Мачовете и спортът по телевизията днес, вторник, 10 декември 2019

На 10 декември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за вторник, 10.12.2019

Тихият талант, в който всички припознават Пирло

Мишел Бачелет: Глобалното затопляне може да предизвика кризи в сферата на човешките права

Трансджендър лудост в Холивуд

Кола се преобърна и падна в коритото на Старата река в Казанлък

Москва вдига ракетен купол над Арктика

Жълт код за мъгла в 13 области утре

Две деца и двама възрастни с опасност за живота

Премиерът Борисов: Винаги съм щастлив, когато има добри данни за българската икономика

България е 52-ра по човешко развитие Лидери сме на Балканите, изпреварваме и Турция

Нараства интересът към къщи край Бургас Най-скъп е кв. “Братя Миладинови”

Две деца пострадаха при челен удар в Шумен

Запечатват заведения на фирми бушони Трупат задължения за 1-4 млн. лв., но не ги плащат

Влизат ли политиците в затвора Обличали са райе, но само по някогашната мода

Щом законът потърси сметка на властник, той веднага се разболява

Легенда е, че раираните костюми не са по мярка на българските политици. Обличали са този десен, но само по някогашната мода. Сгазят ли лука на закона, влизали зад решетките. Това е истината!

Сефтето е през 1903 г., когато е свикан първият Държавен съд. Министри от двата кабинета на Тодор Иванчов са обвинени в измяна на отечеството и корупция. Той заедно с Васил Радославов и Димитър Тончев получават по 8 месеца тъмничен затвор и лишаване завинаги от граждански и политически права.

Държавен обвинител е Александър Малинов, който върви по техния път. През 1922 г. е тикнат в Шуменския затвор. В компанията са още 11 властници, обвинени за националната катастрофа след Първата световна война.

„Ние впрочем се бяхме настанили в канцеларските стаи на затвора – уточнява бившият министър Иван Пеев-Плачков. – Свободни бяхме да се разхождаме на едно свободно място в двора, близо до караулната стая на затвора между мъжкото и женското отделение. В последното бяха затворени една циганка и една слугиня – българка на име Йорданка, и двете за кражба.“

Плачков не се оплаква от затворническия бит. „От военния клуб в наша чест прокараха и електрическо осветление в затвора, та стаите ни се осветяваха до 10 часа вечер с електрическа светлина“, описва условията той.

Храна им носели от града, убивали времето с карти. „Александър Малинов беше най-сериозният от всички ни – хроникира Плачков. – Повече мълчеше съсредоточен в играта, като че решава някоя мъчна тактическа задача. Когато се отпущаше да заговори, от него можеха да се научат интересни работи.“

Политиците са в тюрмата по личното нареждане на Александър Стамболийски. Самият той има богат затворнически опит. По време на войната лежи в Централния и също се радва на комфорт. Дори дебелее!

„Не веднъж се случваше да яде през сила, като вярваше, че колкото повече човек ще изяде, толкова по-здрав ще е“, свидетелства неговият съкилийник Антон Прудкин. „Ох, наядох се и още бих ял, но място няма!“, пъшкал Стамболийски и се вайкал: „Жалко, че нямам още един стомах!“

Селският водач е сред най-корумпираните в политическата ни история. Като пада от власт, в неговите обиталища са намерени швейцарски и френски франкове, английски лири, германски марки, австрийски крони, щатски долари.

„Личната каса на министър-председателя се смеси с касите на министерствата и Държавното съкровище; в няколкото му резиденции се откриха несметни количества чужди пари“, обобщава Данаил Крапчев във в. „Зора“.

По правило политиците влизат в затвора на групи. Рекордът е през 1916 г., когато осем стамболовисти и шестима земеделци населяват Централния. Срещу тлъсти комисионни те изнасяли в странство зърнената реколта, за да дестабилизират правителството.

Никола Генадиев е осъден на 10 години тъмница, 5 години лишаване от политически права и конфискация на имуществото. Райко Даскалов, Марко Турлаков, Григор Бояджиев и още десет аферисти получават по 8 години с лишаване от права и конфискация.

Присъда № 1085 на Софийския военнополеви съд е прочетена на 21 октомври и моментално поразява здравето на Генадиев. „Бившият министър д-р Н. Генадиев от няколко дни е тежко болен. Вследствие цирей на врата е станала една малка инфекция на кръвта. Вчера е имал 40 градуса температура“, съобщава в. „Утро“ на следващия ден.

Този случай илюстрира диалектическата връзка между Темида и Ескулап. Щом законът потърси сметка на властник, той веднага се разболява!

Централният затвор е построен по инициатива тъкмо на Никола Генадиев. Първата копка е направена през 1903 г., когато е министър на правосъдието. Генадиев взема тертип от модерните европейски затвори и заръчва на архитекта да проектира специални килии за политици – просторни, с южно изложение.

През хладната есен на 1916 г. той и колегите му се настаняват в това крило, като правят допълнителни подобрения на интериора. Вечният пандизчия Прудкин рисува затворническия пейзаж:

„Килиите на „баровците“ аферисти, снабдени с ковьори, с черги, с таблени и пружинени кревати, пухови постилки, топли дебели юргани (имаше и атлазени), одеяла и завивки, правеха килиите уютни, приветливи – съвсем неприличащи на затворнически килии. При най-малък студ или влага печките им се палеха. Богати маси се слагаха, не липсваше и вино, мюнхенско пиво, ликьори…“

По това време премиер е Васил Радославов. Той вече има една присъда и е в навечерието на втора. По тази причина след погрома в Първата световна пълни два куфара с валута, преоблича се като германски полковник и бяга в чужбина. Дава личен пример как да реагират властимащите, когато са натрупали грехове. Да не се помайват, а да си плюят на петите…

През септември 1944 г. Александър Цанков постъпва умно и емигрира. Същото планира да стори бившият вътрешен министър Петър Габровски. „Той изглежда, че е решил да бяга в случай, че русите настъпят, и ме моли да му съдействам. Колебае се между Германия и Турция“, записва в дневника си регентът Богдан Филов.

„За себе си му казах – отбелязва той, – че в никакъв случай няма да бягам и ще стоя докрай на поста си. Надявам се, че ще мога да защитя и политиката си.“

Цанков доживява дълбоки старини, а Филов и Габровски са изправени пред така наречения Народен съд. Осъдени са на смърт и екзекутирани.

Цветан Василев е ученик на Васил Радославов. Имаше мерак за президент, но му подложиха динена кора. Обра си милионите в странство, както се обират зрели круши!

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.