Съд в Страсбург призна правото на Италия да не приема хуманитарен кораб със спасени мигранти

Ген. Атанасов за скандала с апартаментите: Цветанов каза, че няма кой да го накаже и се оказа прав

Кога на мъжа започват да му растат крила

Министър Петкова: Правителството няма отношение на кого ЧЕЗ ще продаде активите си в България

Сан Франциско забрани продажбата на електронни цигари

Протест срещу застрояването в столичния квартал Гоце Делчев

Народното събрание обсъжда годишния доклад на ВСС за 2018 година "Обединени патриоти" започват консултации за партийните субсидии

Робърт Милът дава показания за руската намеса в американските избори

Ердоган заяви, че Турция ще продължи със сондажите в Кипър

Създават Център за безопасно движение по пътищата

Обилни валежи с гръмотевици в 5 области днес

Мълния падна на метри от мъж в Монтана Не е пострадал сериозно

Тръмп смята, че доларът е твърде силен, обвинява за това политиката на ФЕД

На 26 юни 2019 да почерпят

Електрическа буря в кралския двор Jaguar I-Pace изстреля най-болезнената стрела към сърцето на Германия

Вечната и святата… и… Навършиха се 28 г. от смъртта на Елисавета Багряна

Елисавета Багряна

Великата поетеса е по-често споменава заради “Делото Вапцаров” отколкото заради творчеството й

Да раждаш стихове, значи и да ги зачеваш, т. е. да изживееш основанията за тяхното създаване

Невъзможна статистика е, но убедено ще заявя, че от много десетилетия Багряна е споменавана по-често около Вапцаров, отколкото заради поезията. Нейното свидетелстване не спира да бъде тема на спорове и идеологически закачки. Наричат този сюжет измислен казус, тоталитарна пропаганда и т. н. Но както и да го етикират, той възкръсва. И това иде да подскаже, че сюжетът е по-същностен от лесното етикиране. Ще го представя – за по-лесно, с част от моя опит като казус на невиновността и невинността. Наскоро, в късна вечер, оставихме с кола на 30 метра от входа на дома му мой приятел. След уверението му, че всичко е наред. Но той отскоро е започнал да губи ориентация нощем. И вместо да се прибере, обикалял безпомощно квартала. Научавайки, че го няма, дъщеря ми тръгна с колата да го дири. Преди време и аз бих тръгнал пръв, но сега потеглих да съм с нея. Приятелят бе намерен. Мисля си – и заради убедеността на дъщеря ми. Ако се беше случило нещо с човека, аз щях да съм невиновен – закарах го, не знаех за болестта. Но невинният щеше да бъде дъщеря ми – тя се посвети на спасяването.

Багряна несъмнено е невиновна за присъдата на Вапцаров. Той е избрал опасния път. Тя се е явила на процеса като негов защитник. Приемайки за верни думите , е отговорила утвърдително на въпросите на Вапцаров за неговия талант и значимост. Освен това свидетелстването в тази му форма не може да бъде спасително. Невиновна? Да, защото е извършила исканото от нея. Невинна? Нали знаете какво е това – да направиш всичко, с цялата си неистовост, за да спасиш човека. Всеки, но особено този, който е поставил таланта и живота си по-долу от съдбата на другите човеци. Да, вина няма, но няма и невинност.

Багряна /Елисавета Белчева – 1893-1991 г./ идва в литературата ни през 20-те години на ХХ век. Когато жените в нея имат статута на спътници на писатели-мъже: Евгения Марс – на Вазов, Мара Белчева – на Пенчо Славейков, Дора Габе – на Боян Пенев, или са гледани с ирония заради мъжки занимания – като Ана Карима. Идва и със запомнящ се псевдоним, подобно но своите съвременници Яворов, Лилиев, Смирненски, Елин Пелин, Добри Немиров, Ран Босилек.

Бидейки Багряна, тя с “Вечната и святата” става първата жена, освободена от предишните обременености на писателките ни. Единодушно е приета при дебюта си не само за надежда, но и за равноправен член на тогавашното мъжко висше литературно братство. За нея пишат похвални рецензии, статии и книги. В нея забелязват и приемат за доминанта – тематична и духовна – волността, счупването на задушаващите българката патриархални окови. Тази етикеция придружава Багряна и до днес. А тя противоречи на вековната роля на българката. Не знам защо недовидяна. Българката въобще не е силом подчинена в семейството. Напротив, нейната роля е на основен крепител и на равноправен на мъжа разпределител. Устойчивостта на българското семейство и на българския род – оттам и силата ни на народ, се дължи на устойчивото поведение на жената, с нейната осъзната покорност не пред груба сила, а пред любовта, отговорността и укрепването на семейното огнище. Нима с “Вечната и святата” се отхвърля вековният статут на българската жена, плод на носени добродетели, традиция и осъзнаван избор? Не се осмелявам да кажа да, но и не е неточно. Май е – и да, и не. Както показва дебютното заглавие, книгата налага представа за жената като вечна и свята. И двете определения са формулиране в по два стиха от едноименните стихотворения.

“Там нейната безсмъртна кръв е минала
и нейната душа на тоя свят отседнала”

“Там” е раждането, роденото дете, с което Багряна легитимира жената като вечна заради осигуреното дълголетие/вечност на човешкия род. В “Святата” /стихотворението е за Богородица/ заради раждането на сина Исус жената на Багряна е възнаградена и с неговата святост:

“… но ти чуваш: “Друг друга любете” –
и над люлката виждаш разпятие.”
Е, все пак има и разпятие, което е “възнаграждението” на Христос за посятата обич към другия. Но освен двете определения за майчинство, което прави жената вечна и свята, тя е още и дъщеря:

“… аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.”

Всъщност, според поетичните послания на Багряна българското женско присъствие напълно се вмества в понятията-формулировки вечна и свята. И самата поетеса във “Вечната и святата” се движи в осъзната от двете понятия емоционалност: тя е горда с предназначението си в рода /“Гергьовден”, “Сребърна сватба”/ и с майчината готовност /“Жертвата”, “Майчина песен”/. И все пак основният патос на дебютната книга произлиза от съзнанието за дъщерната принадлежност към земята. Лиричната героиня във “Вечната и святата” – за разлика от поетесата, вече омъжена и с дете, е в състояние на дъщерност. Тя търси, призовава и приветства любовта. Неясно коя – дали тази, която ще я отведе към рода, или само към мъжа, т. е. самодостатъчната. И така с легитимираните вечност и святост, женското начало във “Вечната и святата” получава и правото на първичната сила и волност на земята, на природата и природното в себе си.

Но важно е и какво следва след такъв паметен дебют. Следващата книга на Багряна “Звездата на моряка” /1931 г./ е продължение на първата, т. е. на влизане в зоната на извоюваната свобода. Нейното тематично изражение са опознаването на света и освободената женска любов. А идейно-емоционалното изражение са: насладата от срещата с културни, исторически и природни забележителности и изричането на различни нюанси на любовните трепети. Но литературните плодове от извоюваната житейска и творческа свобода не са така художествено убедителни като поривите към тях във “Вечната и святата”.

По-нататък – в “Сърце човешко” /1936 г./ и в “Мост” /1943 г./ Багряна ще опитва да осмисли трагиката на Човека и на събитията от средата на 30-те години и нататък. Тя вече е поетеса с изградени умения, с впечатляващ стих и с леко постигана образност. Това прави творбите й ефектно-авторитетни. Но те /“Клоунът говори”, “Херкулес на ХХ век” и др./ са добра част от литературната история, но не са същностните и вечни творби на времето.

В последните си творчески години Багряна създава няколко интересни стихотворения, обобщения-равносметка на живота й. Там срещаме признанието:

“Сама реших: вместо да раждам синове
да раждам стихове.”

След което пита: кое “от тях ще натежи”. Вечния въпрос на равносметката за твореца, но насочен и към начина му на живот. Защото. И ето го казусът невиновност или невинност в цялата му сложност. Популярността и признанието на Багряна са го решили така: невинен. Дали е така? Дано да е тъй!?

ВЕЧНАТА
Сега е тя безкръвна и почти безплътна,
безгласна, неподвижна, бездиханна.
Очите са притворени и хлътнали.
и все едно – дали Мария, или Анна е,
и все едно – да молите и плачете, –
не ще се вдигнат тънките клепачи,
не ще помръднат стиснатите устни –
последния въздъх и стон изпуснали.
И ето че широк и чужд е вече пръстенът
на нейните ръце, навеки скръстени.

Но чувате ли вие писъка невинен
на рожбата й в люлката съседна?
Там нейната безсмъртна кръв е минала
и нейната душа на тоя свят отседнала.
Ще минат дни, години и столетия
и устните на двама млади, слети,
ще шепнат пак “Мария” или “Анна”
в нощта сред пролетни благоухания.
А внучката ще носи всичко: името,
очите, устните, косите – на незримата.

СВЯТАТА
Аз те знам, Богородице бледа,
с младенец осиян на колене.
Твоят поглед е странно загледан,
твойте устни нашепват моление.

Мъдреци беловласи и славни,
пред нозете ти ничком склонени,
за отрока, предречен отдавна,
са дошли на свето поклонение.

И наричат го син на небето,
и наричат го цар на земята,
но ти чуваш: “Друг друга любете” –
и над люлката виждаш разпятие.

ПОТОМКА
Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.

Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.

Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.

Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.

Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.

Може би съм грешна и коварна,
може би сред път ще се сломя –
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.

ВЕЧЕРНА ПЕСЕН
Изнизва се, изнизва броеницата
на дните ми човешки.
Търкулват се неудържими
от пръстите ми отмалели
зърната черно-бели.
И все едно –
били те леки или тежки,
празни или пълни,
все едно –
ще ги погълне
зърно подир зърно
в неразгаданата си тайна
вечната безкрайност…

Да, тъжно ми е –
както всекиму, поел към края…
Но не роптая,
не се и плаша –
благодаря:
Родих се и живях на тази наша
хилядолетница земя.

И слънцето ме гря,
и вкусих и най-сладкия,
и най-горчивия й плод…
И радвах се, и много страдах –
но никога не те проклех,
а благославях те – Живот!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.