Енергийният министър Петкова: Без въглищните централи не можем да осигурим енергийната сигурност на страната Предприемат комплекс от мерки за стабилизиране на ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД

Руски хакери тормозят Каруана?

Нинова: С 200% сигурност няма да съм водач на листата на БСП за евроизборите

Министър Ангелкова: Отчита се 4% ръст на нощувките в Пловдивско

Вътрешният министър Маринов посети полицията на Дубай

Започват номинациите за спортист и отбор на годината в Търговище

Прокуратурата няма да образува производство срещу Таско Ерменков Действията му не попадали в приложното поле на Наказателния кодекс

Кралев награди бронзовата медалистка от световното първенство по карате Ивет Горанова Състезателката спечели исторически първи медал за България от световно първенство по олимпийско карате

Симеон Сакскобургготски: Предсрочните избори са нормална практика, не бива да ни плашат

Привикаха депутатите от НФСБ на „Дондуков“ 1

Съдът потвърди присъда от 4 години затвор за смъртта на ученик, пресичал на зебра

БЕХ смени изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй“

Нинова предлага намаляване на заплатите на политическия елит 543 лева по-малко за депутатите и пропорционално намаление за президента, премиера, министрите и омбудсмана

Показват икони и дърворезби на възпитаници на ВТУ в Париж Изложбата се открива на 4 декември в Българския културен институт

Американската звезда Бет Харт готви вълнуващ концерт в НДК

„Вещицата” Марина Влади стана на 80 Блестяща кариера, обичана от ярки, останали в историята мъже, но и понесла тежки удари – това е съдбата на френската актриса

Някогашните златисти коси и сега са дълги, но сиви, почти бели. Усмивката обаче е все така младежка, а сините очи не престават да омагьосват. Най-краткият израз на случилото се през осемте десетилетия, които Марина Влади навърши на 10 май, се съдържа в думи от нейно интервю: „Не вярвам в Бог, а бих искала, защото щеше да ми е по-лесно. Провървя ми и с четирите брака, но най-хубавите ми години бяха с Висоцки… Животът ми е пълноценен – жесток, но красив. Никога не бих се оплакала от него.”

Откъде е псевдонимът

Истинското име на актрисата е Екатерина Марина Владимировна Полякова-Байдарова. Родена е в парижкото предградие Клиши-ла-Гарен, има три по-големи сестри.


Майка й – Милица Евгениева Енвалд, е с дворянски произход, дъщеря на царски генерал. Завършва прочутия Институт за благородни девици „Смолни” и става балерина, когато семейството й емигрира в Белград.

Баща й – Владимир Василиевич Поляков-Байдаров, произлиза от украинските цигани. В навечерието на Първата световна война завършва Московската консерватория и въпреки желанието му не го взимат на фронта. Заминава за Франция и постъпва там на служба като летец. След края на войната остава в Париж и започва да пее в операта. При едно от турнетата в Белград се запознава с Милица. Марина обожава баща си и след смъртта му избира псевдонима Влади.

В СССР са луди по нея

В детството и юношеството си тя учи в парижко хореографско училище, но не става балерина като майка си. За сметка на това се сдобива с красива осанка и грация, което много й помага в актьорската професия.
Първата си епизодична роля Марина получава на 11 благодарение на сестра си Таня, която играе главната роля във филма „Лятна буря”. Следват много други такива изяви, докато накрая девойката не получава главната роля във филма „Луксозни момичета” (Fanciulle di lusso) в началото на 50-те. Истински успех й носи филмът „Преди потопа”.

В Съветския съюз за Марина узнават след появата на филма „Вещицата” по повестта на Александър Куприн „Олеся”, където тя е красавица дивачка, живееща сама в гората. Популярността й е огромна, съветските девойки копират прическата, жестовете, облеклото, макиажа й. Пристигайки в широката страна през 1959 г., Марина е поразена, че тук я познават и обичат.

Лентата „Кралицата на пчелите” на Марко Ферери (1963) й носи световна известност.

Много мъже, трима синове

Първи на чара на 15-годишната хубавица не устоява 27-годишният Марчело Мастрояни, с когото играят в „Черни пера”. Темпераментният италианец преподава на актрисата първите уроци по флирт, както тя сама пише в спомените си. Той запознава девойката с „правилните” актьори и режисьори. Орсън Уелс и Жан-Люк Годар са й правили предложение за женитба, но тя предпочита 28-годишния Робърт Хосейн, актьор и режисьор с ирано-украински корени, известен на зрителите с ролята на Жофре дьо Пейрак в „Анджелика”.
Между другото, първоначално главната роля във филма е трябвало да играе Марина, но заради грандиозен скандал с мъжа си тя се отказва. От Робърт са двамата й синове – Игор и Петър.

Вторият й брак с летеца изпитател и собственик на авиокомпании Жан-Клод Бруйе е кратък. Кротналият се авантюрист мечтае за семеен уют, тя пък не може без киното. Ражда син Владимир и прекратява брака си.
През 1967 г. Марина заминава за родината на предците си, за да снима в Москва по покана на режисьора Сергей Юткевич. В живота й обаче настъпва големият обрат…

Висоцки – любовта и страстта на живота й

Двамата са заинтригувани един от друг още преди запознанството си. Той я вижда за първи път във „Вещицата”, а тя често е слушала за него. Казват, че когато я видял във филма, Володя казал: „Не зная как и кога, но това момиче непременно ще стане моя жена”. Срещат се на живо след репетиция на спектакъла „Пугачов” в Театъра на Таганка през 1967 г., когато канят френските актьори да се запознаят със съветските си колеги.

Висоцки се оказва рамо до рамо с Марина и те чувстват как между тях прескачат искри. Той я кани на гости при свои приятели и цялата вечер пее само за нея. На всички става ясно, че се заражда голямо, светло чувство. След това тя ще признае в интервю, че отначало Висоцки й харесвал преди всичко като актьор и бард, докато тя на него – като жена. Марина чувствала това, но почти година останали само приятели.
Връзката им върви тежко – тя във Франция, той в Съюза. Отделен проблем в отношенията им е алкохолната му зависимост, от която тя всячески се опитва да го спаси. Понякога това й се отдава, но всичко завършва с нови сривове. Независимо от това на 1 декември 1971 г. те се женят. Деветте години съжителство не са лесни – бурни скандали, сълзи, проклятия… Марина прави и невъзможното бракът да оцелее. Убеждава Володя да си имплантира капсула есперал, която би го убила, ако докосне алкохол. Тази процедура удължава земния път на Висоцки с 6 години, но често той вади с нож импланта от тялото си и после моли отново да го „пришият“.

По-късно Марина ще си спомни за този брак като най-тежкия и едновременно с това – най-щастливия период в живота си.

Спасителят онколог

След смъртта на Висоцки през 1980 г. тя изпада в депресия. Андрей Тарковски, който се лекува във Франция, я запознава със своя онколог – Леон Шварценберг, който й помага да преодолее състоянието си. Той е герой от Съпротивата, бъдещ заместник-министър на здравеопазването на Франция. Приятелството им постепенно прераства в интимност, скрепена и в законен брак.

Докторът е учен и политик, благотворител и обществен деец. Помага на бедните, поддръжник е на евтаназията, което му струва поста. Сполетява го болестта, от която лекува другите, и той умира през 2003 г.
Марина отчаяно се опитва да избяга от реалността и още преди кончината му хваща здраво чашката, прекарвайки 2 години в алкохолно опиянение. Да се спаси, й помага писането. Така първо се появява автобиографията „24 кадъра в секунда”, последвана от много други.

Толкова мъка…

Марина едва не загубва сина си Игор, който решава да търси късмета си в Полинезия през ноември 1996-а, но е пометен на пътя от пиян шофьор и получава фрактура на черепа. Изпада в кома, от която никой не се наема да прогнозира дали ще излезе. Игор се връща към живота, но по обратния път е загубил завинаги разума си.

През същата година Марина погребва 4-годишната си внучка Мирела, която за секунди издъхва от спукана аневризма. Момиченцето е дъщеря на Владимир, от когото е и единствената друга внучка на Марина – Ванина, която наскоро я дари с правнук.

Трудно е да запазиш присъствие на духа след толкова трагедии!

През май м.г. актрисата продаде на търг вещи, свързани с Висоцки. Независимо от лавината от коментари тя твърди, че това са нейни лични предмети, а не собственост на барда, и се чувства в правото си да се разпорежда с тях – икони, книги, ръкопис на последното стихотворение на големия поет, негова посмъртна маска и много други. Тя ги е пазела много години, терзаейки се от спомени, и било дошло време да се раздели с любовта и болката и да престане да тъгува.

„Тя е истинска хищница!”

Руската емигрантка Татяна Фролоф, която е била приятелка с родителите на актрисата, описва съвсем различен неин портрет. Майката непрекъснато внушавала на Марина и на сестрите й, че са суперталантливи и всички средства за постигане на известност са добри. В резултат още като дете бъдещата разбивачка на сърца била доста „отприщена”.

Веднъж гостите изпаднали в шок, когато 10-годишното момиченце, надянало пачка на балерина и сребърни пантофки, се кълчело като в кабаре – вдигало полата над главата си и дръзко намигало на мъжете.
Според сестра й Олга тя изгубила девствеността си на 15, а първият й мъж, естествено, бил кинопродуцент, и то с майчината благословия. Така и получила първата си роля в „Черните пера” с опитния в сърдечните работи Мастрояни. Девойката веднага превключила на Марлон Брандо, влюбила се в него и започнала да крои планове. Но на него и през ум не му минавало да се захваща с малолетна. Тя изпаднала в дива истерия, затворила се в стаята си, ридаела, чупела съдове… Веднъж се наложило да разбият вратата, опасявайки се, че може да посегне на живота си. Извикали и лекар – бащата на Татяна Фролоф.

„Тя е истинска хищница – уверява Татяна, – освен това е завистлива, злобна и зла.” Като доказателство дамата разказва как веднъж им отишла на гости, нагиздена с нова красива шапка. Марина ахнала от изумление, след време се направила, че не вижда модния аксесоар, който Татяна оставила на стола, и седнала върху него. Изящната шапка се смачкала, а в очите на младата завистница святкали злобни пламъчета.

През последните години на съвместния й живот с Висоцки, по думите на неговия приятел Едуард Володарски, той искал да се разведат. И дори се страхувал от нея! Веднъж тя го завела при своя психоаналитик. След дълъг разговор той й съобщил резултатите и Марина била бясна: „Този идиот ми каза, че аз представлявам за Володя голям черен облак!”.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.