Одобрен е годишният доклад за състоянието

на отбраната и въоръжените сили

Правителството одобри и предлага на Народното събрание да приеме Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за миналата година. Документът отразява текущото състояние на военните аспекти на националната сигурност и резултатите от изпълнението на политиката в областта на отбраната през 2016 г. С него Министерският съвет представя обосновани изводи и насоки за съсредоточаване на усилията през следващия отчетен период.

През 2016 г. във въоръжените сили са проведени 258 учения, като подготовката е съсредоточена предимно в тактическите звена до батальон/дивизион. Формирования и отделни военнослужещи са участвали в 14 мисии и операции зад граница на НАТО, ЕС и ООН. Общият брой военнослужещи, участвали в планираните ротации през годината, е около 760.

Общо 100 специализирани формирования за овладяване на последствия от бедствия са поддържали постоянна готовност и са провели общо 152 операции за оказване на помощ на населението с участието на 815 военнослужещи и 161 единици техника. В операцията за съвместни действия с органите на МВР по охрана на държавната граница с Турция до края на 2016 г. са се включили над 2700 военнослужещи.

Продължи изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 и основаващият се на нея План за развитие на въоръжените сили, на пакета „Цели за способности на НАТО 2013” и поетите от страната ангажименти по 55 цели, както и подготовката на 50 формирования към колективната отбрана.

Основният извод от доклада е, че българските въоръжени сили са в състояние да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Това обаче продължава да се осъществява с редица затруднения, свързани със системния финансов недостиг, нарастващия некомплект от личен състав и лошото състояние на остарялото въоръжение и бойна техника. По тази причина някои задачи се изпълняват с ограничения.

Основните констатирани проблеми са свързани с некомплекта военнослужещи, който вече достига 20% от щатния състав, въпреки усилията за набиране и задържане на подготвен личен състав; недостатъчното ресурсно осигуряване на въоръжените сили; затрудненията по поддържането и развитието на отбранителните способности.

В доклада се предлагат конкретни действия в рамките на Бюджет 2018, насочени към стартирането на политики за решаване на най-сериозните проблеми на въоръжените сили, както и за планомерното изпълнение на целите от Програма 2020. Те са в съответствие с приоритетите от правителствената програма в сектор «Отбрана».

Коренно променената среда на сигурност налага и провеждането на дебат за постигане на траен политически консенсус и изготвяне на национален план за увеличение на бюджета за отбрана до 2% от БВП до 2024 г., в съответствие с решенията от срещата на върха на НАТО в Уелс. Предвиждат се също комплексни мерки, свързани както с реализирането на политика за устойчиво кариерно развитие на хората в отбраната и търсенето на възможности за повишаване на възнагражденията на военнослужещите, така и с повишаването на тяхното социално положение и издигането на престижа на военната професия. През 2017 г. основните усилия ще бъдат съсредоточени върху поддържането и развитие на необходимите способности за планиране и водене на операции по трите мисии на въоръжените сили, реализацията на основните инвестиционни проекти за модернизаия и изпълнението на комплексни действия за преодоляване на некомплекта от военнослужещи.

Правителството одобри Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия

Правителството одобри Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия (Индустрия 4.0) като основа за разработване на Стратегия за участието на България в Четвъртата индустриална революция. С приемането на Концепцията в българската икономика ще се създадат условия за развитие на съвременно индустриално производство чрез интеграция на интелигентни производствени системи и процеси.

Най-важната задача на Концепцията е да създаде рамка, в която ще се съсредоточат усилията за подпомагане на българската икономика, за да се адаптира и да приеме активна позиция към новите глобални технологични и социално-икономически процеси, предизвикани от технологичните нововъведения, обединени от понятието „Индустрия 4.0“.

Приемането на Концепцията ще позволи да се приемат конкретни политики и мерки за цифровизиране на реалната икономика и производствения сектор. Също така ще се създадат условия да се координират политиките, инструментите и механизмите в различните ресорни министерства в съответствие и с политиките на Европейския съюз в тази област.

В Казанлък ще бъде открит Tехнически колеж

към ТУ – София

Правителството прие постановление за откриване на Технически колеж – Казанлък, в структурата на Техническия университет – София. Откриването на основното звено е по предложение на ръководството на висшето училище и въз основа на проект, положително оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация.

В Техническия колеж – Казанлък, ще се обучават студенти по специалности от професионално направление „Машинно инженерство” за придобиване на висше образование на степен “професионален бакалавър”. Капацитетът на учебното заведение е 230 студенти и е съобразен с институционалния капацитет на Техническия университет – София.

В колежа ще се обучават кадри за нуждите на редица предприятия в Казанлък и региона в областта на металообработването, производството на елементи за хидравлични съоръжения, както и за индустрията, свързана с военнопромишленото производство. Наличието на структура на висше училище в града ще допринесе за подобряване на достъпа до висше образование, създаване на устойчива връзка между висшите училища и пазара на труда за постигане на съответствие между търсене, както и предлагане на специалисти с висше образование.

83 деца ще получат персонални пенсии

83 деца без право на наследствена пенсия от починал родител ще получат персонални пенсии в размер на 108,88 лв. месечно, реши правителството.

Пенсиите са в размер на 90 на сто от социалната пенсия за старост и ще се изплащат от 1 септември. С отпускането им ще бъдат подпомогнати 44 семейства, останали в затруднено финансово положение.

Създадени са условия за модернизация

на рибарско пристанище във Варна

Правителството учреди в полза на община Варна безвъзмездно право на строеж върху имот, част от морското дъно, в границите на вътрешните морски води на България в Черно море. Това ще позволи на община Варна да реализира проект за модернизация на рибарското пристанище „Карантината” по Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020.

Проектът за модернизация и реконструкция на рибарско пристанище „Карантината“ включва пристрояване и надстрояване на съществуващото хидротехническо съоръжение и изграждане на нови пристанищни съоръжения за защита на пристанищната акватория от ветрово и вълново въздействие, за приставане и обслужване на риболовните кораби и за разтоварване и първа продажба на уловите от прясна риба.

На община Левски е прехвърлена собствеността върху терена и сградите на Професионалната гимназия по селско стопанство „Никола Й. Вапцаров“ в града. Досега имотът е бил в управление на Министерството на земеделието, храните и горите като неин принципал. Промяната на собствеността е поради обявяването на гимназията за общинско училище.

С друго решение за частна държавна собственост беше обявена 2-етажна сграда във Велико Търново с предоставено право на управление на МВР за изпълнение на функциите на Районната служба за пожарна безопасност и защита на населението и на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Сградата е в аварийно състояние, а възстановяването й е нецелесъобразно и изисква значителен финансов ресурс. Правителството даде съгласието си тя да бъде премахната.

Република Корея открива почетни консулства

във Варна и Бургас

Министерският съвет даде съгласие във Варна и в Бургас да бъдат открити почетни консулства на Република Корея, които ще обхващат териториите на двете области. За почетен консул във Варна е предложен Иво Михайлов, а в Бургас – Йосиф Спиридонов.

Двамата са представители на бизнеса и поддържат и развиват дългогодишни контакти с партньори в Република Корея.

Откриването на почетните консулства ще предостави нови възможности за развитие на отношенията между двете държави в тъговско-икономическата сфера, младежта и спорта, културния, научен и образователен обмен.

Страните по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа

подписват споразумение за автоматизиран обмен

на ДНК данни

Правителството одобри присъединяването на България към споразумение за автоматизиран обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрация на МПС. Споразумението ще бъде подписано още от Албания, Австрия, Босна и Херцеговина, Унгария, Република Македония, Молдова, Черна гора, Румъния, Сърбия и Словения.

Подписването на споразумението е израз на волята на страните за установяване на полицейско сътрудничество по отношение борбата със заплахите срещу обществената сигурност, свързани с превенцията, разкриването и разследването на престъпления, както е заложено в сключената между тях Конвенция за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа.

Компетентен орган за прилагане на споразумението от българска страна е Министерството на вътрешните работи.

България ще се присъедини към две технически споразумения между страни от НАТО

за взаимна поддръжка

Правителството одобри присъединяването на България към две технически споразумения, сключени между страни от НАТО – за взаимна поддръжка чрез обмен на услуги в областта на въздушния транспорт и дейности на военновъздушните сили и за взаимна поддръжка чрез обмен на услуги в областта на транспорта по повърхността за осигуряване на дейности на въоръжените сили.

Решението ще позволи на България да изпълнява поетите военни ангажименти, произтичащи от пълноправното членство на страната в НАТО, с което ще бъдат повишени отбранителните способности за гарантиране на националната сигурност и интегриране към колективната отбрана.

Приета е Работната програма

на Комуникационната стратегия на България за ЕС

Министерският съвет одобри Работната програма на Комуникационната стратегия на България за Европейския съюз за 2017 г. Общият бюджет за изпълнението й възлиза на 900 000 лв. За изпълнението на Националния план по програмата са предвидени 360 000 лв., а за Международния план – 540 000 лв.

В Националния план на Работната програма са включени дейности, които ще бъдат осъществени с цел последователно провеждане на правителствената политика за повишаване информираността на българското общество за ролята и приоритетите на Европейския съюз. Акцент ще бъде поставен върху комуникационни инициативи, популяризиращи приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС и насърчаващи партньорството в процеса на вземане на решения в ЕС.

В Международния план дейностите са насочени към изпълнение на дългосрочните приоритети на страната ни в областта на външната политика, включително утвърждаване на положителния образ на България като член на ЕС и популяризиране на активното й участие в разработването и осъществяването на политиките на Съюза с акцент върху пълноправната интеграция на страните от Западните Балкани и задълбочаване на сътрудничеството със страните от Източното партньорство.

Със същото решение е приет и отчетът за изпълнение на Работната програма за 2016 г.

Управлението на риска във фермерството е основна тема на неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Правителството одобри позицията на България за неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе в периода 3-5 септември в Талин.

Тема на заседанието ще бъде „Управление на риска: Предоставяне на фермерите на ефективни инструменти за управление на риска след 2020 г.“. Министрите на земеделието на ЕС ще изразят мнението си за възможните подобрения в областта на управлението на риска с оглед засилване ефективността на инструментите, както и за необходимостта от увеличаване на резерва за кризи и по-голямо хармонизиране на нивата на директните плащания, част от които да се заделят във фонд за управление на риска.

Министрите ще дискутират и въпроса дали фермерите са осъзнали своята отговорност за управлението на рисковете и ОСП осигурила ли им е достатъчно ефективни инструменти, за да реализират тази своя отговорност.

На заседанието също така се предвижда европейският комисар по здравеопазване и безопасност на храните Витенис Андриукайтис да представи информация за актуалното развитие по случая със заразените с фипронил яйца.

Одобрени са промени

в Правилника за прилагане на ЗОВС

Правителството одобри промени в Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. С тях се прецизират и допълват разпоредби, за да бъде приведен Правилникът в съответствие с последните изменения в ЗОВС.

Основната цел на промените е да се подобрят възможностите и редът за повишаване на образованието и квалификацията, свързани с кариерното развитие на военнослужещите, да се оптимизира преминаването на войниците (матросите) в сержантския (старшинския) състав, създават се предпоставки за преодоляване на некомплекта във въоръжените сили.

Това се постига чрез регламентиране на реда за повторно наемане на военна служба, подобряване на възможностите за кариерно развитие на военнослужещите, опростяване на процедурите по назначаване и преназначаване на длъжност, уточняване на правилата и реда за обучение на войници/матроси и сержанти/старшини в редовна и задочна форма на обучение, разписване на реда за назначаване на длъжност на български граждани, завършили висши военни училища в чужбина и за приравняване на квалификацията им и т. н.

Правителството създавава Координационен борд

по въпросите на Българското председателство

на Съвета на ЕС

Министерският съвет прие постановление за създаване на Координационен борд по въпросите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. С него се гарантира оперативното проследяване на преговорния процес в рамките на Съвета от всички заинтересовани страни. Изрично се предвижда при необходимост Бордът да дава указания за начина на водене на преговори, както и да предлага на Съвета по европейските въпроси промени в рамковите позиции по разглежданите досиета.

Председател на Борда е заместник-министърът за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, отговарящ за връзките с Европейския парламент. Членове са началникът на политическия кабинет на министър-председателя, заместник-министри, представители на ръководните органи на други институции и ведомства, постоянният представител на България към ЕС, директорите на дирекциите «Координация по въпросите на ЕС» в МС и «Политики и институции в ЕС» в МВнР.

С постановлението се регламентира и начинът на подготовка на участието на заместник-министъра за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, отговарящ за връзките с Европейския парламент, в заседанията на Европейския парламент.

С цел провеждане на успешно Председателство се предвижда и регламентирането на основните принципи на работа на българските държавни служители, които ще председателстват заседанията на Съвета на Европейския съюз и неговите подготвителни органи.

Правителството одобри проекта на нов закон

за физическото възпитание и спорта

Министерският съвет одобри проекта на нов Закон за физическото възпитание и спорта и предлага на Народното събрание да го приеме.

Новите изисквания и потребности на обществото в сферата на спорта и физическата активност налагат приемането на закон за регулация и мениджмънт на системата на спорта, който да осъвремени и систематизира нормативната уредба в сферата на спорта. Законопроектът има 15 глави и 153 члена, а действащия закон – 12 глави и 69 члена.

Законопроектът предвижда промени по отношение на възможностите за инвестиции в спортни обекти и съоръжения, по отношение на статута, правата и задълженията на спортните организации и регламентира на ниво закон борбата срещу употребата на допинг. Законопроектът осигурява провеждането на държавната политика в сферата на спорта и засилва текущия контрол и изискванията към спортните организации.

В проекта се създава възможност спортният клуб да бъде регистриран и като всякакъв вид капиталово търговско дружество, като се запазва действащото сега правило финансиране с публични средства да могат да получават само спортните клубове, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. Съществени изменения, които ще позволят да се ограничи съществуването на клубове-фантоми, са изискването спортните клубове да бъдат членове само на една спортна федерация, както и задължението да имат наети треньорски кадри, за да бъдат вписани в регистъра на спортните организации. Изрично е предвидена възможността за създаване на студентски спортни клубове, които могат да се подпомагат финансово от висшето училище и Министерството на образованието и науката.

Новата уредба на спортните федерации предвижда издаването на безсрочна спортна лицензия от министъра на младежта и спорта и засилен последващ контрол върху федерациите, притежаващи лицензии. Има нови изисквания по отношение на лицензирането на федерациите – трябва да имат най-малко 15 клуба за членове, регистрирани в три административни области. В действащия закон изискването е за седем клуба. Федерациите могат да получат финансиране с публични средства, ако имат не по-малко от 20 члена или когато картотекиран от тях спортист е спечелил на олимпийски игри медал за България по съответния спорт.

Законопроектът въвежда националната паралимпийска организация, която е член на Международния паралимпийски комитет и е част от т. нар. „специални организации“ в областта на спорта. По смисъла на законопроекта такива са още Българския олимпийски комитет, националната организация за спортно-туристическа дейност (в момента Български туристически съюз) и обединените спортни клубове.

Законопроектът цели да създаде условия за ефективно използване и качественото обновяване на съществуващите спортни бази, привличането на по-сериозни инвестиции за изграждането на нови спортни бази при гарантиране на публичния или обществен интерес. Отчетен е фактът, че възвращаемостта на инвестицията в спортни обекти е най-бавна. В законопроекта е предвидено да има възможност за отдаване под наем и учредяване на право на ползване на спортни обекти и съоръжения държавна и общинска собственост за срок до 30 години в полза на спортен клуб, спортна федерация или обединен спортен клуб, които са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност и са вписани в съответния регистър на Министерството на младежта и спорта.

Законът се съобразява със задължението за спазването на европейските правила за държавната помощ при финансовото подпомагане на спортни организации. Дейностите, които се подпомагат финансово, са извън обхвата на правилата за държавни помощи, тъй като подпомагането се предоставя на юридически лица с нестопанска цел – лицензирани спортни федерации и спортните клубове – техни членове, за дейности в областта на развитието на спорта за всички и спорта за високи постижения.

Правителството отпусна близо 3,5 мли. лв.

за дейности по национални програми

в средното образование

Правителството одобри допълнителни трансфери по бюджетите на общини в размер на 3 482 140 лв. за финансово осигуряване на дейности по две от националните програми за развитие на средното образование за 2017 г.

За обучение на талантливи ученици за участие в олимпиади по НП «Ученически олимпиади и състезания» се предоставят 1 311 700 лв. За подобряване на условията за експериментална работа по природни науки по НП «Осигуряване на съвременна образователна среда» са осигурени 2 170 440 лв., които ще се използват за закупуване на уреди, прибори, пособия, реактиви и други консумативи за изпълнение на практически дейности.

Отпуснатите средства се осигуряват като трансфер от бюджета на Министерството на образованието и науката.

Министерският съвет утвърди класификацията

за разработване на бюджетите за следващите

три години

Министерският съвет утвърди класификация на областите на политики/функционалните области и бюджетните програми от компетентността и отговорността на съответния първостепенен разпоредител с бюджет по бюджетите на Министерския съвет, на министерствата, на държавните агенции и на Държавен фонд „Земеделие“ за периода 2018-2021 г.

В изпълнение на чл. 18, ал. 4 от Закона за публичните финанси бюджетните прогнози и проектите на бюджети на бюджетните организации, прилагащи програмен формат на бюджет, се разработват съгласно класификацията и в съответствие с одобрената Програма за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г.

Класификацията е разработена на база утвърдените с РМС 468/2015 г. области на политики и бюджетни програми за периода 2016-2018 г. Промените в нея са свързани с постъпили предложения от първостепенните разпоредители с бюджет за изменение на дефинираните области на политики/функционалните области и бюджетните програми, във връзка с настъпили нормативни промени, които засягат дейността на бюджетните организации:

изменението и допълнението на Закона за отбраната и въоръжените сили, във връзка с което министърът на отбраната предложи обособяването на отделна бюджетна програма с наименование „68 бригада „Специални сили“ към Политика в областта на отбранителните способности;

изменението и допълнението на Закона за съдебната власт, във връзка с което министърът на правосъдието предложи създаването на нова самостоятелна бюджетна програма „Държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията“;

заложените мерки 10 и 11 към приоритет Външна политика от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г., във връзка с което министърът на външните работи предложи за включване в класификатора на нова бюджетна програма „Международно сътрудничество за развитие и хуманитарни въпроси“ към Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация.

С утвърждаване на класификацията ще се постигне съответствие с приоритетите на правителството за периода на неговия мандат 2017-2021 г. и с актуалните функционални компетентности и отговорности на първостепенните разпоредители с бюджет, съгласно нормативната уредба, която да служи за основа при разработването на бюджетните прогнози и проектите на бюджети в програмен формат в рамките на бюджетната процедура за съответната година от периода 2018-2021 г. Освен това, класификацията ще се прилага и за разпределението на разходите по области на политики и/или бюджетни програми, което се утвърждава със закона за държавния бюджет за съответната година.

Одобрени са 1,2 млн. лева за продължаване изграждането на възпрепятстващото съоръжение

по българо-турската граница

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2017 г. в размер на 1 224 000 лв. за изграждане на допълнителен участък от временното възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница и прилежащия към него път по поречието на река Тунджа на територията на област Хасково.

Средствата за изпълнението на постановлението се осигуряват чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2017 г.