Българската Коледа е будителство, а не пропаганда

Съществува една максима, че когато човек си купи „Форд“, разбира колко хора карат „Форд“ по Земята. Когато една жена е бременна, разбира колко бременни се разхождат из града. Хората не забелязват очевидните неща, не забелязват страданието, не забелязват нищо, извън собствения кръгозор. Така сме устроени - да мислим само за себе си. Ние не мислим всекидневно за лошото, щото животът ни ще се превърне в кошмар.

Когато те удари съдбата и детето ти се роди с проблеми, или ги придобие по-късно, не просто разбираш колко много са различните, не. Животът те удря в стомаха и буцата остава там завинаги. Очевидно така сме създадени, че проглеждаме за чуждото страдание, едва когато то почука и на нашата врата. Не вярвам, че хората са лоши и не искат да помагат на тези в беда. Не вярвам, че и политиците са гадове, които единствено крадат (с някои изключения) и са слепи за децата, както ги наричаме „със специални потребности“. Незнанието обаче не винаги е невинност, защото след толкова много инициативи и толкова много говорене по медиите, различните деца остават различни и то най-вече по отношението на обществото към тях.

След седемнайсет издания, „Българската Коледа“ за първи път беше атакувана. Първо, от създателите на събитието, второ от различни посоки. „Защо няма да даря!“, „Безсмислено мероприятие“...

Когато Росен Плевнелиев стана президент, прегърна идеята с цялото си сърце, нищо че тя е създадена от „комуниста“ Първанов. Шефът на кабинета му - Екатерина Захариева преобърна земята, за да може цялата страна да живее с благотворителността. За първи път на балкона на Народния театър застанаха рамо до рамо всички български президенти - Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев. След това се роди и идеята да има „президентски съвет“. Не проработи, но самото събиране на четиримата държавници говореше вече много.

„Инициативата „Българската Коледа“ показва, че президентите могат да бъдат заедно в интерес на добродетелността и в интерес на дарителството“, каза тогава Плевнелиев. Тази година той не присъства на събитието. Не присъства и създателят на инициативата - Георги Първанов. Не присъства и Петър Стоянов. Не е ясно чие его е било препъни-камъка на единението, но очевидният разкол на големите ни държавници преди това важно събитие подрина и подрива „Българската Коледа“.

„Всички се справяме по-добре, когато работим заедно. Различията между нас имат значение, но по-важна е общата ни човечност“, казва един друг президент за благотворителността - Бил Клинтън.

Няма значение кой първи е нарушил добрия тон от бившите президенти, но резултатите са видими. Разединените президенти дадоха тон на десетки хора в социалните мрежи да атакуват инициативата, защото разединението е класическа българска пандемия.

Защо „Българската Коледа“ е важна? Тя е будителство, а не благотворителност в прекия смисъл на думата. Всяка година все повече и повече хора даряват и всяка следваща „Коледа“ събира повече пари за добри дела. Тези над два милиона, които може би тази година ще донесе на фондацията, с нищожни. В сравнение с трите милиарда лева, които НЗОК гълта всяка година, тези пари дори не могат да платят пиара на една средна фармацевтична компания. „Българската Коледа“ обаче прави нещо много повече. Стига да имаме сърце, тя ни кара поне за миг от годината да бъдем други. Да бъдем „деца със специални потребности“. Кара ни да видим и почувстваме церебралната парализа, кара ни да се замислим за аутизма, за малформациите, кара ни да се почувстваме родители на различните деца.

Фондът на НЗОК може да нараства всяка година, но това не я прави по-солидарна, по-човечна. Едно дете с церебрална парализа има нужда от всекидневни грижи, от рехабилитация, от любов, от внимание. НЗОК отпуска пари за... нищо. Рехабилитацията и грижата не са химия, от която да се взема комисиона. Всичко е на гърба на родителите и близките, когато има такива, да помагат.

„Българската Коледа“ дава вяра. Окрилява тези, които са в мъката си всеки ден, защото поне веднъж в годината тези хора срещат подкрепа. Може да не е много, но е поне веднъж в годината.

Пиян мъж блъска бременна жена на пътя. Тя почива в болницата, но лекарите успяват да спасят детето. Прогнозите са отчайващи. Казват на бабата, дошла да прибере тялото на дъщеря си, че няма смисъл да мисли за бебето. „По-добре си вземете куче!“, били искрени в циничността си. И тя била искрена във вярата и любовта си към това, което остава след гибелта на единствената u дъщеря, единственото дете. И така, година след година, от това дете, с издадена от лекарите присъда, се превърна в едно умно момиче, с проблеми, но обградено от любов и грижи. Без вярата на баба u това нямаше да се случи. Но тези хора имаха нужда и от нещо повече. И „Българската Коледа“ помогна. Помогна, защото много хора чуха и съпротивяха историята.

Няма лоша инициатива, когато ни обръща към доброто. Няма и не може да има. И на тези събития виждаме как се обединяват националните телевизии, виждаме как се обединяват бедни и богати, намръщени и усмихнати. Хора и хора. Някой написа, че политиците нямат място на такива събития. А къде им е мястото, ако не там? Само че трябва да направят нещо повече от това да си мерят егото, както се случи тази година и да свършат нещо смислено, защото в крайна сметка само те имат достъп до другата инициатива - законодателната.

 

Страдание в числа

Според официалните данни на Световната здравна организация броят на хората с увреждания в света през 2018 г. е между 500 и 650 милиона. Как такава огромна разлика - от 150 милиона, се приема като официално достоверна статистика, не е много ясно, но тези цифри означават, че най-малко 10% от населението на света, а именно 50 милиона от хората с увреждания са деца. Според статистиката на българската Агенция за социално подпомагане, през 2018 г. броят у нас на децата до 18-годишна възраст с увреждания надвишава 45 хиляди. От тях 6051 са с най-тежки увреждания.

Коментари

Задължително поле