Дали процесът срещу Марин Льо Пен е ляв заговор? Някои избиратели мислят така

Анализът е на Адам Сейдж за The Times

Присъдата на парижкия наказателен съд, която забранява на Марин льо Пен да се кандидатира за държавни постове в продължение на пет години, отведе нейната популистка партия „Национален сбор“ в непозната територия. А с нея може би и френската политика.

Последиците са многобройни. Ще трябва ли сега партията да си търси лидер извън семейството на основателите си?

Ще отговори ли с политика на изпепеляване, която може да означава крах на френското центристко правителство? Дали електоратът ще гледа на Льо Пен като на поредния от безкрайния списък с корумпирани френски политици? Или пък избирателите ще видят в нея жертва на левия заговор, срещу който президентът Тръмп отдавна се бори в САЩ?

Въпросите се вихрят над страната, която вече е затънала в най-големия период на политическа несигурност, който е виждала от повече от шест десетилетия.

Вземете например подновените спекулации, че "Националният сбор" сега може да се опита да свали крехкото правителство на малцинството на президента Макрон. През януари то направи това, като се присъедини към левицата, за да отстрани Мишел Барние, предишния министър-председател, който беше на поста си само от три месеца.

Льо Пен, която може да продължи да заседава като депутат въпреки съдебното решение, може да се изкуши да причини същата съдба на Франсоа Байру, наследникът на Барние, особено след като левицата отново заговори за необходимостта от внасяне на вот на доверие в парламента.

Льо Пен беше видимо разгневена от решението на съда и може да избере стратегията „чума по всички къщи“, която само можеше да задълбочи разделението във френското общество. Но някои наблюдатели предупреждават, че ако партията ѝ одобри вот на доверие, тя ще се простреля в крака.

От една страна, движението ще рискува да загуби подкрепата на основните избиратели, които се опитва да привлече, откакто Льо Пен стана лидер през 2011 г. От друга страна, Льо Пен би загубила мястото си, ако Макрон отговори на сътресенията, като разпусне Националното събрание, което той може да направи от след юни - забраната й да се кандидатира за постове важи както за парламентарните, така и за президентските избори.

Други анализатори обаче смятат, че тя може да има предвид алтернативен план, който включва да стане министър-председател, ако не успее да стигне до Елисейския дворец.

Като се има предвид, че във Франция не е задължително ръководителят на правителството да е депутат, някои юристи твърдят, че забраната за участие в избори няма последствия за поста министър-председател.

Възможно е мнението, че тя е била несправедливо третирана от съдиите от левия естаблишмънт, да е преувеличено. Но то все пак ще намери отклик сред голяма част от електората в страна, в която около една четвърт от избирателите биха искали армията да вземе властта.

В краткосрочен план обаче Льо Пен най-вероятно ще иска да държи под око амбициите на потенциалните си наследници. Тя веднага обяви, че ще обжалва решението, оставяйки отворен тесен път към президентския пост. Изслушването по жалбата едва ли ще се състои преди 2026 г., но ако тя убеди съдиите да намалят забраната ѝ да се кандидатира за поста до две години или по-малко, все още ще има време да започне четвъртата си президентска кампания.