Случаят “Льо Пен”, който цепи Франция

Еманюел Макрон мълчи, политически касандри вещаят, че пак ще разпусне парламента

Да взривиш най-популярната кандидатура за президент или правосъдието срещу народа

Демокрацията вече противопоставя в Хексагона един на друг два радикализирани лагера

Митингите, гражданската мобилизация, медийните атаки, всевъзможните други акции на народно недоволство от решението на парижкия съд да забрани на Марин Льо Пен да участва пет години в избори и да я вкара за четири зад решетките, предстоят. Веднага след прочитането на присъдата в понеделник политическите касандри край Сена започнаха да вещаят, че въпросните протести ще разцепят Франция на два радикализирани лагера, които като нищо ще се хванат за гушата.

Прогнозите им могат да се сбъднат, могат и да не се сбъднат, но факт е, че разделението се почувства, слава на Бога мирно, още в понеделнишкия следобед. Тогава присъдата стана тема №1 на ожесточени дискусии из кафенета, улици, паркове, пренесе се по-късно и пред домашните телевизионни екрани. Но разцеплението изкристализира ясно рано във вторник сутринта, когато по вестникарските будки се появиха двата най-тиражирани всекидневника - „Льо Монд“ и „Льо Фигаро“. И още тук все така обичащите да четат вестници французи се разделиха на две - едните си купуваха единия, другите другия всекидневник. Защото всеки от тях бе публикувал черно на бяло неговите си истини за „Случая Льо Пен“, които бяха коренно противоположни.

„Льо Монд“, който понякога подкрепя съвсем неблагоприлично президента Еманюел Макрон и неговата управляваща лявоцентристка и неолиберална политическа групировка „Ренесанс“, се нахвърли с унищожителни критики към осъдената лидерка на дясната партия „Национален сбор“. Като още в заглавието на уводната си статия, подписана от шефа на политическия отдел на медията Клеман Гийу, всекидневникът обвини Марин Льо Пен, че с непоколебимото отхвърляне на присъдата тя разбивала както демократичните устои на страната, така и собствената си партия.

Защото като истински политик, който цял живот бил настоявал за независима и ефикасна съдебна власт, тя трябвало да склони глава и да се признае за виновна, а не да буни масите с неподчинение на Темида и на управляващите. Нещо повече - „Льо Монд“ описа лидерката на десницата като злостна и вкопчена във властови и политически амбиции възрастна жена, която дори не направила в телевизионното си изявление в понеделник вечерта онова, което всички очаквали. Тоест, да определи нейната политическа креатура и президент на „Национален сбор“ Джордан Бардела за кандидат за държавен глава на вота през 2027 г. на овакантеното от нея със съдебното решение място.

„Сега тя не е склонна да предаде факела на Джордан Бардела, което засилва несигурността сред крайната десница и още по-широко - в рамките на консервативния лагер на Франция“ - проплака на малко чужд гроб Клеман Гийу. Накрая водещото перо на „Льо Монд“ се нахвърля и срещу съмишлениците на Марин Льо Пен като евродепутата Тиери Мариани, който бил окачествил присъдата срещу нея като „политическо убийство“. Освен това Гийу не спести върлите си, понякога дори неприлични критики към личностите, изказали съчувствие на осъдената, начело с президента на САЩ Доналд Тръмп, неговата дясна ръка Илон Мъск, премиерката на Италия Джорджа Мелони и ред още световни и европейски лидери.

Точно на противоположния полюс с оценките си бе консервативният „Льо Фигаро“, чиито заместник-главен редактор Венсан Тремоле дьо Вийер е подписал уводната статия на вестника със заглавие: „Неизбираемостта на Марин Льо Пен или правосъдието срещу народа“. Тръгвайки от презумпцията, че самото определение за демокрация сега разделя Франция, коментаторът подчертава, че на процеса срещу дясната лидерка „съдебният максимализъм е бил хирургичен и определено насочен срещу нея“. „Ако в случая със сътрудниците на „Национален сбор“ в Париж, на които е плащано неправомерно с европейски средства, съдията може да е приложил правилно закона - обяснява Дьо Вийер - ние оставаме зашеметени от постановеното незабавно изпълнение на присъдата за неизбираемост поради страх от някакъв въображаем рецидив“.

„Каквото и да се мисли, кампанията за следващите президентски избори започна с предполагаемото взривяване на най-популярната кандидатура“ - изтъква още заместник-главният редактор на „Льо Фигаро“. По нататък той посочва, че от едната страна на барикадата вече са привържениците на левицата, които са готови на всичко, дори на ограничаване на свободата, само и само да не бъде сложен прът в колелата на неолиберализма. От другата страна били феновете на народния суверенитет, които смятат, че една омразна каста е заграбила демократичното съкровище и че лишава хората от тяхната основна власт: гласуването. „Електоралната неутрализация на Марин Льо Пен няма да спре бунта на средната класа - посочва към края на коментара си Дьо Вийер и заключава: „Милионите французи, които се изживяват като граждани втора категория, вече размахват решението на парижкия съд като още едно доказателство за тяхното унижение, а негодуванието на управляващия елит, било то медийно, културно или съдебно, е най-ефективният тор за ожесточени граждански бунтове“.

В тая обстановка според медиите край Сена учудващо мълчи държавният глава Еманюел Макрон, който е смятан от мнозина, ако не за кукловод на съдиите, взривили кандидатурата за президент на Марин Льо Пен, то най-малкото за вдъхновител на тяхното решение. Твърде вероятно е сега Макрон да се оглежда накъде ще поеме след очакваните улични протести ръководената все така от осъдената политичка партия „Национален сбор“, която оказва външна подкрепа на назначеното от президента правителство с премиер Франсоа Байру.

А то може веднага да падне, ако крайната десница му дръпне черджето под краката, но при подобно развитие в най-изгодна позиция според трезвите наблюдатели край Сена обаче ще се окаже действащият президент. Който може като нищо да разпусне парламента през юни, когато според конституцията ще има пак право да го стори, и да насрочи нови парламентарни избори с цел да разсипе окончателно разклатения в момента „Национален сбор“ и да засили позициите на формацията си „Ренесанс“. Точно така, както Макрон направи преди година след зашеметяващия успех на партията на Марин Льо Пен на европейския вот - тогава президентът разпусна Националното събрание, произведоха се избори и той препречи с процедурни хватки и задкулисни договорки пътя на консервативната десница към изпълнителната власт.