ВМРО: Кирилицата е българска, а не славянска азбука и това трябва да бъде прието официално

За нас 24 май е Ден на българската писменост, просвета и култура и настояваме името на националния празник да бъде утвърдено с тази формулировка от Народното събрание на Р България

Ние от ВМРО смятаме, че това може да стане като се промени на първо място настоящата формулировка на официалния празник на българските букви – 24 май. Към днешна дата в Кодекса на труда той е формулиран в чл. 154, ал. 1 като „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“. Ето защо внасяме промени в КТ, които да поправят тази неточност.

Смятаме, че по този начин ще дадем тласък за приемането на кирилицата като българска азбука и в Европейския съюз. Мотивите ни се коренят в историческите факти.

Ето и част от тях. Св. Кирил създава глаголицата. Св. Климент Охридски – кирилицата, която именува на своя велик първоучител. Графичната система на азбуката, която се налага в България, е кирилицата. Тя заменя по-трудно възприеманата глаголица. Кирилицата се утвърждава и налага в България по времето на цар Симеон Велики. С право можем да кажем, че ако глаголицата има известен общославянски характер, то кирилицата е чисто българско творение, което посредством вълните на българското културно влияние сред православните християнски народи се налага и като графична система и при тях.

Утвърждаването на българската национална идентичност през Възраждането и създаването на българския книжовен език подобно на другите народи, пишещи на кирилица, довежда до канализирането на българската азбука. Тя се отличава и по буквен състав и по графично изписване от другите кирилски писмености – руска, сръбска и т.н.

В този смисъл може отговорно да се твърди, че няма общославянска писменост. Ако за такава приемем единствено оцелелия до днес вариант – кирилицата, която е доказано българска, трябва ли да кажем, че чехите, поляците, словаците, хърватите, словенците не са славяни, защото не пишат на тази графична система. Дори народите, които пишат на кирилица, имат свои собствени национални писмености/азбуки – българска, руска, сръбска, украинска и т.н.

Днес може да се приеме, че когато стане дума за празника 24 май българското общество разбира, че това е Денят на българската писменост. Тя е идентична с кирилицата, създадена и разпространена сред другите славяни именно от България. Тя е уникална и се отличава от другите графични форми сред православните славяни. На нея са творили стотици български автори, които са създали хиляди произведения, останали в националната и световната литературна съкровищница. Поради всички тези причини, коректното и исторически издържано определение на празника, честван на 24 май е – Ден на българската писменост, просвета и култура.

Коментари

Задължително поле