Българският приоритет – Черноморски дневен ред на ЕС

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Лансираната от Китай Инициатива за трите морета (Черно, Адриатическо и Балтийско) показва засилен интерес на глобалните играчи

Председателството на България на Европейския съвет на ЕС не може да бъде отнето. Дори теоретично – просто такъв механизъм не е предвиден в нито един от документите на съюза. Реалният въпрос е не дали ще има българско председателство, а какво българско председателство ще предложим. И не през призмата на техническата подготовка на зали и хотели, а като съдържателни теми, важни както за ЕС, така и приоритетни за България.

В Приноса на България към 18-месечната програма на Съвета на ЕС (това е официалното и съобразено с каноните на Брюксел название на документа, с който България предлага за съгласуване приоритетите си за работа на поредната тройка председатели: Естония, България и Австрия в периода юли 2017 – декември 2018) има практически всичко, което е важно за ЕС в момента. Това, което отсъства, е българският поглед – този приоритет, който ще даде политическия облик и ще осмисли присъствието на страната начело на съюза. Има достатъчно аргументи това да бъде дългосрочната стратегия на ЕС за Черноморския регион с приемането на Черноморски дневен ред на съюза.

През 2003 г. Гърция заложи като приоритет на своето председателство присъединяването на Балканите към ЕС. В резултат на това бе приет Солунският дневен ред, който оттогава насам определя европейската политика спрямо региона. По време на френското председателство през 2008 г. бе създаден Средиземноморският съюз, който наред с 28-те страни членки на ЕС обхваща и 15 държави от Северна Африка и Близкия изток. Същевременно ЕС има своя стратегия за Балтийския регион с разгърнати форми и утвърдена мрежа на сътрудничества, включително и с Русия. Като че ли единственото „безпризорно” море на ЕС е Черно.

Преди едно десетилетие ЕС направи опит да формулира свои подходи към Черно море като резултат от присъединяването на България и Румъния. През 2008 г. благодарение на двете нови страни членки и по инициатива на Германия бе приета т. нар. Черноморска синергия – инициатива на ЕС за регионално сътрудничество със страните от региона. Като цяло обаче инициативата бе твърде скромна като амбиции и финансиране (28 млн. евро за целия първи седемгодишен период), а впоследствие стана жертва и на изострянето на отношенията на ЕС с Русия след руско-грузинския военен конфликт. Същевременно бе утвърдено и Източното партньорство, включващо на практика същите страни от постсъветското пространство, но вече без Русия, която е част от синергията

Последните развития в региона като кръстопът на зоните на сигурност на Европа, Евразия и Близкия изток очертават сериозни геополитически разломи и рискове за сигурността не само на черноморските страни, но и на континента като цяло. Тук се пресичат силовите линии на напрежение между ЕС, НАТО и Русия, той е поле на амбициите на Турция за регионално лидерство, обременен е с многобройни и дългогодишни двустранни проблеми и сблъсъци, налице са много замразени и полугорещи конфликти. Разпадането на държавността на редица страни в Близкия изток и нарастването на опасенията от преливане на нестабилност, рисковете от международния тероризъм и радикалния ислям, бежанската криза и мигрантската вълна също оказват пряко влияние върху политическата динамика на региона. Същевременно заявените от новия американски президент Тръмп намерения да снижи нивото на конфронтация с Русия, както и лансираната от Китай в рамките на платформата 16+1 Инициатива за трите морета (Черно, Адриатическо и Балтийско) за модернизиране на пристанищната инфраструктура показват засилен интерес на глобалните играчи и търсенето на нови подходи.

Всичко това налага по-високо ниво на ангажираност на ЕС с развитието на процесите в региона, деескалация на напрежението, постепенно намаляване на риска от директен сблъсък на НАТО и Русия, подобряване на цялостната среда за сигурност и разработка на своеобразна мрежа от мрежи за регионален диалог и сътрудничество.

Реактивирането и надграждането на Черноморската синергия и превръщането й в дългосрочна стратегия на ЕС за Черноморския регион може да бъде този инструмент, който да даде началото на един по-позитивен процес и българското председателство на Съвета ЕС следва да заложи в приоритетите си лансиране на дискусия по този въпрос. За реализирането на подобен политически приоритет трябва отново да се търси сътрудничество със страни като Германия и Румъния, като то може да бъде процес, стартиран по време на  българското председателство, продължен от австрийското (страна, имаща сериозен интерес от свързването на Дунавското сътрудничество с Черно море) и завършен от румънското председателство в началото на 2019 г. Това би представлявало пряк български принос към общата външна политика и политика на сигурност на ЕС.

През 2018 г. ще се навършат десет години след съвместното заявление на министрите на външните работи на ЕС и на страните от Черноморския регион за разширено сътрудничество между ЕС и региона като едно цяло. Настъпва моментът за преглед на постигнатото, за по-голяма ангажираност както на ЕС, така и на региона, за дефиниране на следващи приоритети на сътрудничеството и механизми за изпълнението на тези приоритети, за повече гъвкавост и баланс между двустранния и регионалния подход. Разширяване на регионалното сътрудничество няма да разреши пряко спорните въпроси, но може да генерира повече взаимно доверие и с времето да подпомогне отстраняването на пречките за следващо по-високо ниво на сътрудничество.

Планирането на среща на министрите на външните работи на ЕС и на страните от Черноморския регион за лансиране на Черноморски дневен ред на ЕС с цел да надгради заложеното в Черноморската синергия икономическо измерение на регионалното сътрудничество със сътрудничество в областта на сигурността и да доразвие инфраструктурата на търговските маршрути ще внесе нов импулс и ще допринесе за цялостния просперитет, стабилност и сигурност на Европа.

Подобен подход е пряко изпълнение на заложеното в Договора за ЕС: „Съюзът развива привилегировани отношение със съседните страни с оглед установяване на пространство на просперитет и добросъседство, основани на ценностите на Съюза и характеризиращо се с близки и мирни отношения, изградени на основата на сътрудничеството.“

 

*Л. Кючуков е директор на Института за икономика и международни отношения

Б. Бенишева е бивш генерален директор по европейските въпроси в МВнР

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. статията е много правилна с оглед на това, че евроатлантическите ни търтеи трябва да си мръднат и те зaдниците….

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.