Вижте съдбата на софийските бани

Баните в София са неотменна част от историята на града, а водата от минералните извори e лекувала десетки поколения жители на столицата. Така поне разказва градската легенда. Смята се, че София е възникнала тук именно заради наличието на минерални води. Но през последните 50 години голяма част от тях са оставени да се рушат.

 

1. Централна минерална баня 

Първата е Централната минерална баня, която съществува на това място от повече от век. Още през 1889 г. се провежда международен архитектурен конкурс за минерална баня с хотел, спечелен от австрийския архитект Емил фон Фьорстер. Едва започва, но строежът на хотела е прекратен заради липса на средства. През 1904 г. е създаден идейният проект за комплекса в настоящия му вид от архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер. През 1906 г. столичният кмет сключва договор с П. Момчилов за изготвяне на работен проект за голяма и малка баня.

Малката баня отваря своите врати през 1908 г., а голямата, която е с два плувни басейна, семейни вани, турско-римски бани – през май 1913 г. Година по-късно в северното крило се открива лечебен институт с водоналивни съоръжения. Сградата е почти разрушена по време на бомбардировките през Втората световна война. Поради амортизация през 1986 г. сградата е затворена за посетители и напълно изоставена след 1989 г.

През 2019 г. голяма част от нея е реновирана и превърната в Регионален исторически музей. В момента Банята не е баня.

 

2. Банята в Овча купел

Далеч от центъра, в близост до парк "Овча купел" се намира една рушаща се сграда, а от предишното величие на престижната Баня не е останал и помен.

Сградата е дело на арх. Георги Овчаров и е издигната в периода 1925-1928 г. Използвала се е за балнеолечение до края на 80-те години, когато е затворена за ремонт и повече не е отваряна. Състоянието й се утежнява всяка година, а през 2017 г. там пламва пожар. Към онзи момент собственик на сградата е Министерството на здравеопазването, но по-късно е прехвърлена безвъзмездно на Столична община.

В началото на 2018 г. става ясно, че възстановяването й ще бъде финансирано от програмата "Наука и образование за интелигентен растеж". Ремонтът й е част от по-голям проект за център за върхови постижения, който да свърже чрез обща дейност банята, бившия ресторант "Яйцето" в СУ "Св. Климент Охридски" и стара сграда на Софийския университет на ул. "Гурко". Не е ясно какво се случва с проектите за другите две сгради.

 

3. Минералната баня в Банкя 

В подножието на Витоша се намира една "щастлива" баня, която функционира като такава. Минералната баня в Банкя е възстановена в пълния си блясък.

Нейният строеж стартира през 1907 г. и е открита тържествено на 24 май 1911 г. Построена е по плaнoвe нa архитект Карл Xoxeдep oт Mюнxeн пoд вещото pъкoвoдcтвo нa apxитeкт H. Heшeв и пpeдпpиeмaчитe бpaтя Caвoви oт Coфия и Hикoлa Paнгeлoв oт Бaнкя.

През изминалите години тя също е оставена да се саморазрушава без изглед за спасение. В края на 2017 г. "Консорциум Банкя 2020" спечели конкурса на Столична община за реставрацията ѝ на стойност почти 8 милиона лева. Така балнеолечебницата заживява втори живот след ремонтните дейности.

В минералната баня има модерен СПА център, зали за лечебна физкултура и балнеопроцедури. Големият басейн прави впечатление с напълно възстановения си купол, а по края на салона са запазени някогашните малки корита от мрамор с месингови чучури. Над тях бди емблемата на банята – отворена мида.

Коментари

Задължително поле