Всяко нараняване на културна ценност е престъпление
Познавам колекцията на Божков, тя е много ценна, в нея присъстват както големи български и чужди автори, така и много ценни артефакти. Тази колекция е правена с разбиране, с използване на знанията на консултанти и разбира се, с влагане на средства. Това е инвестиция в добрата българска култура.
Когато е взето решението за конфискация, институциите трябва да са активни, а професионалното им отношение е изключително важно. Когато държавата е предприела мерки за конфискация, това не прави артефактите и картините по-малко ценни, по-малко важни. В колекцията има шедьоври на византийската и тракийската цивилизация, след като те са регистрирани и публично обявени, те стават национална културна ценност.
Категоричен съм, че в случаи като този институциите много бързо трябва да вземат адекватни мерки за начина на вземане на произведенията, за тяхното транспортиране и предаване на определеното място. Ако мерките не са адекватни, самодейността и примитивизмът могат да нанесат непоправими щети на историята. Имаме прекрасни специалист и в НИМ, и в Археологическия музей при БАН. Ужасът, който преживяваме е в това, че хора с неразбиране за тези артефакти боравят с тях като с желязо за скрап и това е повод за негодувание. Всяко нараняване на културна ценност е престъпление. А морално престъпление е отсъствието на намесата на експерти и оторизирани министерства, чиято задача е опазването на ценностите. Това се нарича престъпно нехайство. Институциите не бива да следват събитията. Тяхното задължение е да ги предотвратяват.