Обучението по специалността „Право“ бе върнато в тъмните времена на 90-те години. С Постановление №110 от 28 май Министерският съвет отменя приетата през 2017 г. Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“. 

От вложения дълбок замисъл за реформи, сред които повишаване на качеството в посока практико-приложни умения и засилване на специализацията, не остана и помен. Актуализирането и подобряването на юридическото образование бе една от водещите цели на Актуализираната стратегия за съдебна реформа 2014-2020 г. Но и тази тема, по подобие на укрепване на независимостта на съда и засилване на отчетността на прокуратурата, отиде в небитието. Откакто на министерска служба преминаха Цецка Цачева, а след Апартаментгeйт, и Данаил Кирилов, с последователни управленски действия и посредством законодателни промени бе унищожено и малкото постигнато през 2015-а и 2016 г. В случая с отменената наредба и провалена възможност за по-добро юридическо образование липсват каквито и да е публични и логически издържани мотиви и предварителен анализ и обсъждания. На тъмно от Министерство на правосъдието заличиха дори и крехкия опит за движение в по-добра посока. Към днешна дата стенограмата от заседанието на Министерски съвет също не е публикувана, макар и да е практика стенограмите от заседанията в сряда да бъдат достъпни в петък сутрин.

Наредбата, ако не революционна, бе поне добра отправна точка, от която да започне промяната. В нея, в най-общ план, се постигна съгласието на всички обучаващи по специалността право юридически факултети на висшите учебни заведения. За броя и вида им няма да правим коментар. Длъжни сме да споменем какви бяха възможните решения:

труден вход и по-лесен изход - чрез тежък приемен изпит да се гарантира добър подбор, а впоследствие вече адекватно отсетите кадри да бъдат и добре обучени. Този вариант срещна сериозна съпротива, тъй като лишава университетите от повече приходи от такси. Скрито противопоставяне имаше и от академичната общност;
лесен вход и труден изход - това беше възможно при възприемане на единни за всички юридически факултети държавни изпити. Тук отново отпорът бе, а вероятно и ще бъде, повече от сериозен, тъй като наяве излизат всички дефицити на обучението в конкретния ВУЗ. Пак опираме до машината за събиране на пари от колкото може повече „калпаци“.

При третия вариант, който условно можем да наречем „лесен вход, контролиран процес на обучение и неконтролируем изход“, и който бе заложен в отменената наредба, бе потърсено като че ли единственото на този етап валидно разрешение. А то проповядваше увеличаване на броя часове по базисни дисциплини, въвеждане на нови и допълване на стари по предмет дисциплини с практически ориентирано съдържание. Така поне петте години следване и близо шестата година, изпълнена със стаж и формалния изпит пред държавата за придобиване на юридическа правоспособност, целяха да уплътнят и дадат повече време за обучаване. В най-добрия случай и това бе временна мярка, но на този етап най-благоприятна от всички прилагани дотук.

В тази връзка, задочното обучение никога не би било проблем, ако горните условия бяха спазени, но явен факт е, че повсеместно и лекциите, и изпитите в тази форма на обучение са грозна фасада, зад която се получава диплома без съдържание. Цялостното разрешение, дадено от министерството на Данаил Кирилов, въвежда най-ниския възможен модел - лесен прием, понижаване на качеството на образование по време на следването и лесен изход накрая.

От седмичния бюлетин на ИПИ, с малки съкращения