Владислав Горанов: Еврозоната не е сладкарница, а жив организъм, който дава много възможности

Кадър от БНТ

По процеса за влизане на България в чакалнята на Еврозоната близо 2 години, заяви за предаването "Бизнес. БГ" по БНТ финансовият министър Владислав Горанов.

"Десетки са стъпките, изминати дотук. Стотици са разговорите между българските власти, Европейската комисия, Европейската централна банка. Ерозоната е задължение, тя е цивилизационен избор да участваш в Европейския съюз.", обяви министърът.

"Еврозоната не е сладкарница, тя е жив организъм на икономика с обща кръвоносна система, което дава много възможности. Ние не трябва да гледаме консуматорски на еврозоната или консуматорски към присъединяването към ЕС. Ние сме част от обща система от ценности.", каза още той.

Според Владислав Горанов е имало разколебаване дали обществото е единно по тази тема, но в крайна сметка важните решения се вземат с достатъчно политическа воля. "Едната група вярва, че еврото няма да продължи да съществува и че едва ли ЕС ще се разпадне. Нещо, в което аз не вярвам. Другата група от хора просто не иска подобен политически успех да се реализира от нашето общество. И може би и трета група от хора, която й харесва България да стои разкрачена между геополитическия си избор, евроатлантизма или някаква друга посока, която не мога да посоча на картата.", обясни Гораноя.

Той коментира и мерките на правителството за бизнеса и икономиката след кризата: "Кризата е предизвикателна, така че ако ви кажа, че не съм притеснен за нищо, ще звучи много самонадеяно. Отговорността на финансовия министър е даде възможност не само всички сфери на обществения живот, които се финансират през бюджета да продължат да функционират нормално, но и д осигури или да предвиди развитието на кризата, доколкото това е възможно, и дадем възможния принос и към реалния сектор на икономиката, което доста сериозно предизвикателство".

На въпрос дали сме способни като други държави да направим мащабни грантови схеми, Горанов отговори: "Трудно е за държава във валутен борд, която няма собствена емисионна политика да прилага подобни по мащаб мерки. Хубаво е, че израснахме във времето да се сравняваме с държави като САЩ и Германия, но имаме грантове. Мярката, която е свързана със субсидиране на заетост, т.е. предоставяне помощ на работодателите, за да съхранят заетост, е грант и тя е за милиард и половина. Не мисля, че сме стигнали дотам, че държавата да изкара един хеликоптерите на правителствения отряд и на жълтите павета да разхвърля едни пари".

В период на криза, когато не знаем какви ще са икономическите последици върху цялото общество трябва да сме много предпазливи с готовите пари за харчене, каза Горанов.

"Българското общество очаква ли да отворим бюджета, който не е ясно колко е, защото в него единственото сигурно нещо е разходната част, приходът е една прогноза, която може да се състои или да не се състои. Да започнем да раздаваме пари на калпак, това ли е очакването?", каза още Горанов.

Финансовият министър не разглежда сценарий за преразглеждане на данъчната политика през 2020 година. В период на криза, когато трудно си събираш действащите данъци, да ги увеличаваш е изключително грешно стопанско решение, смята Горанов. Не мисли, че ще се наложи и втора актуализация на бюджета. "Пред нас е кризата, наблюдаваме я ежедневно, мерките, които анонсирахме може да бъдат актуализирани утре. За съжаление, никой не може да каже кога можем да се върнем към нормалните измерения на стопанския живот.", обясни той.

Последната голяма стопанска криза през 2008 година имаше ясни параметри и ограничения. Сега сме свидетели на бърз и дълбок шок върху потреблението и стопанството, което никой не може да каже точен отговор кога хората ще се върнат към нормалния живот, за да можем да предвидим следващите мерки и стъпки, добави Горанов.

Коментари

Задължително поле