Венко Марковски е македонскиот Кирил и Методий

Нашият граматик им написа азбуката през 1945 г

Без него още щяха да сричат с „черти и резки“ като древните българи

 

Лъжовна легенда е, че братята Кирил и Методий са автори на македонската азбука. Истината е в нашия граматик Венко Марковски. Той реформира делото на първоучителите и даде на комшиите четмо и писмо.

Без него още щяха да сричат с "черти и резки" като древните българи. Без Венко новооглашената Република Северна Македония нямаше да я има. Само с азбука може да се напише исторически документ!

Венко Марковски е псевдоним на Вениамин Миланов Тошев (1915-1988). Роден в Скопие, той израства под сръбски гнет. През 1937 г. минава границата и пристига в София. Единородците го посрещнат както брат среща брата. Дават му хляб, подслон и надежда.

Венко записва славянска филология и издава първите си книги. „Народни бигори“ (1938) и „Огинот...“ (1938) са на скопско-велешки диалект, част от югозападните български говори. В предговора към "бигорите" проф. Стефан Младенов обяснява: "В това, че г. Марковски, който е роден в Македония под сръбска власт и се е учил в сръбско училище, пише така хубаво български, няма всъщност нищо чудно, защото народът в Македония си говори български и пее своите български песни."

Ценителите на мерената реч посрещат ласкаво Венковите изяви. Теодор Траянов го нарича "млад и талантлив поет". Николай Лилиев вярва в "сигурността на едно дарование, което тепърва ще се развива и крепне".

Вместо да изпишат вежди, добронамерените отзиви вадят очите на младия талант. Заслепен, Венко Марковски започва да гледа на себе си различно. Всяка сутрин се взира в огледалото и открива, че расте. Скоро вижда снагата си поне с две глави по-висока от събратята по перо. Отражението не е на обикновено дарование, преценява той.

Хитреците от ляво това чакат. През 1934 г. Балканският секретариат на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал въвежда понятието "македонска нация". Тя трябва да се включи в Световната революция, от чийто пламъци ще се роди Съветска Македония.

Във връзка с директивата на комунистите им трябва човек като Венко. Тодор Павлов събира хвалебствията в сборника "Поезията на Венко Марковски" (1939). Вътре добавя свой панегирик за начеващия поет.

"Всяка негова песен - възторгва се философът - е сякаш напълнен с електричество кондензатор, който, докоснат, веднага те залива с потоци непосредствени, цялостни, първични, народни чувства. Това именно свойство е типично за големите лирици, които не разсъждават, не разказват и не рисуват само, а кипят, горят, бушуват и карат своите читатели да кипят, да горят, да бушуват."

Тези дънери в кладата на величието окончателно убеждават автора, че е гений!

Марксистите внушават на Венко, че нему е отредена историческа мисия. Той - Венко Марковски - е избран да създаде нов език, нова азбука и нова литература за новата македонска нация. Само екстраординарен талант като него е способен да го стори.

"Дойдох в България, за да помогна да се наложи македонският език като народен и литературен език на свободна Македония", започва да си вярва свръхдарованието. Венко се труди по въпроса както индивидуално, така и колективно в Македонския литературен кръжок. Там участват още десетина активисти.

До Девети септември 1944 г. работата е свършена. През октомври с огромен пищов на кръста Марковски отива в редакцията на в. "Литературен фронт". Влиза и докладва:

"Македония днес има свой литературен език. Предвижданията на мнозина български критици, особено на Тодор Павлов, Г. Бакалов и др., направени в печата още преди войната, се оказаха съвършено правилни. Така винаги е ставало в историята."

През ноември от първа страница на същата трибуна Венко Марковски илюстрира как звучи новият език:

Веруеме твърдо в другаринот Сталин,

веруеме твърдо в партийната крепос,

веруеме твърдо в советскиот строй,

веруеме твърдо в армиата красна,

веруеме твърдо в бескрайните степи,

веруеме твърдо в последниот бой!

Произведението обаче е написано с българската азбука, защото македонската още не е готова. "В тая насока упорито се работи - уверява Марковски. - Резултатът ще бъде кристализиран на един специален конгрес, на който ще вземат участие всички специалисти по тоя въпрос. Неговото решение ще уточни бъдещата азбука на македонския народ."

Лингвистичният форум е свикан от Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ). Член на президиума е Венко Марковски. Заедно с други видни граматици той изковава новите писмена. През май 1945 г. азбуката е готова и филолозите се снимат за спомен пред нея.

С новичко букварче под мишница Венко Марковски се запретва да прави нова по своята същност литература. Най-важното е да се внушава, че населението от югозападните предели на отечеството не е българско.

Македонци секога сте били

не болгарска кърф ви тече в жили.

Славяни сте со славянски език,

со адети свято що се пазят,

декламира македонскиот Кирил и Методий.

До средата на 80-те години Венко Марковски обира всички възможни награди, звания и отличия. Той е академик, лауреат на Димитровска награда, носител на орден "Георги Димитров". Венко Марковски е народен деятел на културата, герой на социалистическия труд, герой на Народна република България.

Коментари

Задължително поле