Войната за Нагорни Карабах - теория на омразата

Снимка: Емил Спахийски
Планината Гоязан, около която са се водели много битки.

Toва е най-тежкият сблъсък от четвърт век насам

Възможно ли е след кръвопролитието, Русия и Турция да наложат мир и да се бетонират в региона

Слагането на край на войната е невъзможен без участието на другите играчи на терена

Планината Гоязан (вис. 823 м) е странно възвишение в средата на една долина, свързваща Азербайджан и Армения. Там е най-северната част на Нагорни Карабах, регион Газах. Вижда се и от пътя Гянджа (в Азебрбайджан) към Тбилиси. Вижда се и от пътя от Ереван към Тбилиси (през Ноемберян). През лятото в този район започнаха тежки престрелки между двете държави, в следствие на което имаше и много убити.

Много е странно да се движиш от двете страни на една и съща природна забележителност, която е като рана за хората и от двете страни. По време на войната след разпада на Съветския съюз, започнала през 1991-а, в близкото езерце местните рискували живота си, за да ловят риба - единствената храна, която им е останала за препитание. Рискът снайперист от тази или онази страна да те убие е голям, но не по-голям от това да умреш от глад.

Всичките тези 30 години на война в Южен Кавказ стоят като гангрена в живота на обикновените хора, а политиците използват конфликта за различни цели. След като през 1994-а година е подписано мирно споразумение, стотици хиляди азери напускат дома си и остават бежанци, изглежда завинаги. В Армения политиката се определя единствено от ракурса на национализма, наречен Арцах (арменското название на Нагорни Карабах). След войната не е имало правителство и премиер, който да не е свързан по някакъв начин с непризнатата от никого република. Големи надежди за мир се свързваха с настоящия премиер - Никол Пашинян, но прозападната му ориентация набързо беше свита в нощното шкафче, за да яхне и той вълната на национализма.

Само преди няколко дни започна най-ожесточената конфронтация между противостоящите сили. Баку съобщава за унищожен полк, унищожени бойни машини на пехотата, танкове, артилерийски установки. Говори се за Отечествена война, която няма да спре, докато не бъде освободен Нагорни Карабаха. Ереван съобщава за успешни контраатаки и победи на бойното поле. Няма външни наблюдатели и никой не може да верифицира твърденията, докато не се стъпи на терен.

Армиите на Азербайджан и Армения обявиха мобилизация и водят битка с непредвидим край. Снимка: АП

Двете страни взаимно се обвиняват, защото никой не може да докаже кой първи дръпна спусъка на фронта. Един от проблемите, който винаги се подчертава от международни наблюдатели, включително и от ОССЕ е, че точките на контакт между противостоящите сили са прекалено близко, без буферна зона и без международни наблюдатели или мироопазващи сили. Доста често инцидентите стават от глупост или по случайност. Случаят днес не е такъв. Войната изглежда зрееше с времето и кризите - икономически и пандемични допринесоха за останалото. Кой печели?

В случая ескалирането на напрежението до горещ конфликт е в полза най-вече на властта в Ереван. Страната заора дълбоко във финансовата и икономическа криза. Правителството се справя най-зле в региона в борбата срещу коронавирусната пандемия, а Никол Пашинян се оплете в скандали около новата златодобивна мина, която се разработва в близост до границата с Нагорни Карабах. Армения е най-бедната страна в Европа и района на Кавказ - със сигурност. Наред със скъпите бентлита и G-класа мерцедеси, които бръмчат из Ереван и по време на сватби, хората живеят в абсолютна забрава. Единственото нещо, което ги поддържа да не пометат властта е национализмът. Той е супер храна за бедни хора.

Азербайджан няма как да се примири със загубата на територии. Днес държавата е богата, просперираща и със сериозни инвестиционни проекти в цялата страна.

Слагането на край на войната е невъзможен без участието на другите играчи на терена - ООН, на САЩ, Русия, Турция и ЕС. Без тях няма лечение.

До този момент единствено Турция декларира ясно и категорично подкрепата си за Баку. Зад Турция конкретно в този случай стои и Израел. Странно, но стои. Президентът Ердоган заяви, че е крайно време да се приключи с окупацията на суверенната азерска територия.

Русия засега се задоволява да с изявления от сорта на „наблюдаваме внимателно ситуацията“ и „призоваваме Турция да не налива масло в огъня“. Турция налива, а Русия се залива от доволство, защото в крайна сметка всички ще опрат до Москва. Кремъл има влияние и в Баку, и в Ереван. Технически погледнато Русия няма как да изостави изконните си имперски територии (днес като влияние). Единственият маршрут за снабдяване на Армения по земя е през грузинския военен път, който минава от Владикавказ, покрай Тбилиси и стига до Армения. Русия има военна база в древната държава и това е прекият път на Москва към друг съюзник в региона - Иран. Това са и двете открити граници на Армения - с Грузия и с Иран.

САЩ са пред президентски избори и някак си е дребнаво да се занимават с конфликт, за който никой не знае в САЩ, освен Шер и Ким Кардашиян (може би).

Европейският съюз отдавна е абдикирал от решаването на мирни конфликти - провали се с Югославия, с Украйна, с Кавказ.

Може би ще се окаже, че този конфликт плаща цената на някакво следващо споразумение на стратегическо ниво между двете бивши империи - Турция и Русия. Те се споразумяха за Сирия, вървят преговори за Либия, за Балканите, може би е крайно време, както преди повече от столетие да се споразумеят и за Кавказ.

В интерес на истината един траен мир, някакво връщане на Нагорни Карабах към Азербайджан би могло да бъде в полза за всички. Най-малкото защото финансови грантове, инвестиции, отворени граници, биха наритали региона нагоре.

 

С разпада на всяка империя започва война

Историята във факти

Земя като една човешка длан и трагедия като за Шекспир

Войната за Нагорни Карабах е стара като света. И може би, уви, скоро няма да приключи. В новата история битките между азери и арменци за тези напоени с история планини започват с разпада на Руската империя и се завръщат с разпада на Съветския съюз.

Армиите на Азербайджан и Армения обявиха мобилизация и водят битка с непредвидим край. Снимка: АП

През 1905-1907, а след това и в периода 1918-1920 година са първите за ХХ век кръвопролития. Баячи на войната са противниците на Руската империя към този момент - Англия и Турция. Карабах е разделен на две. Червената армия се връща за своето и покорява и Армения, и Азербайджан и обединява Нагорни Карабах в единна територия и тя остава под управлението на Баку. Това става с решение на Кавбюро (Кавказкото бюро), под личната диктовка на Йосиф Сталин. В Карабах остава тихо до началото на края на СССР.

На 20 февруари 1988 година Съветът на депутатите на Нагорнокарабахската автономна област, в чийто състав доминират арменци, се обръща към ръководството на СССР, Арменската съветска социалистическа република и към Азербайджанската съветска социалистическа република с молба Нагорни Карабах да премине административно от Азербайджан в Армения.

Политическото бюро на ЦК на КПСС отказва и вратите на войната са официално отворени. Арменците започват масови протести в Степанакерт и в Ереван.

През декември 1989 година, въпреки решенията на Москва, Ереван и Нагорни Карабах подписват съвместно постановление за включването на автономната област към Армения.

В същото време в Азербайджан започват протести и бунтове срещу отцепването на тяхната територия, които водят до намеса на Червената армия и започват кръвопролития, чийто апогей е през януари 1990 година, довел до смъртта на 147 цивилни и още над 800 души ранени.

Върховният съвет на СССР обявява извънредно положение в зоната на конфликта.

В края на април и началото на май 1991 година в Нагорни Карабах се провежда операция “Пръстен” (Колцо, рус.), в която участват сили на ОМОН на Азербайджан и Вътрешни войски на МВР на СССР. Целта е да се разоръжат бунтовниците и да се възстанови старият ред. Убити са около сто души. До август 1991 година операцията върви успешно, когато в Москва опозиционери на Михаил Горбачов правят опит за преврат (известен като Августовския пуч), и който поставя началото на края на СССР.

На 2 септември 1991 година в Степанакерт е обявена независимостта на Нагорни Карабах, а непризнатата и до днес страна се нарича Арцах. Съвсем естествено Баку не признава това действие и започва истинска война. Все още няма точни данни колко души точно са загинали, но по различни източници, от азерска страна загиналите са между 15 и 25 хиляди души, а от арменска около шест хиляди души. Разрушенията са чудовищни, трагедиите на цивилните - като от война.

Само за половин година, през 1993 година, Съветът за безопасност на ООН приема четири резолюции за прекратяване на огъня, но това не се случва.

На 5 май 1994 година трите страни в конфликта подписват споразумение за прекратяване на огъня, благодарение на създадената Минска група, в чийто състав са САЩ, Русия и Франция. Баку губи своята територия, но не се отказва от нея. Всеки политик, който в Азербайджан си помисли за мирен договор с Армения е мъртъв политик. Почти във всяко семейство има жертви от войната и роднини, прокудени от териториите и Баку няма как да стъпи повече назад. Армения не се задоволява само с териториите, населени с арменци, но прокужда стотици хиляди азери, които напускат родните си места.

През 2008-а и 2009-а двете страни са били най-близко до подписване на споразумение, когато реално са участвали в мирни преговори (Австрия, 2009, чрез т. нар. Минска група). Тогава в района избухва друга война, която обръща изцяло събития. През август 2008-а Грузия се опитва със сила да си върне Южна Осетия, вследствие на което се намесва Русия и кавказката република губи Абхазия и Южна Осетия.

Към днешно време Нагорни Карабах не е призната почти от нито една държава по света, ако изключим други прокси-руски територии като Приднестровската молдовска република, Абхазия и Южна Осетия, разбира се и Армения.

През ноември 2014 година отношенията между Армения и Азербайджан силно се изострят, след като арменски хеликоптер Ми-24 е свален в Карабах. Започват интензивни обстрели и от двете страни.

На 2 април 2016-а започват мащабни бойни действия. Двете страни се обвиняват взаимно за инцидентите. На следващия ден Министерство на отбраната на Азербайджан обявява едностранно прекратяване на огъня, но войските на Нагорни Карабах и Армения продължават бойните действия. По данни на ООН загиват 33 души и са ранени над 200.

На 5 април се постига примирие.

През юли тази година започват отново интензивни бойни действия в периода 12-16 юли. Отново има загинали. Сраженията с близко до грузинската граница и съвсем близко до енергийните трасета към Турция и Европа.

 

Възможности

Компромисът е неизбежен

Единственият документ, който се е доближил до мирен договор, е този на Минската група от 2007-а

Президентите на Азербайджан Илхам Алиев (вляво) и на Армения - Серж Саркисян (вдяно) на среща в Кишинев, Молдова, 2009-а.

За да има истински мир между Азербайджан и Армения, компромисът е неизбежен. Когато и двете страни са недоволни, значи е постигнато най-доброто, казва една стара мисъл. Нищожен е вариантът, в който Азербайджан да си върне изцяло и сто процента територията, защото това означава експулсиране на арменците и начало на тотална война, от която всички ще загубят.

Най-близкият момент за постигане на мирен договор беше през 2007-а, когато групата от Минск изготвя документ, с който и двете страни се съгласяват, но обществата не приемат. И в двете страни подобен договор се приема като невъзможен и така не е подписан и въведен.

От извадките става ясно и предложението на гарантите по преговорите - САЩ, Русия и Франция: Основните принципи отразяват разумен компромис, основан на принципите на Заключителния акт от Хелзинки за Неизползване на сила, териториална почтеност и равни права и самоопределение на народите. Основните принципи изискват inter alia (между другото, lat.): евакуация и демилитаризация на териториите около Нагорни Карабах; временен статут на Нагорни Карабах, осигуряващ гаранции за сигурност и самоуправление; коридор, свързващ Армения с Нагорни Карабах; бъдещо определяне на окончателния правен статут на Нагорни Карабах, чрез правно обвързващ волеизявление; правото на всички вътрешно разселени лица и бежанци да се върнат на предишните си места на пребиваване; и международни гаранции за сигурност, които ще включват миротворческа операция.

Приемането на тези основни принципи от Армения и Азербайджан ще позволи изготвянето на цялостно споразумение, което да осигури бъдеще на мир, стабилност и просперитет на Армения и Азербайджан, както и на по-широкия регион.”

Коментари

Задължително поле