лв. годишно, а приходите на мафията от тях са тройни, което прави 5% от БВП на България – сочи международно изследване за 5 държави. Българската слава върви и със Стоте мадами от Свищов и Тутракан, които надзирават робините от витрините на улица “Аскот” – прибират им еврата и ги дават на лицензирани албанци с белгийско гражданство. И ядат бой, ако нещо скатаят. Властите не ги закачат, те облагат с данък хубавиците, сменили безплатното Околовръстно с витрина, за която плащат дневно 250 евра – избиват ги с 6-ма самци и заработват от 7-ия нататък.

“Българската проституция е феноменална – заявява френски съдия, екстрадирал дашни дами от всички нации. По думите му жените за продан у нас са “под контрола на архаични закони, а сутеньорите поддържат корупционни контакти с публичната власт. Става дума за плащане в брой на полицаи, за депутати лобисти и за включване на техни роднини в този бизнес с бързи пари.”

Така ли е у нас наистина? Или само така им изглежда на чужденците? Според социолози и юристи българската политика против проституцията стартира още през турското иго, но оттогава става все по-хаотична и неефективна.

Още възрожденският печат съобщава за керханета и кафе шантани с “арфянки”, сочи изследване на д-р Васил Миков от БАН. След Освобождението големите ни градове са залети от леки жени - рускини и циганки. Разложението на нравите се приписва на въведената от Мидхад паша “а ла франга цивилизация”. И се бори с европейска регламентация. Според нея проституцията е неизкоренима и е по-добре да се легализира. Проституиращите се вкарват в полицейски списъци и в публични домове на определени улици, тия с венерически болести се изолират. Тайната проституция се преследва. На презрените женски се забранява да скандализират населението, като се разхождат с мъже и ярки дрехи. Така е до 1929 г., когато със Закона за народното здраве публичните домове се забраняват – заради следвоенния бум на бедността и корупцията и след появата на първия канал за блудници – слугини, келнерки и шивачки – от София за Марсилия. В Наказателния закон (1896) се появява дял “Разврат”, обявява се за престъпление свеждането към проституция на лица с неукрепнала психика и се предвижда строг тъмничен затвор за възбуда на съблазън по срамотен начин. Глава “Нарушения на нравствеността” отрежда наказания и за съдържател на блуден дом, който приеме лице от женски пол без да му каже защо. По Закона за полицията (1925) сводниците се интернират в провинцията. И преди, и след войните сексбизнесът е осъждан морално и предотвратяван с разумна политика от властта.

След 1944 г. към “уличниците” има нетърпимост, те се разглеждат като наследство от капитализма. Въдворяват се и те, и сводниците в лагери по Закон за трудовото възпитание (1945). Там съжителстват с уличени в неполитически престъпления - побойници, изнудвачи, алкохолици, безделници. В Ножарево, Рогозино, Скравена и др. села под надзора на милицията ги учат да се трудят, да се откажат от неморалните навици, да четат в библиотеки и т.н. В приетия през 1951 Наказателен кодекс (НК) се инкриминира не само склоняването към проституция, но и свождането към блудства и се добавя конфискация на местата за разврат. Така проституирането е сведено до минимум. “Жени с аморално поведение” има в големите градове и край военните поделения, но тях никой не ги експлоатира, освен тайните служби, които ги пускат на чужденци и “врагове на родината”.

В тая обстановка е написан през 1968 г. действащият и днес НК. В него за проституцията няма забрана. Има 3 престъпни състава: за склоняване и свождане към поквара и за предоставяне на помещения за това. Има и един чл.329 в НК, отреждащ затвор и пробация за “пълнолетно трудоспособно лице, което не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен и неморален начин”. Той се прилага, докато е заклеймен като “соцотживелица”: в демокрацията трудът бил право, а не задължение, имало безработица в пазарната икономика и не бивало да се наказва дейност, която не е забранена.

Най-общо, две са особеностите на най-новата ни политика срещу секс робията. Първо, тя следва средновековната традиция да се преследва само проститутката: тя се прибира от улицата за 72 часа в килия - я за неморален доход, я като предпоставка за катастрофи. И второ, придържа се към модерното правило, че законите са, за да се изменят и нарушават. Текстът за сводничество e изменян 7-8 пъти – 6 от които за увеличение на санкциите, които тъй и тъй рядко се налагат. Има и поправка “Ванко-1”, отменена като лобистка, която рязко намалява наказанието за сводничество без употреба на дрога.

Резултатът от тая политика? Криминалистите го наричат “масовизиране на проституцията”. То е очевидно - и за минувачите, и за труженичките и трафикантите. И е чуваемо на български език – и по нашите магистрали, и по чуждите улици на греха. Криминолозите го свързват с редица фактори – бедността, липсата на поминък в обезлюдените места, корупционните препятствия по пътя от престъплението до наказанието.

Докато тия фактори се извисяват на фона на обществената деградация, на публиката от 1991 г. насам се предлага периодично един празен дебат: за или против Закон за проституцията. Да, казват апологетите му – той ще извади на светло древния занаят, ще осигури здравна грижа, ще донесе в хазната приходи. Не, възразяват опонентите – легализирането на срамната професия ще я направи още по-приемлива за бедните, ще изостри бандитските апетити към нея, ще увеличи съпътстващите я престъпления – наркотърговия, корупция, пране на пари... Защо е празно това пърхане с тоя небивал специален закон за пеперудките? Защото никой специален закон у нас не е ликвидирал специалното беззаконие, за което се отнася. И не е успял задълго да отклони общественото внимание от грозотата на проституцията - женската, мъжката и политическата. Това внимание се привлича все по-трудно с приказки, особено, когато е заето с празните хладилници. Или с апартаментите на някой преял политик.

Коментари

Задължително поле