Българският ген и пандемията

Карта със степента на зараза с коронавирус по държави от 27 април 2020 г.

Земите на нашия народ сякаш са пощадени от коварния вирус

Баща ми, проф. Емил Каменов Кръстев, изгради традиции при имунизациите у нас

Mожеше и да мълча по темата. Някакво упорито суеверие все ме караше да не обелвам зъб за коронавируса. Но Росен Петров в своето телевизионно предаване „Операция история“ (за какво му е туй ченгеджийско име на поредицата?) разказа за баща ми - професор по епидемиология, ръководител на катедрата „Епидемиология“ към Медицинска академия. Отправната му точка беше леко сензационна - как д-р Емил Каменов при навършването на 100 години (той почина в 2018 г. - на 102 г.) предсказал в интервю за ПИК, че предстои сериозна световна епидемия, демек коронавирусната. На 100 г. той рядко влизаше в чак такава научна кондиция, но е възможно да се е случило. По-важно в монолога на телевизионния водещ беше, че той припомняше заслугите на баща ми като водещ епидемиолог на България (дълги години беше ръководител на управление „Епидемиология“ към Министерството на народното здраве и социалните грижи) за ликвидирането на няколко епидемични болести у нас - малария, коремен тиф, туберкулоза и др.

Бил съм малък тогава и не мога да предоставя надеждни спомени по какъв начин го е правил и какви точно са персоналните му заслуги. След като в паметта ми за маларията стоят честите му командировки в крайдунавските градове и шараните оттам, не ще измислям как в къщи се е провиквал „Еврика!“ и е тръгвал на поредния си поход срещу вируси и бацили. Помня, разбира се, как свещенодействаха с майка ми - затваряха се с нея след работа в една от стаите и той u диктуваше текстове за статии и за първата си книга по епидемиология.

Най-важната му заслуга - припомни Р. Петров, и много актуална сега, е битката му за задължително ваксиниране против туберкулоза с БЦЖ.

Други са създателите на българската БЦЖ ваксина, най-добрата в света и сега. Но и техният старт в работата произлиза от грижата на отдадени на профилактиката лекари и администратори също да се ваксинират задължително всички деца. В основата на неговата настоятелност стои най-вече лекарското знание за сериозността на това заболяване и за високата му смъртност у нас. Ще припомня, че туберкулозата покосява двама от неколцината най-талантливи български поети между 20-те и 40-те години на миналия век - Христо Смирненски и Александър Вутимски. Но баща ми имаше и лична мотивация. Съвсем малък от туберкулоза се е разболял най-големият ми брат Камен (роден в 1938 г.), фамилната перла сред многото момчета. Излекували са го, като в основата на лечението му са стояли силно подкрепящите имунитета: хранене с пилешко месо и пиене на кръв от костенурка. (Тя е лечебната в народната медицина, г-жо Здравка Евтимова, а не къртичината. Но разказът Ви е чудесен.) После цял живот брат ми не хапна месо от хвъркати. А за костенурките нямам наблюдения. Но като се връщам към наблюденията, които имам, все по-необорим става изводът, че страданието - истинското, винаги води до благородни действия.

Когато предаването на Р. Петров ме провокира да откликна на темата, споделих намерението си с уважаван лекар. Реакцията, ескалираща до забрана, беше да не се занимавам с нещо, което не разбирам. (Некоректно ли е да кажа, че в същата позиция у нас са и някои, които взимат решения по случая.) Няма да навлизам в медицинските територии, не ще сащисвам населението с аргументи, които да прочета и да обявявам за мои съждения. Ще си служа cъс статистиката - щото нея мога да ползвам и нея намирам в промъкващата се истинска информация за епидемията. И защото - тя може да подтикне специфичната наука да тръгне в някаква продуктивна насока. Вярвам, че не съм подведен с данните, които използвам.

И така - в Русия всекидневно се публикуват три цифри - на засегнати от вируса, на излекувани и на починали. Както сумарно за страната, така и в разбивки по големи градове, области и автономни републики. Следващите цифри са от 24-25 април, като тестваните дотогава хора са около 2,5 мил. Засегнатите са 74 хил., излекуваните са 5-6 хил., а починалите - 634. Само за република Татарстан те са съответно: 250, 26 и нула. Много ниски са показателите за Алтайска и Памирска област (прародината Балхара), но тъй като там - особено през зимата, общественият живот е слабо активен, само ги споменавам.

В България цифрите тогава приблизително бяха около 900, 195 и 53. Като има една съществена уговорка - броят на тестваните у нас и в абсолютен брой, и процентно е значително по-малък. Иначе картината вероятно щеше да покаже доста по-голям брой засегнати. Дали затова у нас се тества масово не мога да отговоря. И сега нещо важно - само в две области у нас - в Търговищка, и в Разградска, няма активно болни и естествено - починали.

Не намирам и не мога да посоча цифри, но непрекъснато се споменава, че епидемията бушува в Северна Италия, докато в Южна Италия тя практически не съществува.

Използвам данни за три държави, за една автономна република и за няколко области в тях. Те не са произволно избрани. Но защо и какво ги свързва? Татарстан е някогашната Волжка България. Двете североизточни области у нас са сърцето на дунавските българи в историята. В Южна Италия през 7-и век се заселват българите на Аспаруховия брат Алцех. И главно в района Молизе (Южна Италия) създават градове. Днес там има селища, чиито жители се смятат за наследници на някогашните българи. След 1350 години в официално етнически чужда държава! Никак малко не са били българите тогава. За България е ясно. А Русия? Че на огромна територия там 9 столетия процъфтява могъщата Волжко-българска държава, с многобройно население. Доста преди завладяването u от Русия българи се заселват у съседите. А след това разселването на огромното население продължава, като компактно то се е запазило в така наречения Татарстан. А че е така, говори подемът на Русия след Петър I, когато във всички сфери преобладаващо водещи са незабравилите своя български етнически произход. Няма да призовавам генетиката, но тя крещи зад изложената статистика. Наред с поведенчески и други навици, които произлизат от същата тази генетика. Моят извод е ясен и без да го формулирам. Но нека да го има черно на бяло - на посочените места засегнатите, болните и смъртността са много по-малко от другаде. Независимо от бързината на мерките. И без да има досега някакво друго убедително обяснение.

Едно от малкото смислени неща, които чух между потоците думи около епидемията, беше изказването на проф. Кантарджиев, че лечението на болестта трябва да се търси на клетъчно ниво. Не знам кое го кара да произнесе тези думи. Тъй като е професионалист, сигурно - височайшата медицина. Е, аз, медицински нищият домашен арестант, ви казвам почти същото по пътя на статистиката и на интереса ми към истинската българска история.

Предупреждавам българина да не се разпищоли като прочете това. Това все пак е хипотеза, за мене убедителна, защото се основа на честно използвана, надявам се вярна, информация. Предстои лекарите и биохимиците да извършат главното сега - да намерят лека. Останалите много важни и сложни изводи и решения също предстоят. И те ще се извършат от истинските обществени епидемиолози и от истинските лечители. Битката изглежда ще е продължителна. Станалото просто ни припомни, че животът е борба. А в нея българите от 21 век трябва да използват силата си - традиции и интелект.

Коментари

Задължително поле