Вампирите около нас

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

В борбата с престъпността би трябвало да започнем от образа в огледалото

Психопатите, за разлика от психоболните, разбират какво правят и могат да носят наказателна отговорност

Едно дете на име Кристин е изнасилено и убито с голям камък в село Сотиря. Двама възрастни - мъж и жена, са застреляни в главата, нарязани на части и хвърлени във водоема до Негован. Какво е общото между тия събития? Че са кошмарни. Че стават известни в рамките на 24часа. И че в рамките на следващите 72 часа слизат от листата с криминалните новини и биват забравени.

Други подобни заемат местата им... Епизоди от филми на ужасите на живо дал Бог у нас. Помните ли Вероника, зеленооката студентка, насечена с брадва от оскотял крадец, който я спрял по пътя u, за да u вземе чантата? Помните ли воплите на баща й? А убиецът й?... Казваше се Илиян. Скоро ще забравим, разбира се, как се казва и душманинът на малката Кристин, макар че и неговото име (Мартин), както и това на Илиян, беше написано на плакати в станалите традиционни у нас траурни митинги за възстановяване на смъртното наказание.

Какви са тия същества - Мартин, Илиян? Човек ли е, който може да нарани 15 пъти с брадва случайно срещнато красиво момиче, за да му вземе парите? Двукрако ли е животното, способно да задоволи нагона си със 7-годишно момиченце, невинно като ангелче и да му строши главата?

Това са вампирски работи, казва Марин Марковски, прочут адвокат. „България от страна но розите се превърна в страна на вампирите“.

От една страна, на адв. Марковски може да му се вярва, тъй като е защитавал едни от най-жестоките убийци, съдени у нас. Но от друга страна, той бърка малко. Вампирите са мъртъвци, възкръснали в митологията и киното, които пият кръв и се страхуват от чесън и кръст. А Илиян, Мартин и тем подобните им са живи, ходят между нас по улиците, обитават съседните и нашите жилища, проливат кръв и са безстрашни, тъй като много пъти са оставали безнаказани.

Психиатрите ги определят като психопати. Не психичноболни, каквито са страдащите от психози - от шизофрения и други болести, които не се влияят от околната среда. А психопати - невротизирани хора, чийто брой е зависим от трудностите, с които се сблъскват в държавата и обществото. Не е българско откритие, че беднотията, невежеството и безработицата в обезлюдените по липса на поминък населени места бълват на талази престъпността, която властите наричат „битова“, сиреч обикновена част от бита. Българският принос е в кризата - нравствена, демографска, икономическа, която от години се сношава с простия народ и ражда аутсайдери - български граждани, които имат нищожни изгледи за успех, нямат професионални умения и таланти, и никой не се интересува от тях.

Виждали ли сте аутсайдер? Е, да. Във вашето село. Във вашия квартал. На вашия етаж. А може би и в огледалото?

Тия твари трудно оцеляват. Когато някой от тях е гладен, когато няма работа, защото наоколо няма работодатели, когато е самотен и си говори с телевизора, а той му обяснява как всички в България живеят все по-добре, как доходите им се увеличават, как завод до завода се издигат край тях.., той няма как да остане психично здрав. Неизбежно е да се невротизира от това разминаване на очевидното с разказаното.

Ако развие психоза, аутсайдерът ще остане необгрижен вероятно - ще обикаля в неугледен вид махалата и ще си говори сам. И да го обгрижат, ще е за кратко - ще го затворят в психиатрия и ще го пуснат да скита пак - немил недраг, избягван от познати, без средства за прехрана и лекарства... Ако му потрябват пари, тоя окаяник какво ще направи? Ще ги спечели от лотарията? Едва ли. Ще ги вземе от някой, ще го удуши, ако се случи така... Това е съдбата му в общия случай, ако живее в България. Защото тук система за лечение на психоболни извън стационара няма. Както няма и наблюдение над бившите затворници (осъждани веднъж като Мартин или 6 пъти като Илиян), макар че те по смисъла на закона са били уж лишени от свобода не за да бъдат изтезавани, а за да бъдат превъзпитани и възпряни от престъпни изяви.

Чудно ли е тогава, че толкова много горяни, диваци и върколаци се забелязват около нас?

„В България лудницата е извън психиатриите“, казва д-р Цветеслава Гълъбова, директор на психиатричната клиника в Курило.

То се видя и в репортажите след детеубийството в Сотиря.

Гледаме - цяло село гони човек, все едно е звяр. Той бяга, подплашен от пуснатите пред камерите полицейски кучета, които лаят. Телевизията предава пряко хайката от баби, лели, чичовци и един висш полицай. Спират беглеца с куршуми в краката. Кой го гръмнал, не е важно. Какъв е той? Тогава е само „заподозрян“ - забележете - заподозрян, т.е. възможен, предполагаем, а не осъден, не подсъдим, не обвиняем! И не е разпитан даже... Показват бабата на мъртвото детенце - ридаеща. Презумпция за невиновност ли? - по дяволите! Една жена казва: Заловеният е съден за блудство и е подивял. Виновен е, значи. Два дни по-късно ще направи самопризнания. Очаквано. Точка. Не питайте какво е това - диващина или разследване по НПК? И тая диващина не ражда ли още диваци, които ще убият още деца?

Вече се роди идея, законодателна: педофилите да се подлагат на химическа кастрация. Така било по едно време в Германия. А по кое време в Германия е било като у нас?

„В държавата е лудница - казва докторката от Курило. - Лудницата не е в психиатричните клиники, в тях има регламент. Но извън тях - край с регламентите. От което следва дезинтегриране на поведението с поведенчески проблеми.“

Неведнъж у нас се съобщава за „убийство, дело на луд, който е на свобода.“ Така беше, като откриха 4 трупа - на баба, дядо, син и снаха в къщата им в Каспичан. Телевизиите призоваха: „Опасните луди да се приберат!“

За щастие или нещастие обаче телевизионните призиви невинаги се изпълняват. Освен това се оказа, че зловещото кръвопролитие с нож не е сторено от психичноболен, а от психопат. Бил племенник на жертвите, претендирал за тяхна нива... Пратиха го в затвора за 30 години.

Психопатите, за разлика от психоболните, разбират какво правят и могат да носят наказателна отговорност. „Те са, които вършат престъпления с особена жестокост, не ценят човешкия живот, не спазват законите и ги нарушават грубо за свое добруване“, казва д-р Гълъбова пред „Труд“.

Дали има психопат сред роднините ви? А сред съседите? Сигурно.

Психопатът е, който удря с юмруци заради паркомясто. Или стреля по вас, ако се засечете на светофар. Или наръгва с нож домоуправителя, вместо да му плати 5 лева такса. Страшно е да се живее в един блок с психопат. И в едно село. Той ще изколи цяло семейство, ако детето му вдига шум, или ще зазида в кладенеца комшията, ако го погледне накриво.

Психопати са и „педофилите“, които патриотите искат да кастрират. Те са и „опасните луди“. Те са „вампирите“.

Затворите са пълни с психопати. Някои - осъдени до живот, като серийния убиец Момата. Други - затворени за 3 десетилетия, като тройния убиец от Каспичан, чиято доживотна присъда бе намалена в съкратено по време на съдебно следствие със самопризнания. 60 били кръволоците, които търпят наказания в килии 2/2 метра до края на дните си. Имало баща, син и внук сред наказаните садисти.

Проблемът е, че не намаляват. Наопаки даже. Виждаме ги навсякъде. И в телевизорите, когато един от тях казва: „ Доживотен затвор за тоя изверг (поредния изверг) е малко! Искам да бъде застрелян, разчленен и да покажат това по телевизията за назидание!“

Мастит юрист в студиото одобрително клати глава. Зрителите, от диваните си, кимат в знак на съгласие.

Средновековен лов на хора в полицейски операции? Бравооо! Стига лично нас да не ни заловят в такава операция и после да разследват имаме ли вина.

Вампирясваме масово.

Какво да се прави?

Може би в борбата си с престъпността би трябвало най-напред да обуздаем вампира, който виждаме насреща си в огледалото.

Коментари

Задължително поле