Бюджет 2020 - все едно не е имало криза

Изненади както в приходната, така и в разходната част

Предварителните данни за изпълнението на бюджета за 2020 г., макар и не толкова подробни, са пълни с изненади както в приходната, така и в разходната част. Консолидираните постъпления са със 150 млн. лв. (0,34%) по-високи в сравнение с изпълнението им през 2019 г. и с 1 млрд. лв. (2,3%) над очакваното изпълнение за 2020 г. Това навежда на мисълта, че негативният ефект от пандемията върху икономиката може да е по-мек от първоначалните очаквания. За сравнение, при последната икономическа криза номиналният БВП през 2009 г. се увеличава на годишна основа с 390 млн. лв., докато приходите се свиват с 2,3 млрд. лв.

В същото време, консолидираните разходи през декември изглеждат рекордно високи - 7,8 млрд. лв., като предният рекорд от 6,6 млрд. лв. е от декември 2019 г., което навежда на мисълта за ударно харчене преди изборите. По-детайлният прочит обаче разказва друга история. Първоначалната бюджетна рамка за 2020 г. преди двете актуализации предвижда разходи, без вноската в бюджета на ЕС, в размер на 45,4 млрд. лв., а публикуваните сега предварителни данни оценяват разходите на 46,5 млрд. лв., или 1,1 млрд. лв. над първоначалната прогноза. Това е ръст от около 2,4% в сравнение с проекта и 5,7% в сравнение с изпълнението им през 2019 г. Тези средства могат да се използват като ориентир за бюджетните антикризисни мерки на правителството, които включват:

- Схемата 60/40 - около 600 млн. лв., изплатени до началото на декември;

- Плащания за ваксини - около 230 млн. лв.;

- Други плащания за апаратура, медикаменти, нова система за спешни повиквания, поддържане готовността на болничната помощ при извънредна епидемична обстановка - 130 млн. лв.

- И др.

Стандартната практика е да се залагат неизпълнимо високи общи разходи, основно за инвестиции и текуща издръжка, след което неизпълнението им да се пренасочва с решения на изпълнителната власт към други пера, основно заплати, социални разходи и субсидии, както и допълнителни трансфери към общините. През тази година обаче ролята на допълнителните разходи е иззета от необходимостта от нови икономически и социални мерки за преодоляване на последствията от пандемията. Казано по друг начин - правителството е предвидило толкова голям буфер в бюджета, че фискалният ефект от пандемията, може да се определи на около 1,1 млрд. лв., от страната на разходите, плюс около 150 млн. лв. загуба на приходи.

Концентрирането на голяма част от разходите пред декември изглежда изненадващо само на първи поглед, но си има своето обяснение. На практика наблюдаваме същия подход, като през всяка друга година - потискане на месечните разходи до ноември и ударно разплащане през декември. В допълнение към това, през 2020 г. се наблюдава подчертано изоставане на разходите в периода април-август, което допълнително засилва горния ефект, в резултат на което разходите не само през декември, но и през септември-ноември са рекордно високи и с между 10 и 31% над съответните месеци на предходната година. С други думи - не че през декември се харчи безогледно, просто се наваксва неизпълнението от месеците до август. Това също е критика, която сме посочвали не веднъж - не само по отношение на стандартната бюджетна практика, но и при въвеждането на мерките за справяне с кризата - тъй като за бизнесите, работещите и икономиката като е важно както размерът на плащането, така и то да е навреме.

Предварителните бюджетни данни вдъхват както оптимизъм, така и притеснения. От една страна постъпленията в бюджета са над миналогодишните си нива, и макар кризата да се отразява по различен начин на отделните приходоизточници, това навежда на мисълта, че негативният ефект върху икономиката е по-малък от първоначалните катастрофични очаквания. От друга страна, правителството е имало толкова голям бюджетен буфер, че негативният ефект върху разходната част може да се оцени на „само“ 2,4% ръст.

От седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика, със съкращения

Коментари

Задължително поле