Труд
Автор:
Труд news
В Плевенския регион загубите достигат 70%, а в област Русе - дори до 100%
Тазгодишното лято беше едно от най-сухите от средата на 20-ти век насам
Роман Рачков, Климатека
Климатът винаги е оказвал влияние върху пчелите и растенията, но през последните години промените стават все по-осезаеми и непредсказуеми. Необичайно топли зими, последвани от суша и горещи лета, поставят на изпитание както дивите, така и медоносните пчели - които по нашата територия са между 600 и 800 вида. Все по-честите екстремни явления, комбинирани с болести, пестициди, липса на храна и неправилна грижа водят до тревожно висока смъртност. В резултат на това цели пчелни семейства са застрашени, а заедно с тях - и голяма част от растенията, зависими от пчелното опрашване. Загубите само през изминалата зима в някои райони са приблизително 70%. Какво споделят от личния си опит за тези промени и тревожни тенденции пчеларите и агрономите? Има ли какво да направим?
Рязка суша и горещини: лятото, което лиши пчелите от храна
През 2025 г. рязкото засушаване се превърна в една от основните причини за намаляване храната за пчелите. По данни от Националния институт по метеорология и хидрология, тазгодишното лято беше едно от най-сухите от средата на 20-ти век насам. Това постави България в класацията сред 10-те най-засегнати от горски пожари държави в Европа (според Европейската информационна система на горските пожари).
Освен намаляването на хранителните ресурси, високите температури доведоха до притеснения в пчелния сектор. През летните месеци, с повишаването на температурите, пчеларите алармираха за по-слаб медодобив. Причината е по-малкото отделяне на нектар от растенията, което отслабва и пчелните семейства. Това намалява и шансовете им за оцеляване през зимата. Въпреки че тази година не се наблюдават масови щети по кошерите от пожарите, в отделни райони има случаи на изгорели или пострадали пчелини.
С повишаването на температурите дивите пчели претърпяват големи загуби на местообитания. Докато за медоносните се грижат пчеларите, дивите трябва сами да се приспособяват към променливата околна среда. В резултат на повишените температури, намаляват местата, подходящи за тяхното обитаване и размножаване.
Топлите зими и гладната смърт: когато природата обърква пчелите
Правилното зазимяване на пчелите е изключително важно за тяхното оцеляването през зимата. Тази година обаче - в резултат на постоянната смяна на температурите през зимния сезон - повечето пчелари не успяват да предотвратят голямата смъртност на медоносни пчели. В Плевенския регион загубите достигат 70%, а в област Русе - дори до 100%. Сред основните причини са т. нар. гладната смърт поради недостатъчно хранителни запаси в кошерите, както и топлата зима, която подлъгва опрашителите да търсят цъфтящи растения, когато на практика липсват такива. За разлика от медоносните пчели/видове, поколението на земните пчели тази зима е пострадало значително по-малко от обичайното.
Климатичният стрес и болестите в кошера
Според агронома Роман Рачков, термичният стрес при медоносните пчели, предизвикан от повишаването на температурите, води до отслабване на имунната им защита. Това улеснява развитието на инфекциите в кошера, които ако не се контролират навреме, могат да застрашат голяма част от пчелните семейства. Подобен ефект се наблюдава и при някои видове диви пчели. Основната разликата е, че медоносните са частично хетеротермни: чрез съвместната дейност на семейството те могат да контролират температурата в кошера, докато дивите са ектотермни и зависят в по-голяма степен от външни източници на топлина, за да регулират телесната си температура. Бомбусите са сред видовете диви пчели, при които това явление е доказано - излагането им на термичния стрес намалява възможността да опрашват и да се възпроизвеждат.
Крехкият баланс, който се руши
Повишаването на температурите предизвиква по-ранен или по-късен цъфтеж на някои видове растения, точно когато пчелите са в зимен покой или все още не са достигнали своя пик на активност. Фенологичното разминаване влияе както на медоносните, така и на дивите пчели, но ефектът е значително по-голям при дивите, тъй като те не се подпомагат от пчелари. Това разминаване може да доведе до застрашаване или дори до изчезване на някои видове.
Гласът на пчеларите
Климатичните промени, наред с други фактори, изправят българските пчелари пред дилема: дали да продължат със своя занаят или да си потърсят друга алтернатива за изхранване. Въпреки че тази година Държавен фонд ,, Земеделие“ подпомага пчеларите, като изплаща близо 6 млн. лева на подалите заявки, интересът към пчеларството все още остава нисък. Прогнозите за тази година са усвоените средства да са около 5%. В сектора остават и пчелари, които продължават да се радват на професията, сблъсквайки се с редица предизвикателства. Един от тях е Красимир Костов от шабленското село Езерец, който вече над 25 години се грижи за 150 кошера в основния си пчелин и още 11 - в по-малък. Негова запазена марка е изразът ,, Когато обичаш пчелите - ставаш пчелар не веднъж, а няколко пъти“. Промяната в климата, която забелязва Красимир Костов, се изразява в нетипичната за сезона студена пролет. През последния април на два пъти валя сняг, придружен от т. нар. замръз, което доведе до измръзване на овощни дръвчета и растителност. Това повлия и на пчелите. Силните пчелни семейства реагират по-благоприятно на промените в климата, докато по-слабите са значително по-уязвими. Негативно влияние оказа и постоянната смяна на топли и студени периоди през зимата. През студената пролет имаше голям брой отпаднали семейства, а през зимата - и голяма смъртност. За някои семейства се оказа проблем, но пък имаше пчелари, които нямаха тези затруднения. Пчеларят обяснява, че горещото лято е причина за по-малко отделяне на нектар от растенията. Не липсва цъфтяща растителност, но високите температури ограничават времето, през което растенията дават нектар, а това неизбежно се отразява на медодобива. При по-кратък период за събиране на нектар първи реагират силните пчелни семейства, които успяват да съберат част от необходимите запаси, разказва още Костов.
За естествените защити и адаптация на пчелите
Пчелите проявяват естествена защита срещу термичния стрес. Те стоят в кошера или остават на закрито и не събират мед и прашец, когато е твърде горещо или няма нектар. При наличие на цъфтяща растителност в горещите периоди, излизат само за по един до два часа. Когато няма нектар или прашец, те облитат само с конкретна цел, като засичане на координация на младите пчели или за очистване на организма. Пчелите са създадени така, че да се адаптират към промените в температурата. Дори при внезапни застудявания или затопляния, структурата на кошера, с една пчела майка и десетки хиляди работници, позволява бързо и ефективно реагиране на природните амплитуди, допълва Костов.
