„Нисан“ съкращава над 10 000 работни места

Испанският премиер загуби вот на доверие в парламента

Нинова: Защо „Фолксваген“ отиват в Турция? Борисов да отговори!

Израел предлага управляеми противотанкови ракети на армията ни

Красимир Ципов: Няма достатъчно време да се преработи софтуера на машините за местния вот

Съдът на ЕС подкрепя колите с десен волан

Затварят за час магистрала „Марица“ между Димитровград и Харманли утре

Бюрхан Абазов: Заразата по свинете е влязла чрез фуражи

Кристиян търсел информация за Бойко Борисов и Сотир Цацаров (обзор) Хакерът съхранявал откритите сведения в папка с име “Търсене за Бивол”

Затварят тръбата в посока София на тунел „Витиня“ утре

Мохамед в „Левски“ за 3 години

Плащаме за паркиране с мобилно приложение

Данаил Кирилов: Няма да номинирам кандидат за главен прокурор

Нови 10 млн. евро ще бъдат инвестирани в пограничния регион между България и Турция

Д-р Емил Илиев, организатор на Джаз фестивала в Банско: Джаз фестът в Банско привлича туристи от цял свят

Венко Марковски е македонскиот Кирил и Методий Нашият граматик им написа азбуката през 1945 г

Без него още щяха да сричат с „черти и резки“ като древните българи

 

Лъжовна легенда е, че братята Кирил и Методий са автори на македонската азбука. Истината е в нашия граматик Венко Марковски. Той реформира делото на първоучителите и даде на комшиите четмо и писмо.

Без него още щяха да сричат с „черти и резки“ като древните българи. Без Венко новооглашената Република Северна Македония нямаше да я има. Само с азбука може да се напише исторически документ!

Венко Марковски е псевдоним на Вениамин Миланов Тошев (1915-1988). Роден в Скопие, той израства под сръбски гнет. През 1937 г. минава границата и пристига в София. Единородците го посрещнат както брат среща брата. Дават му хляб, подслон и надежда.

Венко записва славянска филология и издава първите си книги. „Народни бигори“ (1938) и „Огинот…“ (1938) са на скопско-велешки диалект, част от югозападните български говори. В предговора към „бигорите“ проф. Стефан Младенов обяснява: „В това, че г. Марковски, който е роден в Македония под сръбска власт и се е учил в сръбско училище, пише така хубаво български, няма всъщност нищо чудно, защото народът в Македония си говори български и пее своите български песни.“

Ценителите на мерената реч посрещат ласкаво Венковите изяви. Теодор Траянов го нарича „млад и талантлив поет“. Николай Лилиев вярва в „сигурността на едно дарование, което тепърва ще се развива и крепне“.

Вместо да изпишат вежди, добронамерените отзиви вадят очите на младия талант. Заслепен, Венко Марковски започва да гледа на себе си различно. Всяка сутрин се взира в огледалото и открива, че расте. Скоро вижда снагата си поне с две глави по-висока от събратята по перо. Отражението не е на обикновено дарование, преценява той.

Хитреците от ляво това чакат. През 1934 г. Балканският секретариат на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал въвежда понятието „македонска нация“. Тя трябва да се включи в Световната революция, от чийто пламъци ще се роди Съветска Македония.

Във връзка с директивата на комунистите им трябва човек като Венко. Тодор Павлов събира хвалебствията в сборника „Поезията на Венко Марковски“ (1939). Вътре добавя свой панегирик за начеващия поет.

„Всяка негова песен – възторгва се философът – е сякаш напълнен с електричество кондензатор, който, докоснат, веднага те залива с потоци непосредствени, цялостни, първични, народни чувства. Това именно свойство е типично за големите лирици, които не разсъждават, не разказват и не рисуват само, а кипят, горят, бушуват и карат своите читатели да кипят, да горят, да бушуват.“

Тези дънери в кладата на величието окончателно убеждават автора, че е гений!

Марксистите внушават на Венко, че нему е отредена историческа мисия. Той – Венко Марковски – е избран да създаде нов език, нова азбука и нова литература за новата македонска нация. Само екстраординарен талант като него е способен да го стори.

„Дойдох в България, за да помогна да се наложи македонският език като народен и литературен език на свободна Македония“, започва да си вярва свръхдарованието. Венко се труди по въпроса както индивидуално, така и колективно в Македонския литературен кръжок. Там участват още десетина активисти.

До Девети септември 1944 г. работата е свършена. През октомври с огромен пищов на кръста Марковски отива в редакцията на в. „Литературен фронт“. Влиза и докладва:

„Македония днес има свой литературен език. Предвижданията на мнозина български критици, особено на Тодор Павлов, Г. Бакалов и др., направени в печата още преди войната, се оказаха съвършено правилни. Така винаги е ставало в историята.“

През ноември от първа страница на същата трибуна Венко Марковски илюстрира как звучи новият език:

Веруеме твърдо в другаринот Сталин,
веруеме твърдо в партийната крепос,
веруеме твърдо в советскиот строй,
веруеме твърдо в армиата красна,
веруеме твърдо в бескрайните степи,
веруеме твърдо в последниот бой!

Произведението обаче е написано с българската азбука, защото македонската още не е готова. „В тая насока упорито се работи – уверява Марковски. – Резултатът ще бъде кристализиран на един специален конгрес, на който ще вземат участие всички специалисти по тоя въпрос. Неговото решение ще уточни бъдещата азбука на македонския народ.“

Лингвистичният форум е свикан от Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ). Член на президиума е Венко Марковски. Заедно с други видни граматици той изковава новите писмена. През май 1945 г. азбуката е готова и филолозите се снимат за спомен пред нея.

С новичко букварче под мишница Венко Марковски се запретва да прави нова по своята същност литература. Най-важното е да се внушава, че населението от югозападните предели на отечеството не е българско.

Македонци секога сте били
не болгарска кърф ви тече в жили.
Славяни сте со славянски език,
со адети свято що се пазят,
декламира македонскиот Кирил и Методий.

До средата на 80-те години Венко Марковски обира всички възможни награди, звания и отличия. Той е академик, лауреат на Димитровска награда, носител на орден „Георги Димитров“. Венко Марковски е народен деятел на културата, герой на социалистическия труд, герой на Народна република България.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (11)

  1. Нещо кат современния росен плeвнeлиев…

  2. Как може да пропуснете най-важното в историята на Венко Марковски – отказа от македонизма и бягството в България, книгата „Кръвта вода не става“ и т.н.?

  3. А освен това има и еврейска „кърф“ тоа бенджамен. Още през 1940 г. заедно с украинскио „руснак“ бернщайн започват да съчиняват „македонски“ език. Тоя „руснак“ е наставник на майката на сер гей дина, заедно отричаха, че рускиот язик има общо с българскио, макар всъщност напълно доказано да произлиза от него. Те тако е пролегала „вечната дружба“ со „братскиот“ савецки народ“. Самиот венко-бенджамен преди да се спомине признава своя „голем грех“ пред България именно за „македонскиот язик“. Поздравления за Тахов и за „Труд“, за таа важна историческа истина!

  4. ПРЕДАТЕЛ.“По делата им ще ги познаете.“Мухльо и подлизурко.

  5. венко лично го познавах:абсолютен боклук и подлога

  6. Всичко това е вярно, но странно защо липсва една съществена част от биографията му, съзнателно сте я пропуснали. След като през 1963 година Тодор Живков провежда референдум и културната автономия е отменена, Венко Марковски идва в България и отрича всичко, свързано с македонската нация и език. Преосмисля възгледите си и отново говори за българско съзнание и култура в Македония. Защо не сте описали и това, наред с другото???

  7. Защото предателят си остава предател.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.