Семейство Калчеви събира стотици албуми, снимки и документи, както и кинолетопис от 50-те

Марциана Христова Петрова записвала в дневник кои филми е гледала и колко е струвал билетът

Варненска фамилия, събрала богат и уникален архив на рода си, впечатли европейски национални библиотеки, музеи в САЩ и Япония, културни центрове у нас и зад граница. Наследственият апартамент на семейство Румяна и Милен Калчеви в центъра на морската столица съхранява голяма експозиция от стари снимки, албуми, книги от родители и прародители, които са голяма историческа ценност не само в пределите на страната.

Копия на пожълтелите фотографии и картички са изпратени до съответните институции в държавите, които те касаят пряко или косвено. Семейството е получило десетки благодарствени и уведомителни писма от националните библиотеки на Полша, Унгария, Германия, Франция, Италия, Швеция, на Лос Анджелис, от музея на Джуди Гарланд в Минесота, от музея на киното в Москва, от генералните архиви на гръцкото правителство, от Управлението на замъците и дворците в Германия, от Българската национална филмотека и др.

Интересните артефакти касаят най-вече годините преди 9 септември 1944 г., като цялото наследство е разделено на два основни дяла - военен и граждански, обясни за „Труд“ Милен Калчев, бивш браншовик в туризма, който се е посветил сега в събиране и популяризирането на това културно богатство. Снимки са запечатали военната служба на дядо му Христо Петров през 1926-1928 г. във Варненския брегови укрепен пункт, откъдето е награден с книгата ''Поучения за войника - гражданин''. Но интерес в кметството на Бордо са предизвикали фотографиите на войниците с оръдия от системата „Шнайдер“. От управлението на дворците и замъците в Германия се заинтригували от снимки и картички на Христо Петров, който през далечната 1937 година посещава с група от България Лайпцигския мострен панаир.

Преди 9 септември 1944-а дядото на Калчев по майчина линия е бил търговец и гостилничар. Българската делегация на панаира, в която е имало само 4 жени, е посетила и се фотографирала пред замъка Сан Суси. От там се заинтересували кой е бил екскурзовод на групата, с каква цел е била там, става ясно от кореспонденцията на варненската фамилия. В колекцията с картички от това пътуване има изгледи от Полша, Унгария и на Лайпцигската гара от времето на Третия райх, когато на перона се веел тогавашният национален флаг на Германия със свастиката.

Милен Калчев пази и военната книжка на дядо си. През 1941 - 1943 г. той е бил мобилизиран в Беломорието - Гюмюрджина и Дедеагач, откъдето оставил около 70 фотоса - илюстрации от живота на българската войска по това време. Снимки на дядо Христо са запечатали старото питейно заведение във Варна „Одрин“ срещу адмиралтейството, някогашната бирария „Горна Трака“, закупената семейна къща в старата турска махала в града, строена между 1890-1910 г., собственост на местен имам или мюфтия, която била застрахована за 14 години напред след сделката. От онова време е запазен и изпълнителен лист с печат и подпис на Н.В. цар Борис III срещу длъжник на варненския търговец.

Истински летопис на киноманията край морето през 50-те години на миналия век представлява дневникът на Марциана Христова Петрова, дъщеря на дядо Христо и майка на Милен Калчев. Младата дама започнала да го води през 1946 г., записвайки всички филми, които е гледала, в кое кино и колко е струвал билетът тогава. „Исках първа да гледам всяка прожекция и винаги с лакирани нокти да бъда“, разказвала тя на сина си. В кинодневника й са вписани 283 заглавия на филми, които е гледала във Варна за периода 1946 -1949 г. Съветските и френските са по 48, американските и италианските - по 40, унгарските - 13. Около 50 заглавия на филми са без посочена националност.

По названията на салоните и смяната им с режима може да се ориентираме кога социализмът е превзел и културния живот на Варна, казва Калчев и дава пример с кино „Ранков“, преименувано в „Република“. На изпратеното му писмо до Националната филмотека веднага отговорили, интересувайки се от популяризирането на Седмото изкуство по това време в града. Във връзка с него влязла и шефката на Музея на киното в Москва Кристина Юрева. Киноманите във Варна са гледали някои от тогавашните руски романтични хитове като „Каменно цвете“, „Неспокойни сърца“, „Царицата на чардаша“ и др. В дневника на госпожа Марциана могат да се открият скици на тоалетите на главните героини във филмите. Майката на Калчев носи името на древния град Марцианопол, върху останките на който се намира родното й село - река Девня. Свещеникът отказал да я кръсти с това езическо име според него, но опърничавият й баща не спрял да настоява да го носи и чедото му получило истинското си кръщелно свидетелство чак, когато станало на 20 години, издава една от семейните тайни наследникът.

Снимките на младата Марциана са красели витрините на някогашните фотоателиета „Орион“ и „Идеал“. От своя баща Петър Калчев синът му пази 54 броя на илюстрования вестник „Седмица“ от 1946 г., в който силно са застъпени киното и литературата. Снимки и статии в него за холивудски звезди са изпратени в националната библиотека в Лос Анджелис. От 1939 и 1940 г. има няколко броя от семеен абонамент на вестник „Българско радио“. Изданието е от ранните години на радио Варна, стартирало първо в страната на 9 декември 1934 г.

Фамилия Калчеви е изпратила писмо до община Варна, за да представи своята богата сбирка, която пази родова и градска памет, но прави известна и морската ни столица по света. А с кореспонденцията, която води с националните институти на различни страни, иска да покаже, че тяхната култура е присъствала и присъства в България.